DocTiming

Далеч, далеч на онзи Венис Бийч – Калифорния, може би тренировките на плажа от династията на Арнолд са почти целогодишно занимание. За съжаление при нас в България трябва да се съобразяваме с четири-пет студени месеца, които препъват трениращите освен с ледените друми и преспите непочистен сняг, и с коварните грипно-простудни заболявания. И вечната дилема стои „Да тренирам ли, докато съм болен?”

Причинител и болест

Лекарите наричат множеството зимни простудни заболявания с общото название „остри респираторни инфекции (ОРИ)” или „грипо-подобни състояния”. Към тази група спадат настинката и грипа.

По правило те възникват спонтанно и се лекуват успешно, често пъти без да се налага да се изписват антимикробни средства (антибиотици). В повечето случаи дори не се търси причинителят на заболяването от общопрактикуващите лекари, защото се касае най-често за вирусен причинител.

Обикновено нелекувани или след няколко дни тези състояния преминават в остър бронхит, а при деца е възможно и в бронхиолит. В болшинството случаи инфекцията на този етап се самоограничава. Последната фаза от острото протичане рядко е пневмония.

• Това са най-честите заболявания в обществото
• Започнала като вирусна, една инфекция може да се усложни от наслагването на бактериална
• Вирусите рядко причиняват пневмония у пациентите, а бактериите

По-рядко, но значително по-тежко протича инфекцията с Грам (+) бактерии (стрептококи най-вече), която в редица случаи налага антибиотично лечение.

Настинка и грип – каква е разликата?

Настинката и грипът са вирусни инфекции, които имат подобни симптоми, като кашлица и възпалено гърло, но се различават по своето протичане и тежест.

Настинката обикновено е по-лека, протича по-леко и засяга областта на носоглътката (т.нар. назофаринкс), гърлото и сливиците. Оттук произхожда и другото име на заболяването – назофарингит (възпаление на носоглътката). Типичната симптоматика включва болки в гърлото, хрема, кихане и кашляне.

Грипът обичайно протича по-тежко със симптоми, които включват внезапна поява на висока температура, придружена с болки в ставите и мускулите, обща умора, главоболие и загуба на апетит. На практика около 20-40% от населението боледува от грип всяка година, а до 70% от временната „нетрудоспособност” при активно спортуващите се дължи на грип и настинки.

Вечният казус с антибиотиците?

За лекарите е изкуство да се прецени кога една инфекция трябва да бъде лекувана с антимикробни лекарства. Още в древността е разбрано, че вид лечение е и „да не се прави нищо”- това важи за широк кръг от заболявания - от баналните настинки до някои мозъчни тумори.

Главната причина да не се предписва антибиотик е опасността от създаване на устойчиви в обществото бактерии. Най-грубо казано оцелелите след вашата настинка малко на брой бактерии ще попаднат в друг организъм и ще му създадат неприятности, защото са станали една идея по-подготвени за същото лекарство, ако той реши да го използва. Процесът се нарича „развиване на резистентност”.

Едни от най-използваните антибиотици днес – Амоксицилин, Цефуроксим и Ципрофлоксацин са логично най-застрашени от това да станат неефективни. В днешно време мястото на Пеницилин G, Доксициклина и Цефалексина в терапията е сведено до наистина ограничен брой болестни единици, именно поради „самоусъвършенстването” на бактериите на генно ниво и донякъде неправилното им приложение в близкото минало.

Интересно е, че някои препарати са толкова отдавна „изоставени”, че започват отново да намират място в шкафа и да се използват успешно, поради увеличаване на % резистентност към новите.

Устойчивите бактерии са едно на ръка. Другото, което трябва да се спомене е, че вирусите не се лекуват с антимикробни препарати, а лесно може да се сбърка вирусна с бактериална инфекция. Спори се и дали има универсална таблетка за всички грипни и грипо-подобни вируси (която да ви „повишава” имунитета) и има ли изобщо смисъл от прием на лекарства срещу такива причинители. Тялото ни може чрез собствени механизми (клетки наречени Т и B-лимфоцити) да засече и обработи за няколко дни вирусите или директно да ги атакува. Пък и дори да няма реакция, средата в която попадат не е благоприятна и могат да загинат сами.

Тук фирмите и учените се замерват с изследвания, кои в техен, кои в чужд интерес и така и не става ясно за обикновения пациент, дали да пие нещо, което го подготвя допълнително за борбата с инфекцията или просто симптоматично (и доста по-евтино) да пробва да изкара на крак с топли чайове, Парацетамол и капки за нос цялото вирусно заразяване. Еднозначен отговор няма.

За трениращите?

Може да се поспори дали имунитетът е по-засилен в активно спортуващите. От една страна :

• упражненията
• добрият апетит
• редовният сън

влияят възможно най-благотворно на тялото.

Но пък:

• затворените и непроветрени помещения на фитнес залите и спортните центрове
• голямо струпване на бактерии поради лоша хигиена вътре
• претренирането и небалансирането на работа/учене с тренировки
• еднообразното хранене
• завишените изисквания от хранителни вещества и микроелементи

влияят негативно и вместо да си помагате си вредите.

• Диетите с много ниска калоричност (високо-белтъчни),
• диетите с недостиг на незаменими омега-мастни киселини (зеленчукови, вегетариански),
• диетите с висок селективен въглехидратен прием (ВВД)

са особено изтощителни за имунитета за дълги (над 6 месеца) периоди.

Дори може да ви се струва странно, но когато хората губят активно мазнини, рязко снижават защитните способности на организма си. Човешкото тяло не понася резките промени добре. В това отношение покачващите мускулна маса са по-облагодетелствани, защото техните менюта са доста по-разнообразни и богати на вещества. Почти всеки орган и система може да се адаптира спрямо натоварвания, храна, сън и инфекциозен причинител, стига да му се даде нужното време и плавно да се постигат резултати.

Неписаните правила - обратно към практиката

Ако сте начинаещ или се чувствате такъв, защото колкото научавате, толкова разбирате, колко още много може да научите, ето някои съвети:

• Ако започнете често да се разболявате се замислете, дали проблемът не е от спортното ви хоби
• При повишена температура си останете вкъщи завити на топло
• Нямате ли желание да тренирате, по-добре си починете
• Ако днес трябваше да тренирате, а не отидохте- компенсирайте с изрядна храна
• Не се увличайте прекалено много в диетите и не робувайте на видове храни, а на грамажите им
• При обща отпадналост траеща повече от седмица, не прибягвайте към антибиотици- няма да ви помогнат. Потърсете лекар.
• При неефикасност на препаратите без лекарско предписание също не прибягвайте към антибиотици
• Баналните простуди ще ви научат след всеки следващ път как по-добре да се лекувате и кое ви действа най-бързо и най-добре.
• Експериментирайте с алтернативна медицина (масажи, топли душове, хомеопатия)
• И помнете - тренировките могат да ви излекуват, но могат и да ви разболеят- опознайте тялото си.

Свързани статии:

Митове за фитнеса - как наистина може да влезем във форма

Как да се предпазим от болести и да не пием лекарства?

Защо ушите измръзват първи по време на физическа активност?

Автор: zdravbadi.com