Подхождаме към тренировките си така, както подхождаме и към живота – препускаме през упражненията, без да се фокусираме в детайлите; без да отделяме достатъчно време на всяко движение, всяко повторение. Влизаме в залата и правим всичко по норматив. Мислим, че колкото по-бързо правим нещо, толкова по – голям ефект ще има. В действителност, в дългосрочен аспект бързото винаги е по-бавно.
Една от най – често допусканите грешки, а в същото време и най- неосъзнавана грешка, която трениращите допускат в залата е бързането! Неконтролираното изпълнение на движенията.
Причините за тази грешка са много. Някои от тях са:
- Мислите, че колкото по-бързо, толкова по-добре.
- Слагате прекалено голяма тежест, която не ви позволява да се фокусирате върху изпълнението, а ви подтиква да се концентрирате само върху това максимално бързо да се отървете от нея и да си почивате.
- Правите го, защото ви е по-лесно и искате просто да свършите със серията; да покриете нормата и да си тръгвате от залата.
Едно от нещата, които ме влудяват е бързото изпълнение на упражненията. Изглежда ми точно сякаш трениращия се опитва да претупа упражнението.
Натоварването се определя от доста фактори, но един от тях ет.нар. TUT или с други думи Time Under Tension- колко време, мускулите са под напрежение. Има дори цяла методика да се тренира изключително бавно. Всъщност аз съм доста голям неин привърженик и изпълнявам повечето упражнения точно така- изключително бавно и контролирано.
Много трениращи подценяват факта, че мускулите извършват работа и в позитивната и негативната част на движението ( т.е. при бутането и спускането; при дърпането и пускането; при изправянето и слизането надолу). Това, което масово се наблюдава е как негативната част, обикновено наподобява повече неспособността на трениращия да противодейства на земното притегляне.
Ренегадско гребане? Винаги можете да чуете, когато някой го прави. Обикновено трениращия така тряска дъмбелите в земята, че мазилката от стените пада.
Всъщност, следващия път опитайте да пускате изключително бавно и вместо да треснете дъмбела в земята, го поставете- тихо и леко. Ще видите колко по-натоварващо става упражнението.
Клек? Обикновено, когато гледам някой да кляка, движението ми наподобява повече асансьор със скъсани въжета, който се спуска скорострелно надолу- абсолютно никакъв контрол над изпълнението, просто поемане на инерцията.
Всъщност, за да има по – голямо натоварване, за да има по – голям ефект от изпълнението, трябва да правите упражненията бавно и контролирано- и в позитивната и негативната част.
Обичам, когато някой ми каже, че целта на упражнението не е да се прави бавно! Наистина ли? Аз мислех, че целта на упражненията е да натовариш мускулите си по определен начин, а на да позволяваш на земното притегляне да си върши работата и да притегля всичко към земята.
Тренировките, в голяма степен се подчиняват на физичните закони.Имайки предвид как физиката е „ любимия предмет“ на всички, нищо чудно, че тренираме по начина, по който тренираме и че тренировките вместо контрол и прецизност, са олицетворение на инерция, бързане и претупване.
Колкото по-бавно изпълнявате упражненията, толкова по-добър контрол имате над движението. Контролът над движението ви позволява да усещате как реагира тялото ви, дали техниката ви е правилна, като в същото време предизвиква мускулите ви да работят, като противодействат на земното притегляне, за да избутват, издърпват и т.н. тежестта.
Имам мисия за вас! Посветете тази седмица на бавното изпълнение на упражненията. После се върнете и ми пишете дали усещате разлика.
Свързани статии:
Най-ефективните домашни уреди за спорт
Митове за фитнеса - как наистина може да влезем във форма
9 лесни начина да се чувствате страхотно всеки ден
Автор: inspiredfitstrong.com
Коментари