1. Тренировките не дават здраве, движението дава здраве
Живеем в общество, в което ценим крайностите. Лашкаме се от едната крайност в другата. Това важи в пълна сила за тренировките- или изобщо не тренираме или тренираме до припадък и наричаме това здравословен начин на живот.
Нека ви кажа- аз минах по този път. Аз бях от хората, които ставаха в 4 сутринта, за да ходя 7 км. пеша до залата; аз ставах в 4 часа, за да ходя да тренирам плуване преди лекции и работа. Аз тренирах по два пъти, АБСОЛЮТНО, всеки ден.
Живеех с мисълта, че правя повече от тези, които седят на стола по цял ден, после се прибират с колата и сядат на дивана. Наричах своята крайност здравословна, а тяхната нездравословна.
В действителност и тяхната и моята крайност, погубваше здравето ни.
Робувах на схващането, че повече, означава по-добре.
Гледайки в миналото, сега изпитвам състрадание към предишното си Аз и по-скоро към тялото си и това, което съм му причинявала.
Всъщност, здравословният начин на живот, няма единна дефиниция, която да се ограничава до- фитнес залата, стадиона, залата по аеробика и т.н.
Всъщност има разлика между здравето и тренировките, така както масово се практикуват-важна е визията и присъствието в залата, другото е второстепенно. Погрешно разбиране, което води до това, че сме превърнали телата си в ходещи сирени, които непрекъснато алармират за проблеми- защото, болката е именно това- симптом, че не правим нещо правилно.
Здравословният ни начин на живот се изразява в тренировки, които се състоят от упражнения, които са далеч от начина, по който функционира тялото. Тренираме по начин, който създава дисбаланс в мускулите и води до задълбочаване на контузиите.
Истината е, че здравословния начин на живот ( от гледна точка на физическата активност), включва в себе си именно това- физическа активност. Физическа активност са разходките в парка, катеренето и покоряването на върхове, копането в двора, брането на ябълки, косенето на трева.
Заблуждаваме се, че можем за 1-2 часа в залата, да компенсираме обездвижения си начин на живот.
Днес гледам на тренировките различно. Днес тренирам не повече от три пъти в седмицата, но съм физически активна всеки ден. Всеки ден се разхождам, качвам се по стълбите, през уикенда ходя на походи, карам колело и т.н.
Днес, за мен, залата е само мястото, където в контролирани условия, имам възможност да проследя всяко движение на тялото си, това как то реагира на различни стимули; да експериментирам с различни положения на тялото ( различен ъгъл) и това как то се товари. Залата е нещо, като моята лабортория, където се опитвам, не да защитя, титлата си на „ здравословно живеещ“, а като възможност да опозная тялото си и начина, по който то функционира. Да разбера как и защо реагира и после да използвам наученото в ежедневието, така че да се движа без болки; така че да съхраня физическите си способности за по-дълго.
Днес, здравословният ми начин на живот не е борба с тялото ми, а по-скоро синхрон- синхронът от това да се вслушвам в него, да го опознавам и да му давам нужното.
Днес, не уча хората да тренират. Аз им помагам да постигнат достатъчно осъзнатост за това как се движат в пространството- как седят, как стоят,как стъпват, как се навеждат, как клякат и т.н. Помагам им да „ изобретят“ тялото си наново, като му дадат това, което са му отнемали и „конструират“ една подобрена, функционираща „машина“, която да им служи.
2. Повече тренировки, не означава по-слаба
Иска ми се да знаех, че това да тренирам повече,не означава, че ще отслабна по-бързо. Иска ми се да знаех, че тази крайност с тренировките, води точно до обратното- до застой, провокиран от непрестанния стрес върху тялото и опитите му да оцелява.
Какво ли не давам да имах достатъчно мъдрост, за да знам, че не е важно да правиш много, а да правиш достатъчно; че не е важно да правиш всичко, а правилното.
Днес вече не тренирам, за да отслабна. Ако искам да отслабна, знам че храната и движението ( целодневното, извън тренировка), са ключа.
Вече тренирам за функция- тренирам, за да съм здрава; за да заздравя мускулите на корема си, които да пазят кръста ми; тренирам, за да припомня на мускулите на гърба си, че не са там за украса и че трябва да функционират.
3. В добра форма не означава да се пренеса в залата
Това да си в добра форма и да водиш здравословен начин на живот, не означава да се превърнеш в роб на график и схеми. Не означава да прекарваш целия си съзнателен живот между тежестите и кутиите с храна.
Получава се така, само когато имаш грешен подход. Когато знаеш как функционира тялото и от какво има нужда, тогава осъзнаваш, че смисълът на живота е много повече от това да хабиш енергия в залата; да прекарваш несметни часове да нагаждаш хранения и да се превръщаш в антисоциален човек, с ограничени интереси и занимания.
Ние сме толкова повече от това! Имаме неограничен потенциал и 24 часа, всеки ден, през които да го реализираме. Един ден може да побере толкова много смисъл; толкова различни занимания. Единствената предпоставка е да не пилеем усилия и да го структурираме правилно; да влагаме необходимото в определена посока, а не всичко.
Както в университета ни учеха, че по време на криза е хубаво да имаш диверсификация на бизнеса, така и в живота е хубаво да имаш диверсификация на интересите и заниманията си. Много хора, карат душата си да гладува и пропиляват живота си, защото някаква криза, лоша ситуация ги лишава от възможността да правят едно и също- в тези моменти, ако имаш палитра от интереси, от занимания, които те вълнуват и възможности, които си развил, винаги намираш посока и път, който да следваш.
4. Здравословния начин на живот не е тренировъчен метод или определена диета
…той е философия на съществуване! Здравословния начин на живот е просто последица от философията ни за живота. Той се гради на принципите и ценностите, които имаме за всичко, с което се занимаваме и всичко, което се случва. Здравословният начин на живот е акумулираната сума на изборите, които правим. Избори, които са провокирани от това какви са приоритетите ни. Избори, които са провокирани от степенуването на значимото в живота ни. Когато осъзнаем, че НИЕ сме най-значимото; че здравето е най-ценното, което притежаваме, тогава всеки избор ще бъде продиктуван от това убеждение. Тогава няма да предприемаме действия, които да рушат тялото и здравето ни. Тогава ще знаем, че това да тренираш до припадък е действие СРЕЩУ тялото. Това да не се движиш изобщо е действие СРЕЩУ тялото.Това да гладуваш, за да изглеждаш по определен начин е действие СРЕЩУ тялото. Това да преяждаш от лакомия е действие СРЕЩУ тялото.
5. Тренировките не са със самоцел да изглеждаш по определен начин, а да се чувстваш по определен начин!
Моментът, в който го осъзнах, беше един от най-хубавите мигове в живота ми. Моментът, когато отидох за поредната тренировка, а тялото ми крещеше от умора. Започнах да загрявам и дори волята ми не искаше да продължавам. Тогава реших, че ще имам повече полза от деня, ако просто спра да тренирам, отида в парка и се разходя или просто седна на една пейка, за да си почина.
Денят, в който не беше време за поредното хранене, но аз бях гладна и тялото ми се чувстваше отпаднало. Денят, в който реших, че ще се наям, както трябва, без да ограничавам количеството до схемата, която следвах, просто защото не понасях начина, по който се чувствах. Не понасях през цялото време да си мисля колко отпаднало се чувствам и да не мога а се фокусирам върху това, което правя.
Денят, в който разбрах, че ако тренировка или диета, ме карат да се чувствам зле, значи не са здравословни!
6. Тренировъчната програма не е нещо статично, а динамично
Така, както и диетата не е статична, а динамична, същото важи и за тренировките. Само защото някъде пише, че трябва да тренирам през ден или всеки ден, не означава, че трябва да бъде така. Преди тренирах по график и дори, когато съм имала безсънна нощ или не съм успяла да си лягам на време няколко дена и се чувствам уморена, аз пак тренирах- въпреки, че тялото ми се съпротивляваше. Сега знам, че няма да дойде краят на света, ако не тренирам 3 дена и отида в залата чак на четвъртия. Вече не съм зависима от броя тренировки. Вече съм зависима от това да се чувствам добре. Вече не допускам сама да се саботирам и сама да карам тялото си да страда.
Има прекалено много неща в заобикалящия ни свят, които се опитват да ни нанесат някакъв удар, защо и самите ние да го правим?
Грижете се за себе си и се дръжте по-добре с тялото си!
Вие го заслужавате!
Свързани статии:
Как ежедневно да подобряваме здравето си чрез ПЛАЦЕБО
Митове за фитнеса - как наистина може да влезем във форма
Инес Субашка за здравословния начин на живот
Автор: Инес Субашка, inspiredfitstrong.com
Коментари