Чаят се препоръчва по много причини, но ефектите от него не са само положителни. Една от причините е, че една от основните съставки на чая е кофеинът. Друга негова съставка, която играе важна роля в действието му е нето теофилина. Той засилва сърдечната дейност, разширява кръвоносните съдове и в частност коронарните, има и засилено диуретично действие, разслабва гладката мускулатура и по този начин може да отстрани болезнените спазми на жлъчнте пътища и да облекчи дишането при спазматични бронхити (астма).
Чаените листа са много богати и на особени танини, които притежават силно изразено действие на витамин Р. Тези танини имат ценното свойство да увеличават устойчивостта на кръвоносните капиляри.
Танините на чая усилват натрупването на витамин С във всички органи, осигуряват най-пълно оползвотворяването на този жизненоважен витамин и по този начин предотвратяват развитието на скорбут. С танините на чая , приложени комбинирано с витамин С се постига силно изразен противовирусен ефект.
Витамин Р пък потиска дейността на щитовидната жлеза при хиперфункцията й.
В българската фитотерапия широко се използва чая при лечение на диария. Антимикробно действие притежава особено зеления чай.
За целта 100 гр. сух зелен чай се заливат с 2 литра вода, накисват се 20-30 мин., след това се варят в продължение на 1 час, като от време на време се разбърква. Снема се от огъня , а отварата се филтрира през двоен слой марля. Използваните веднъж чаени листенца отново се заливат с 1 л. вода и се варят в продължение на 40 мин., след което отварата отново се филтрира през марля. Двата филтрата се смесват, наливат се в бутилка и се стерилизират. Готовият продукт може да са се съхранява в хладилник до 6 месеца, а при обикновена стайна температура на тъмно- до 3 месеца. Така приготвената отвара се приема по 1-2 суп.л. 4 пъти дневно 20-30 мин. преди хранене. На бебета до 1 г. се дават по 1-2 чаени лъжички, а над 1 г. – по 1-2 десертни лъжички.
Отварата от зелен чай се препоръчва и при колити, ентероколити и диспепсии.
Силен чай може да се използва и като средство за първа помощ при отравяния, които предизвикват потискане на централната нервна система, на дишането и отслабване на сърдечната дейност.
Трябва да се отбележи, че за разлика от кафето чаят не само не увеличава, но дори намалява риска от сърдечен инфаркт (именно заради съдържащият се в чая теофилин, който разширява коронарните съдове).
От семената на чая са изолирани сапонини, които намаляват възпалението.
Прекалената употреба на чай може да доведе до повишена възбудимост.
У някои хора дори 1 ч.ч. чай може да предизвика запек.
Силният чай е противопоказан при редица сърдечни заболявания, язви и неврози.
Запарка от силен чай се препоръчва и срещу слънчево изгаряне. За целта преди излагане на слънце откритите части на тялото се измиват или намокрят с чай. При слънчево изгаряне компресите от силен чай премахват болката и действат охлаждащо.
Балканският чай напр., който се прави с червен риган може да се прилага и като баня, наред за възбуждане на апетита, при колики, нервна възбуда,запек, безсъние, отхрачващо при бронхити и др.
Пиринският (мурсалският) чай е известен с това, че действа потогонно и тонизиращо. Прилага се и при стенокардия, ангина и др. Вземат се 3-4 стръка, нарязват се и се заливат с 1-2 ч.ч. вряла вода. След 10 мин. се прецежда и се пие топъл по 1 суп.л. през 2 часа.
Свързани статии:
Чудото на България, наречено мурсалски чай – рецепти и съвети
Върнете младостта и здравето с вълшебния тибетски чай
Източник: Здравница
Коментари