Пролетта в общи линии пристигна, което значи, че е време и за пролетни цъфнали растения и техните неразцъфнали пъпки, които са лековити. Затова ви представяме някои от най-добрите рецепти с пролетни пъпки.
Едно от най-популярните е карамфиловото дърво. Дрогата се приготвя от розовите цветни пъпки – отрязват се целите съцветия, сушат се на въздух или чрез опушване, след което придобиват характерния кафяв цвят. От тях се произвежда карамфиловото масло, което съдържа етерично и тлъсто масло, дъбилни вещества, флавоноиди.
Имало е времена, когато карамфиловите пъпки били с цената на златото.
В Китай са известни преди новото летоброене, намерени са в стари египетск гробници, а първото сведение за употребата им в Европа е от времето на император Константин. Растението се споменава и от лечителката Хилдегард фон Бинген. Карамфилчетата се използвали от готвачи и медици, които се уповавали на дезинфекционните му свойства – особено през Средновековието по време на чумни и холерни епидемии. При посещения на болните лекарите носели гердани от карамфилови пъпки или сдъвквали зрънце карамфил. По този начин вярвали, че ще се предпазят от заразата.
Както като подправка, така и като лек карамфилът трябва да се употребява в малки количества- спада към богатите на етерично масло дрога, а те причиняват дразнения на стомаха, съветва Кети Иванова, автор на книги за лечебните растения.
Пъпките на касиса се събират в края на зимата и рано през пролетта, когато набухват, преди започване на развитието им. Препоръчват се при камъни в бъбреците, възпаление на пикочния мехур, скрофулоза. Екстрактът от тях, приготвен в сухо бяло вино има слабително действие( 1 част суровина-10 части вино) и се взема подсладено по 50 мл 3 пъти дневно.
В народната медицина макар и ограничено се използват листните пъпки на люляка. Една от най-популярните рецепти е свързана с диабета ( особено в начален стадий). Прави се запарка от пъпки- 20 гр. дрога се залива с 1 ч.ч вряла вода, кисне 30 мин. и се прецежда. От течността се приема по 1 суп.л. 3 пъти дневно преди ядене.
Родът на тополата от сем. Върбови обхваща в световен мащаб около 110 вида листопадни дървета,от които във фитотерапията от стари времена са познати черната топола, бялата топола, наричана още кавак, канадска топола, трепетлика ( със сходни качества) и др. Листните пъпки се берат през март-април по време на сокодвижението, при набъбването, но преди разпукването им. Сушат се на тънък слой в проветриво помешение ( за да не се разтворят). Съдържат етерично масло, гликозиди (салицин, популин, саликортин), смоли, дъбилни вещества.
Запарката от пъпките на тополата( най-добре черна) имат антисептично, бактериоцидно и отхрачващо действие.
20 гр. сушени пъпки се заливат с 1 ч.ч. вода, кисне до изстиване и се прецежда. Пие се по 1-2 суп.л. от течността 3-4 пъти дневно преди ядене.
При хемороиди се назначава да се направи следната запарка: 1 суп.л. пъпки се заливат с 1 ч.ч вряла вода, кисне 2 чс и се прецежда. Пие се на глътки преди хранене (посочената доза е за 1 ден), а при полиартрит, подагра и ревматизъм се взема по 2 суп.л. запарка 3-4 пъти дневно , също преди хране.
При остро и хронично възпаление на пикочния мехур , както и при затруднено и болезнено уриниране – 2 суп.л. наситнени сушени листни пъпки от черна топола се заливат в термос с 2 ч.ч вряла вода, кисне 2 ч. и се прецежда. Пие се по ½ ч.ч. топла запарка ( може и подсладена с мед на вкус) 3-4 пъти дневно преди хранене.
В съвременната фитофармация намират приложение жълтата акация, наречена още карагана, златен дъжд , жълт салкъм (Caragana arborescens), както и японската ( Styphnolobium japonicum), популярна като софора. Жълтата акация била известна още през 18-и век като хранително растение - в Русия от плодовете й приготвяли различни блюда, подправки, смилали ги и на брашно, ползвали ги и като заместител на кафето. Цветните пъпки и незрелите плодове са подходящи за салати, а мариновани – за гарнитури.
За медицински цели се използват цветните пъпки и плодовете (бобовете) на софора. Пъпките й са промишлен източник за производство на рутин, прилаган за профилактика и лечение на хипо- и авитаминози, на заболявания, съпроводени с нарушение в пропускателната способност на кръвоносните съдове. Включва се в препарати срещу венозен застой ( разширени вени, хемороиди), атеросклероза, кръвоизливи в ретината и др. Дрогата се приготвя в началото на бутонизацията, когато започват са се разпукват най-долните пъпки от съцветието, държат се 1-2 часа на слънце и после се досушават на сянка. Плодовете се събират недозрели в сухо време.
Свързани статии:
Пролетно лечение с пролетни цветя
Пролетно здраве - ползите от копривата, спанака, дивия чесън и киселеца
Източник: Здравница
Коментари