Чубрицата е може би една от най-често използваните и ароматни подправки в България. У нас най-разпространени са два вида – градинска чубрица (Satureja hortensis) и Satureja montana , наричана още балканска чубрица.
Растението произхожда от районите около Средиземноморието и Черноморието, а негов виден почитател е бил кайзерът Карл Велики, които насърчава активното му отглеждане и засаждане из империята на франките, информира ни австрийският билкар и свещеник Бенедикт*.
Освен с кулинарните си достойнства чубрицата има и лечебно приложение – ако страдате от дизентерия, чаят от чубрица може да възвърне здравия ритъм на стомашно-чревния ви тракт. Измъчват ли ви газове (метеоризъм, флатуленция), то те ще бъдат сведени до минимум от съдържащите се дъбилни вещества в стръкчето на чубрицата. Тяхната концентрация е висока, а те са равномерно разпределени в цялото растение, съобщава zdravnitza.com.
Останалите активни вещества - витамин С, захариди, флавоноиди, мазнини и етерични масла подобряват имунитета и ни правят по-издръжливи срещу бактерии и вируси. При разстройство и нервен стомах, чаят от чубрица действа затягащо като и двата вида – градинска и балканска чубрица са еднакво ефикасни. Важно е чаят да е приготвен само от един от видовете.
Чубрицата се откъсва по време на цъфтежа й, суши се на сенчесто и на ветровито място.
*Бенедикт е ученик на Херман Йозеф-Вайдингер (1918-2004), считан за един от най-известните съвременни природолечители, последовател на Света Хилдегард, Парацелс, Кнайп... Вайдингер е основател на дружеството”Приятели на лечебните билки”. Свещеник Бенедикт е колумнист на австрийския вестник Kronenzeitung.
Още:
Барбекю: как да избегнем опасността от рак при печене
Коварен лъжец за вкуса – отново за хранителните добавки
Коментари