Успявате ли да изядете цяла ненарязана ябълка? Може да ви звучи като странен тест за здравето ви, но е препоръчан от ново научно изследване. Изненадващото е, че въпросът не се задава от зъболекари, а от невролози.
Здравата захапка се явява маркер за свежестта на ума - как сме с интелекта, паметта, вниманието, уместното използване на речта и мисълта, вземането на решения.
А също и за способността за анализ и синтез плюс всичко останало, което учените слагат под чадъра на понятието “когнитивни способности”. До този извод стигат учени от един от най-престижните медицински университети - шведския Каролински институт.
Населението в цял свят застарява, а колкото повече свещички трупаме върху тортата, толкова по-вероятно е да се влошават нашите когнитивни функции. Върху проблема се фокусират множество изследвания, защото “износването” на мозъка изпреварва относително по-забавената амортизация на останалите органи и системи на днешния човек.
Проучванията показват няколко логични възможни участници в това изпреварващо влошаване на умствените способности. Последното откритие вади на показ неочаквана връзка между наличието на зъби, загуба на когнитивни функции и по-високия риск от деменция. Причините за тази верижна реакция не са докрай разгадани. Едно от обясненията може да бъде, че малкото или изобщо липсващи зъби затрудняват дъвченето и това намалява притока на кръв към мозъка. Това обясняват в американското списание по гериатрия (науката за проблемите на стареенето и заболяванията в късна възраст) учените. За да стигнат до заключението си, те наистина са приложили теста с ябълката при над 600 доброволци. В същата роля на маркер за риск от деменция и най-тежката й форма - болест на Алцхаймер, може да влезе всяка друга твърда храна, която е труднодостъпна при празнини в захапката.
Излиза, че доброто състояние на устната кухина е много по-мащабна кауза от спасяването на усмивката, самочувствието, здравето на храносмилателната система и профилактика на депресията. Връзката между загубата на зъби и умствените способности се запазва и след като резултатите от когнитивните тестове на доброволците са били коригирана с коефициенти за здравословни проблеми, физическо състояние, нездравословни навици като пушене и пиене, депресия и особено за социално-икономическия статус.
Постоянните зъби са 32, когато намалеят до 20, скача с 10% рискът от деменция.
У нас беззъбите хора са около 260 хиляди души. Причините са, от една страна, в лошата хигиена и липса на здравна култура, от друга - в малкото дейности за лечение на зъбите, които се поемат от здравната каса. Според преподаватели на бъдещи дентални лекари дори много от тях чак в университета научават как правилно да си мият зъбите. По данни на Българския зъболекарски съюз всеки 4-и тийнейджър у нас има поне по един изваден постоянен зъб, а българинът във възрастта между 35 и 45 години се е “уредил” средно с 6 извадени зъба и 3 нелекувани кариеса.
Почти едновременно с шведите и британски учени правят връзка между състоянието на устата и ума. Празнините между зъбите може да се използват като ранен маркер за психически и физически спад в по-късна възраст - особено след 60 години. Рискът се увеличава с всеки липсващ кътник, показва изследването сред 3000 англичани.
СТРАНИЧЕН ЕФЕКТ: Пушенето вдига риска да сложиш рано протези
Пушачите имат значително повишен риск от загуба на зъби.
За мъжете вероятността без време да се наложи да сложат протези е 3,6 пъти по-голяма в сравнение с техните връстници, които не палят. При жените пушачки перспективата се увеличава 2,5 пъти, предупреждават изследователи от университета в Бирмингам, Великобритания, и техни колеги от немския Институт по хранене. Категоричността им е подплатена от наблюдение на над 23 хиляди души.
Основната причина за ранното оставане без зъби е, че тютюнопушенето може да маскира кървенето на венците - ключов симптом на пародонтит.
Окуражаваща новина е, че отказването от цигарите може сравнително бързо да намали риска. В крайна сметка е възможно бившите пушачи да намалят вероятността от загуба на зъби до тази на човек, който никога не е пушил, въпреки че изравняването на риска може да отнеме повече от 10 години.
Свързани статии:
Развенчаният мит за кариеса – възможно ли е да възстановим зъбите си сами?
Пастата за зъби – информиран избор
Кога се налага вадене на нерв на зъбите
Източник: 24 часа.bg
Коментари