Бамята е високо, цъфтящо растение, което се отглежда в тропическите, субтропични и умерени райони по света. Тя е била ценена в продължение на векове, заради своите ядливи зелени шушулки, които се превръщат в гъст, лепкав клей след като са сварени. Въпреки това, много култури обичат да готвят шушулките на бамята с кисели съставки, като например лимонов сок, което намалява тяхния клей и ги прави подходящи за сухи зеленчукови ястия.
Макар и не толкова добре познат като други супер зелени храни, като броколи и зеле, бамята има подобен хранителен профил и нейните значителни ползи за здравето постепенно се потвърждават от рецензирани изследвания.
Ползи за здравето
Антидиабетни свойства – Едно изследване, публикувано в списанието Journal of Pharmacy and Bioallied Sciences през 2011 г. открива, че плъховете с диабет, които са били хранени с бамя и прах от семената ѝ в продължение на период от 28 дни, са имали значително намаляване в нивата на кръвната захар в сравнение с контролната група. Изследователите приписват този резултат на високото съдържание на фибри в бамята, които „спомагат за стабилизирането на кръвната захар чрез регулиране на скоростта, с която захарта се абсорбира от стомашно-чревния тракт.“
Друго проучване, публикувано в Jilin Medical Journal през октомври 2005 г. констатира, че редовната консумация на варена бамя може да помогне за предотвратяване на бъбречни заболявания. „Тези, които ядат бамя ежедневно намаляват клиничните признаци на увреждане на бъбреците повече от тези, които просто са на диабетна диета.“ Тази информация помага да се засилят антидиабетните свойства на бамята, тъй като около 50% от всички бъбречни заболявания са предизвикани от диабет.
Храносмилателни ползи – лепкавите храни, включително бамята, често са били хвалени за тяхната способност за лечение на стомашно-чревни проблеми. Едно проучване, включено в Обществената библиотека на науките през януари 2014 г., например, показва, че полизахаридите, присъстващи в незрели шушулки бамя, притежават значителни антиадхезивни свойства. Полизахаридите на бамята са особено ефективни при инхибиране на адхезията на Helicobacter Pylori, бактерия, която живее в стомаха и може да предизвика гастрит и стомашни язви, ако не бъде овладяна. Ето защо, яденето на повече бамя поддържа стомаха чист и създава среда, която предотвратява разрушителни култури от разцвет.
Мощен естествен лаксатив – храносмилателните ползи на бамята не се ограничават само до лечение на стомашни проблеми. Според Nutrition Data, хиляда грама бамя съдържат 10% от препоръчителната дневна доза (RDI) фибри. По-важно от количеството влакна в бамята, обаче, е неговото качество. Благодарение на хлъзгавия клей, това влакно не е толкова тежко за стомашно-чревния тракт като тези на пшеницата и други храни с твърда текстура. Тези фибри плавно „плават“ надолу по дебелото черво, като поглъщат всички токсини и излишната вода по пътя си. Ефикасността на бамята в това отношение е подтиквала много учени да я оприличат на маслото, което смазва двигателя на организма.
Поддържа здрава кожа и кръв – Сто грама бамя съдържа приблизително 27% от дневната доза на витамин С и 50% на витамин К. Витамин С, разбира се, е антиоксидант от съществено значение, който помага за растежа и възстановяването телесните тъкани. Поради тази причина, яденето на повече бамя може да подмлади кожата и косата, а е също и един щит срещу дегенеративни заболявания, свързани с уврежданията на свободните радикали в дългосрочен план. Витамин K, от друга страна, играе важна роля в образуването на кръвни съсиреци и може да помогне за лечение на състояния, свързани с кръвта, като например кървене от носа, кървене на венците и тежко менструално кървене.
Свързани статии:
Петър Дънов съветва как да се излекуваме от 11 различни заболявания
Духовната енергия на различните храни според учителя Петър Дънов
Автор: biopogled.com
Коментари