Хората все по-често страдат от различни умствени разстройства. Параноята е едно от тях. Всъщност по правилно е да се нарича параноидно личностно разстройство. Принадлежи към група състояния, наречени ексцентрични личностни разстройства, тъй като страдащите от тях често имат странно или особено поведение.
Един от най-важните симптоми по който може да разпознаете, че човек страда от това заболяване са продължителните, необосновани подозрения във враждебност или заплаха от околните. И ако за човек, който няма такива проблеми, различни реплики или действия са незначителни, дори незабележими, то за страдащите от параноя, те са заплаха и повод за паника. Хората с параноидно личностно разстройство са много наблюдателни – те се оглеждат непрекъснато за доказателства, които потвърждават страховете им. Въпреки че човек не губи връзка с реалния свят, т.е. липсват халюцинации, когато самовнушението е силно, то болните се изолират и усамотяват. Напълно в реда на нещата за параноика са илюзорните заплахи или обиди, които могат да доведат и до агресия от негова страна.
Интересен е въпросът дали параноята е продукт на нашите гени или на околната среда?Редица учени са достигнали до заключението, че вероятно тя е комбинация и от двете. Това състояние се категоризира като психотично преживяване. Също така се знае малко както за генетичната му чувствителност, така и за външните фактори.
Идва естествено въпросът дали хората, които страдат от параноя са така родени или пък са продукт на погрешно възпитание – заради страх? Голям екип от английски учени от Университета в Лондон са успели да проучат близо 5000 двойки 16-годишни близнаци, като тяхната цел е да установят дали гените или възпитанието са движещата сила при параноята.
Едно е ясно, че членовете на едно семейство споделят различни типове гени и подобни преживявания. Изводът е, че при еднояйчни и двуяйчни близнаци, по-лесно би могло да се направи разграничение. Това е така, защото еднояйчните близнаци имат еднакъв генетичен код, което означава, че психологическите тестове са по-сходни при тях, в сравнение с тези при двуяйчните. При тях е по-голяма вероятността признакът да бъде свързан с гените.
Запознавайки се добре с данните на участниците, изследователите могат да намерят сходствата при еднояйчните близнаци и така да установяват, че около 50% от случаите на параноя са наследствени. Само за сравнение, останалите 50% са засегнати от комбинация от фактори на външната среда, според които състоянието е по-скоро продукт.
Ясно е, че гените играят важна роля за психичното здраве на човека, но учените достигат да извода, че външните фактори и възпитанието са тези, които определят дали то ще бъде параноично. Параноята не е единственото състояние, което може да накара човек да се притеснява. Същите тези фактори могат да са причина за развитието на шизофрения, която в по-тежките случаи може да доведе до халюцинации и други усложнения. Изводът е, че ако има ген, свързан с параноята, той все още не е открит. Проучването не насочва към генетичен маркер. Цялото изследване е публикувано в JAMA Psychiatry.
Свързани статии:
Биполярно разстройство – нещо повече от лош ден и труден характер
Автор: zdravedae.com
Коментари