Може ли човешкото поведение и интелектът да се обяснят с нашата генетична база? Въпросът отдавна занимава учените от цял свят, включително и българските генетици.
Проф. д-р Върбан Ганев от медицинския факултет на Софийския университет смята, че интелектът все още остава неразгадан, независимо от опитите тайната му да бъде декодирана. Той обаче не се съмнява, че това един ден ще се случи и фантастиката днес ще се превърне в реалност.
Интелектът е основата на човешкото поведение, категоричен е българският учен. До момента в данните има противоречия, една част от тях произтичат и от това, че изследванията са правени в различни популации. Проблем е, че интелектът трудно може да се дефинира. Всички знаем за коефициента на интелигентност, но той мери само един показател, а не дава цялостна картина за възможностите на ума, коментира проф. Ганев.
Има едно общо определение за интелигентност – способността на мозъка да мисли логично и да придобива нови знания. Интелигетността се изучава с психометрични тестове, които дават представа колко е бърз нашият отговор на определена реакция, колко бързо разбираме причините, колко е силна паметта ни.
В крайна сметка поведението зависи от интелигетността, но самото то е най-сложното от сложните неща. То включва познавателните ни способности, умението ни да боравим с информацията и с езика. Въз основа на еволюцията на човека можем да кажем, че днешният човек е различен от хомо сапиенс преди стотици хиляди години. Лицевата част на черепа например е станала по-голяма, в резултат кутията на мозъка се е уголемила и това е свръзано с интелекта, казва проф. Ганев. Той обяснява, че тази физиологическа промяна идва с появата на езика като средство за общуване.
Въпросът е до колко наследствеността и до колко околната среда определят дали човекът ще е умен или глупав.
При някои от класическите заболявания, които се дължат на хромозомни изменения, има нарушаване на интелекта. При синдром на Търнър например липсва едната х-хромозома и умствената изостаналост е вторична, тъй като няма увреждане на мозъчната кора. При синдрома на Мартин Бел пък има чуплива х-хромозома.
Въпреки тези факти проф. Върбан Ганев е категоричен: „Не е съвсем вярно, че ако баща ти е умен, и ти ще си умен.” И обяснява, че наследствеността обяснява само на 50 % интелигентността на индивида, останалите 50 % зависят от околната среда.
Известният български генетик цитира данни, според които генетичната обусловеност на интелигентността расте с годините. В ранно детство например тя е около 20 %, а в дълбока старост стига до 60-70%. Най-голямо значение за формиране на интелекта на човека влияят първите години от неговото развитие – когато детето проговаря и следващият пик е около 7-годишната му възраст, когато то направо гребе с пълна лъжица от света, който го заобикаля.
Проф. Ганев твърди, че всичко компоненти на интелекта са свързани, но от особено значение са усвояването на речта и паметта.
До колко те са генетично обусловени, българският учен коментира с примера за лечението на алкохолизма. То е тежко психично разстройство, за което има и генетична предразположеност. Наблюденията в САЩ са показали категорично, че успешното лечение на алкохолизма е около 30 %. И за това учените са открили, че са виновни два ключови гена, отговорни за метаболизирането на етанола, които го превръщат в отрова за организма.
Проф. Върбан Ганев предупреждава, че макар вече да е доказана връзката между гените и интелекта, поне до 50 %, трябва да се отчита не по-малко значимата околна среда, тъй нейната роля е много голяма, поне толкова колкото и на наследствеността.
По темата трябва да се говори много внимателно, защото един или друг научен факт, извадени от контекста, могат да станат основа на опасни спекулации. Какво би станало, ако работодателят реши, че няма да те вземе на работа, защото имаш ген на импулсивността, ами ако те осъдят само защото баща ти е бил престъпник? Освен моралните въпроси има научни факти, които са категорични, че интелигентността далеч не се изчерпва само с няколко гена.
Скорошни изследвания доказват за първи път пряка връзка между гените и интелигентността.
Резултатите потвържват споделената от проф. Ганев теза, че умстваните качества на човека не могат да се свържат само с няколко специфични гена, които да им влияят.
Изследователи от университета в Единбург са открили, че различни вариации на човешките гени обаче имат голямо влияние върху интелекта. Ученият Иън Деъри споделя пред сайта WebMD, че до това откритие е резултат от голямо прроучване върху промените в паметта и познавателните възможности под влияние на възрастта.
Шотландският екип подтвърждава, че между 40 и 50 % от интелекта на човека зависи от гените. Деъри и неговите колеги, сред които представители от Европа и Австралия, тествали ДНК на 3500 души. Над половин милион маркера били проучени и вариациите били сравнени с резултатите от тестовете за интелигентност, на които доброволците били подложени. Тестовите били насочени към познанията, решаването на задачи и справянето с проблеми. Между 40 и 50 % от разликата в точките били предопределени от генетични вариации. Същите били резултатите и при изследване на близнаци, отгледани в различни семейства.
Това откритие оставя широко пространство за влияние на средата и за взаимодействието между гените и средата. Това може би ще оттовори на въпроса защо някои хора са по-добри в мисленето от други. Във всеки случай учените са единодушни: перспективата да се индентифиицират само няколко гена, „виновни” за нашите познавателни способености, върху които би могло да се въздейства, изглежда ще си остане само в романите научна фантастика. Затова пък може би ще ни кажат как да съчетаваме наследствената даденост с външната среда, за да развием по-добре нашите способности. Още отсега обаче е ясно, че родителите и обществото носят огромна отговорност за интелекта на децата.
Свързани статии:
Проф. Иво Кременски: нямаме програма за генетични и редки болести
Номинираха българин от Русе за нобелова награда за медицина
Автор: zdravedae.com
Коментари