Доц. Сотир Марчев има две специалности – по вътрешни болести и кардиология. Специализирал е във Виена, Осака, Белград и има акредитация по ехокардиография от Европейското кардиологично дружество. В момента е доцент по кардиология към Медицинския университет в Плевен.
Горещините започнаха, а с тях и войните в офиса за пускане и спиране на климатика. Кой трябва да победи?
- Климатиците могат да спасят човешки живот. Със сигурност намаляват топлинните удари и катастрофите по пътищата. Благодарение на филтрите си пък облекчават състоянието на хората с поленови алергии. Друг плюс, който за нас, докторите, е от изключително значение е антибактериалната функция, която повечето от модерните климатици имат. Благодарение на нея няма риск при отворен прозорец през лятото вятърът да вкара някакъв патоген в операционната стая или ангиографската лаборатория например.
Едновременно с това климатиците намаляват риска от усложнения на пациента и по време на самата операция, и след това. Данните са от френско проучване, след което е практика в техните операционни да се поддържа доста ниска температура. Толкова е прохладно, че анестезиолозите си обличат нещо под престилката.
За ефекта при алергиите е ясно, но поради каква причина на студено усложненията са по-малко?
- Генерално – студът потиска размножаването на бактериите. Но и пречи на редица случайни фактори като например капки пот от хирурга да капнат в операционното поле.
Някои ваши колеги смятат, че минусите на климатиците са повече от ползите
- Разбира се, че имат и недостатъци. Но съществените са три, колкото са и предимствата. Ако климатикът не се поддържа добре и не се подменят филтрите, в него може да се размножат бактерии. Най-популярният пример, станал нарицателен, е от конгрес на легионери в Америка, след който много от участниците се разболели от пневмония, а голяма част от тях умрели, защото в климатика на хотела се била заселила неизвестна до този момент бактерия. Нарекли я легионела пневмония. Тя е един от многото микроорганизми, които могат да се размножават в климатика и да стигнат до всички в помещението.
Този кошмар е една от причините по време на грипни епидемии някои авиокомпании да следят на борда да няма болни. Иначе климатикът на самолета може да поеме изкашляна зараза и да я достави до всички. Вторият недостатък на уредите е, че по-често водят до заболявания. Има научни данни, че в сгради с климатик хората боледуват по-често, основно заради възпаления на гърлото, носа и ушите.
Защо?
- Резките температурни промени от топло на студено са стрес за тялото и то реагира с отслабване на имунната защита на органите, които първи се срещат с вирусите и бактериите от околната среда. Трета причина да се боим от климатиците е, че ако човек е изложен директно на въздушната струя , тя може да му причини неврит – народът му казва „надухан“ съм, схванат съм. Особеност на климатика в колата е, че често духа централно срещу нас и струята бие директно в гърдите. През лятото идват млади мъже с оплакване от болка, която смятат за сърдечна, а е от климатика в колата.
Три плюса и три минуса взаимно се обезсилват, тогава?
- Пак три, но този път предпазни мерки за използването на климатиците във всекидневния живот помагат да им се радваме. Основното е, когато можем да минем и без тях, да не ги ползваме. Като казват хора, студено ли ти е, се обличаш, топло ли ти е – отваряш прозореца. За колата също си има трикове да избегнеш постоянното ползване на климатика – паркираш на сянка, позиционираш колата така, че слънцето да я огрява откъм най-малките прозорци, слагаш сенник да не се напича много.
Когато използването на уреда не може да се избегне, гледаме да не се хвърляме в крайности. Човек боледува най-малко на температури от 18 до 25 градуса. В някои щати на САЩ в държавните звена има забрани климатиците да охлаждат под 25,5°. Това е границата на топлинния комфорт и законодателят е преценил, че по-ниска температура през лятото би създавала голям контраст с градусите навън и съответно носи риск за по-често боледуване. Отделно се правят и икономии на обществени средства. Слушах и кметът на София Йорданка Фандъкова да обяснява, че новите тролеи са с климатик и той е настроен да включва охлаждането при 25°. И още една предпазна мярка – климатикът да не духа директно в нас и да сменяме или промиваме филтъра, толкова често, колкото е предписано.
Кои са конкретните рискове от горещините?
- Лятото е по-добрият период за здравето – смъртността е с 15% по-ниска от през зимата.
А топлинният удар?
- Е, да,при високи температури това са сезонните проблеми, но пък няма измръзвания, падания. Основното е, че сърдечносъдовите проблеми, които са основна причина за смърт, намаляват. Човек има постоянна телесна температура. Топлината се произвежда във вътрешните органи – черен дроб, бъбреци, и загрява кръвта, която благодарение на повърхностно разположените съдове отдава топлина на околната среда чрез кожата. Когато температурата около нас е висока, кръвоносните съдове се разширяват, за разлика от зимата, когато е обратното.
Резултатът е, че стойностите на кръвното налягане намаляват, а с това - и инфарктите, инсултите, разкъсванията на аортата. Топлината води до по-слаба съсирваемост на кръвта и болестите, които се дължат на тромб, включително застрашаващата живота тромбоемболия, са по-редки. Доброто кръвообращение подпомага и лигавиците. Защитните им сили се увеличават, което означава по-малко възпаления на гърлото и носа. Лятото дойде, радвайте му се.
И за хората със сърдечно заболяване ли се отнася?
- Да. Дори често им намаляваме дозите на лекарствата през топлия сезон. Причината е, че през лятото заради високите температури и повишеното изпотяване по естествен път артериалното налягане се понижава. Най-често намаляваме диуретиците – лекарствата, които водят до по-често уриниране, защото с изпотяването се отделя много вода. Пациентите, които пият лекарства за "разреждане" на кръвта, обикновено се нуждаят от по-малки дози от лекарствата срещу съсирване.
А как да се опазим от слънчев и топлинен удар?
- Нашето тяло работи с водно охлаждане, подобно на автомобилите, с тази разлика, че на тялото непрекъснато доливаме вода, защото непрекъснато губим течности. Ако не компенсираме загубите, се влошава охлаждането на тялото и се стига до топлинен удар. При хиповолемия няма достатъчно кръв за работата на мозъка и съзнанието се замъглява. Като няма кръв за очите, се замъглява зрението, когато кръвта не стига за работата на червата, се появява гадене, повръщане, при лошо снабдяване на мускулите започват да потрепват, чувстваме слабост в тях, кожата изсъхва заради малкото останали течности в организма.
Това е клиничната картина на топлинния удар. Крайният вариант е загуба на съзнание. Слънчев удар се получава, когато слънцето грее дълго върху главата. Повишава се температурата вътре, това се отразява на работата на мозъка и губим съзнание. Течности в тялото има, но мозъкът е прегрян.
Каква помощ може да се окаже?
- В такива случаи като правило се вика Бърза помощ. Възможно най-бързо местим човека на сянка, търсим проветриво и хладно място. Трябва да се разкопчаят дрехите, за да се улесни охлаждането, със същата цел пръскаме с вода, даваме на човека да пие. Но по-важно е всеки да знае как да не стига до такива състояния. За слънчевия удар нещата са по-прости. Главата е много добре кръвоснабдена и затова през зимата лесно се настива от главата, а през лятото тя лесно се прегрява.
Рецептата и за зима, и за лято е една - нарича се шапка
Срещу топлинен удар трябва да се погрижим за повече неща. Дрехите да са светли и свободни, за да не абсорбират топлина и да улесняват охлаждането. Да се въздържаме от големи физически натоварвания в горещо време – активната мускулна дейност ни затопля отвътре и сумирано с високата околна температура води до загуба на течности и прегряване.
Но тялото произвежда топлина и при усвояването на храната.Големите порции и храните от животински произход водят до по-голямо загряване, отколкото умерените вегетариански порции – лека храна, както казват хората. Работата в затворени задушни помещения също е предпоставка за топлинен удар. Особено в часовете от 11 до 15 часа, а и през по-дълъг интервал в дните с екстремни горещини.
Времето тази година е меко казано шантаво. Как се отразяват на здравето резките промени?
- Много по-опасно е внезапното застудяване, защото повишава кръвното. При такъв феномен знам, че в следващите дни ще имаме много работа в кардиологията – идват повече хора с инфаркти. При затопляне повечето хора се чувстват по-добре. Проблем при бързо настъпване на горещо време може да се появи на хората, които по принцип имат ниско кръвно – може да падне допълнително и да се чувстват много неработоспособни, да им прилошее. Успокоявам ги, че това е цената да бъдат дълголетници. А че живеят по-дълго, е факт. Иначе препоръката за тях е в горещините да пият повече течности.
При далечни пътувания как улесним адаптацията си на новото място?
- Правилото, че колкото часови зони е разликата, толкова дни отнема пълното напасване на биологичния часовник.
При 5 часа разлика – 5 дни, това може да е и повече от престоя, няма ли по-бърз начин?
- Ако знам, че ще летя до Япония например, личната ми стратегия е няколко дни преди това да спра кафето, така че да се възстанови чувствителността ми към кофеина.
И на следващата сутрин след пристигането излизам рано на слънце с чаша кафе и така светлината и стимулиращата напитка ми помагат по-лесно да напасна биологичния си часовник към ритъма там.
Интервюто с доц. Сотир Марчев бе дадено пред в. 24 часа.
Още:
25 тайни и съвети за живота – номер 20 е неочаквано добро (първа част)
5 растения за естествено пречистване на въздуха у дома
Как да подпомогнем функцията на хипофизата
Коментари