Живеем в общество, което боготвори изкуственото и отхвърля естественото. Свят, в който нормалното бива заклеймявано, а отклоненията от него биват издигнати в култ.
Живеем в общество, което следва хипнотичния ритъм, резултат от свръх- стимулите, на които ежедневно сме подложени.
Обичам да разсъждавам върху еволюцията ни, като човешки същества и неспособността ѝ да смогне на бързоизменящия се свят. Като започнем от технологиите, храната, начина на живот- всеки ден всичко се изменя с такава скорост, че човекът, като организъм, трудно би могъл да се адаптира към промените толкова бързо, без това да доведе до някакъв пропуск, някаква негативна последица.
Сама по себе си еволюцията се базира на промяната и естествената адаптация към нея. Проблемът е в това, че адаптацията изисква време за приспособяване. Време, което бързоразвиващия се свят не ни отпуска и тази липса, ден след ден се намества в живота ни и стигаме до етап, където го изпълва- етап, където животът ни се определя по-скоро от това, което не сме, отколкото от това, което сме.
Супер-стимулите са това, което изкривява реалността и това, на което „дължим“ голяма част от неуспехът си да контролираме поведението си и да търпим негативните последици от действията си.
Основният проблем е, че културата и технологиите еволюират много бързо, докато гените ни еволюират по-бавно. В днешно време има храна в изобилие, но гените ни са адаптирани към по-нищожни количества храна, ловуване и събиране на храна. Голяма част от действията ни, когато не са базирани на осъзнат избор, се базират на вътрешни инстинкти. Инстинкти, които са резултат от препрограмирания стремеж за оцеляване на организма. Ако приемем, че инстинктите ни са резултат от потребността на прадедите ни да оцеляват в среда, криеща рискове и недостиг, то лесно бихме могли да си обясним на пръв поглед нелогичното си поведение.
В следствие на инстинктите и условията, които ги обосновават, ние по природа изпитваме необходимост от висококалорични храни- питателни храни с по-висока енергийна и хранителна стойност. Този факт, бива доста добре използват от хранителната индустрия, както и от бизнес индустрията, като цяло. В случая с хранителната индустрия, доста умело манипулира вродените ни инстинкти, като ги използва за нарастването на търсенето и предлагането на нездравословни храни, храни, които „супер- стимулират“ сетивата ни- отвъд това, на което е способна истинската храна, към която сме еволюирали.
Как индустрията манипулира подсъзнанието ни?
Това важи с пълна сила и за много други наши потребности, простиращи се отвъд храненето. Ако се загледате по-внимателно, ще забележите доста интересни тенденции, както в анимационните филми, еталоните за красота, размерите и вид на опаковките и т.н. Всички тези промени имат своето логично обяснение и в основата му се корени умелата манипулация на подсъзнанието.
Например, ние сме привлечени към определена представа за „симпатично/ сладко“, която в основата си крие еволюционната цел да бъдем привличани към по-миловидни същества, за да се грижим за по-малките.Характеристиките, които лежат в основата на представата ни за сладко/ симпатично, са големи очи, детински черти, като невинност, безпомощност и т.н., по-големи глави в сравнение с цялостния размер на тялото. Забелязали ли сте тенденцията в анимацията? Всички тези анимационни герои с гигантски очи и глави; миловидното им излъчване? Това е само още един трик да бъде манипулирано съзнанието ни и да ни подтиква да желаем този тип анимация и продуктите, които биват създадени след това.
Супер-стимулите са съвременното оръжие, което ни превръща в кукли на конци в собствения ни живот. Това важи и за храната.
От какво се определя вкусът на храната?
Вкусът на храната не се определя само от данните, които се регистрират в едно конкретно сетиво- т.е. вкусът на храната не се определя единствено и само от възприятието на вкусовите рецептори. Миризмата, допира, вида и звука, също имат ключова роля в това дали ще определим една храна, като вкусна или не.
Когато нещо вкусно попадне в устата, неговата химическа структура, се разпада под действието на слюнката и свободно циркулиращите молекули навлизат във вкусовите рецептори. Ако молекулата се свърже с рецепторна клетка, тя ще провокира клетката да проведе поредица от химически и електрически сигнали.
Предполага се, че след това всичко опира до сигналите, които биват изпратени до мозъка, но процесът, както обикновено е доста по-сложен.
Както споменах, вкусът на храната и информацията, която приемаме за нея се базира на много повече от данните регистрирани във вкусовите рецептори.
Вкусът в повечето случаи е комбинация от миризма и вкус и интересното в случая е, че вкусът отстъпва на второ място.
Нервните фибри на обонянието се отправят към мозъка. Някои от тези фибри достигат до хипоталамуса- центърът, който контролира апетита, страха, удоволствието, а други достигат до хипокампуса, който е отговорен за спомените; трети пък достигат до мозъчния ствол, където се регулират основни функции, като запомняне и дишане.
Това до голяма степен обяснява и причината, миризмите да провокират такъв силен емоционален отговор.
Всъщност възприятието за вкус е едно от най-мулти-сетивните, имайки предвид, че в него участват миризмата, вкуса, възприятието на зрението, на слуха и т.н.
Това се използва доста умело от съвременната бизнес индустрия и в случая от хранителната индустрия.
На какво се дължи пропастта между човешкия инстинкт и съвременната изкуствена среда?
Еволюирайки сме развили инстинкти, които ни помагат, насочвайки вниманието ни към стимули в обкръжаващата среда, от които имаме жизненоважна потребност. Това, което се наблюдава днес е изместването на стимулите, от т.нар. супер стимули. Именно те са тези, които биха могли да обяснят пропастта между човешкия инстинкт и съвременната изкуствена среда. Супер стимулите са в основата на много от съвременните проблеми- затлъстяване, пристрастяване към телевизия, видеоигри, хазарт, изкривени идеали за външност и т.н. Човешките имитации на съществуващите в природата храни и живи организми, са изменили напълно това, с което се храним, начина, по който възприемаме себе си и света около нас.
Бих казала, че животът ни днес се подчинява на мотото „Направете така, че нещо нормално да изглежда странно и после подлагайте под въпрос естествения човешки инстинкт.“
Супер стимулите са навсякъде. Неспособността ни да им устояваме, се крие в неосъзнатите ни действия и инстинктите ни, формирани през векове на еволюция, когато околната среда е била съвсем различна и подчиняването на инстинктите е било в наша полза. Днес обаче, живеем в доста по-различен свят, който се характеризира по-скоро с изобилие, отколкото с оскъдица. Подчиняването на тези инстинкти, повече ни вреди, отколкото да ни помага. Защо?
Сигурна съм, че ако съзнателно наблюдавате поведението си и поведението на хората около вас, ще забележите, че винаги, когато има, например, изобилие от храна, хората избират най-голямата порция, най-голямото парче. Това е така, защото именно инстинктите, които се коренят дълбоко зад всяко едно наше действие, ни подтикват да изберем „най-голямото“. В условията на оскъдица, в миналото, такъв инстинкт е гарантирал на прадедите ни достатъчно храна, за да оцеляват през периоди, когато няма достатъчно храна.
Днес, обаче, подчинението на този инстинкт ни тласка към навици и поведение, което повече ни вреди.
Освен това, храната, която ядем е изкуствено създадена и вкусът ѝ няма нищо общо с това, което има вкусът на тази храна в естествения ѝ вид. Например, ябълката откъсната от дървото на село има един вкус, а тази от магазина е доста по-сладка.
Това важи с пълна сила за всяка една храна.
Защо сме привлечени от вкуса на вафли, сладкиши и други храни закупени от магазина?
Сладкишите и вафлите в магазина са суперстимули. Те съдържат доста големи количества захар, сол и мазнини- много по-големи, отколкото, която и да е храна в природата- в естествения ѝ вид. Една вафла, например, има толкова наситен вкус и „удря“ вкусовите рецептори толкова силно, колкото никоя друга храна в естествения си вид. Вкусовите рецептори са нещо, като „аларма“ за тялото. Различавайки различни вкусове, прадедите ни са формирали инстинкт за това кои храни са полезни и кои опасни. Вкусът на днешната храна, тотално обърква вкусовите рецептори и способността им да идентифицират храната, като здравословна и полезна. Това, което преди е можело да се сметне за полезно, днес не би могло дори да бъде регистрирано от вкусовите рецептори, заради всички изкуствени съставки в храната, към които вкусът се адаптира и изменя.
Типичен пример за това как подсъзнанието ни се манипулира, са менютата на ресторантите. Размерите на ястията, които са изброени, си „играят“ с подсъзнанието ни и винаги ни подтикват да си поръчаме по-голяма порция. Дори знаейки, че не можем да изядем това количество или че ще ни бъде в повече, ние в края на краищата често се „предаваме“ и си поръчваме най-голямото. За всеки случай- да не останем гладни!
Освен това супер-стимулите, що се отнася до храната и изкуствените съставки, които имат доста по-наситен вкус, правят така, че колкото повече консумираме дадена храна, толкова повече притъпяваме сетивата си и това води до потребността ни да ядем по-големи количества, за да усетим вкуса и да изпитаме удоволствие.
Представете си, че ядете люти чушки. Ако го правите рядко, вероятно и една хапка ще ви накара да се разплачете и да започнете да кихате. Ако сте превърнали яденето на люто в част от ежедневното си меню, вероятно сте способни да изядете и няколко люти чушки, без да ви потече и сълза! Освен това, ако веднъж се олютите, дори и да продължавате да ядете люто, няма да усещате кой знае какво, защото временно ще сте притъпили сетивата си.
Нещо подобно се получава с вкуса, който усещаме и системната консумация на храни, които са пълни с изкуствени овкусители, добавки и т.н. Помня времето, когато ядях сладки неща на поразия. Тогава една ябълка ми се струваше, като най-безвкусното нещо на света.
Днес, когато вече повече от две години и половина не съм опитвала нищо различно от истинска храна, дори един морков ми се струва изключително сладък.
Вкусовите рецептори изменят своята чувствителност! Затова винаги казвам, че трябва да давате време на здравословното хранене и че колкото по-малко ядете боклучава храна, толкова по-малко ще ви се яде и толкова по-лош вкус ще ви се струва, че има, когато я ядете.
Неосъзнавайки присъствието на супер-стимулите и способността им да манипулират нашите решения, ние се превръщаме в хипнотизирано общество, което лесно бива манипулирано от хранителната индустрия ( и не само). Проблемът е, че това оказва негативно влияние върху качеството ни на живот и собственото ни здраве.
Дори конкуренцията в бизнеса днес се основава на това, кой първи ще успее да завиши процента, с който супер-стимулите ни изкушават.Забележете заведенията за бързо хранене! Непрекъснато се появяват нови и нови менюта с по-пикантни; по-хрупкави; по-сладки; по-… храни.
Така непрекъснато се увеличава желанието ни да ядем по-солени, по-сладки, по-мазни храни и колкото повече се поддаваме на това изкушение, толкова повече се отдалечаваме от природата си и от способността си да контролираме съзнателно избора си.
Изненадващата сила, с която ни влияят супер- стимулите
Една от любимите ми книги е „Влиянието:Психология на убеждаването“ на Робърт Чалдини. В нея Чалдини дава пример как птиците винаги избират по-голямото яйце, което да мътят, защото от еволюционна гледна точка, това има логичен смисъл. По-малкото яйце, е по-вероятно да не бъде достатъчно жизнеспособно. Следователно птица, която избере да даде живот на по-малко яйце, би ограбила вида от възможността да се запази и съществува. Затова птицата избира по-голямото яйце, което гарантира продължаването на вида. Интересното в този експеримент е, че яйцата, с които е проведен експеримента, дори не са били снесени от същия вид птици- т.е. птицата избира чуждото яйце, само защото ѝ изглежда по-вероятно да бъде жизнеспособно. Можете да си направите заключение, колко силно е въздействието на супер-стимулът, след като една птица, която има инстинкт, би пренебрегнала собствените си яйца, давайки живот на тези на друг вид птици.
За щастие, ние имаме предимство пред птиците- имаме по-голям мозък, който е развит до степен, която ни позволява способността да упражняваме себеконтрол, чрез който да преодоляваме подтика на инстинктите и да се измъкваме от траповете, които съвременната цивилизация поставя на всеки ъгъл на съществуването ни.
Означава ли това, че сме обречени да бъдем кукли на конци на всеки супер-стимул, който се изпречи на пътя ни?
Всъщност, смятам, че не! Смятам, че когато човек съзнава съществуването на нещо подобно, тогава се въоръжава и със силата да устои и сам да прави своя избор- осъзнато, а не само под моментния подтик на вътрешен инстинкт.
Разбира се първоначално се изисква воля- волята да си наложиш да не се поддаваш и да се придържаш към съзнателния избор, който правиш.
Тук се сещам за това как често се казва, че упражняването на воля има предел, т.е. тя не е неизчерпаем ресурс и колкото повече впрягаме волята си, толкова повече изчерпваме способността си да се възползваме от силата ѝ да устояваме на изкушенията.
Въпреки това, аз смятам, че волята е средството, което ни помага да стартираме. Волята е тази, която ни служи, като първоначалното оръжие, инструмент, с който да се придържаме към направения избор, въпреки силния подтик да се отдадем на изкушението.
Когато се придържаме към нов модел на поведение, за известен период от време, ние вече сме се отдалечили достатъчно от манипулиращата хватка на супер-стимула и вече не е необходима воля, за да се придържаме към избора.
Така се получава и с храненето! Повярвайте ми! Ако някой ми беше казал, че ще дойде ден, в който аз няма да вкуся и троха сладко и най-важното, няма да изпитвам никакво желание да го направя, щях да му се изсмея.
Да, първоначално и аз впрегнах волята си да не ям сладки неща, да не ям тестени храни, да не пия безалкохолно. Постепенно, вкусовите ми рецептори, вероятно си припомниха какъв е вкуса на естествената храна и ми позволиха да се наслаждавам на него. Днес вече нямам нужда от воля, защото морковът е сладък, ябълката също; пържолите и яйцата имат уникален вкус, който нямам нужда да подсилвам с изкуствени съставки, създадени от човека, но объркващи и разрушаващи тялото ми.
Супер- стимулите са едно от най-мощните средства,които се използват, за да се манипулира съзнанието ни. Опаковките в супермаркетите стават все по-големи, порциите в ресторантите стават все по-големи; вкусовете на храните са все по-наситени и така притъпяват естественото ни усещане за това, което ядем и за начина, по който възприемаме света. Накарали са ни да повярваме, че естественото не е нещо нормално и е непривлекателно, не достатъчно вкусно.
Осъзнавайки присъствието на супер- стимулите бихме могли съзнателно да избираме, да не им позволяваме да ни оказват въздействие.
Свързани статии:
Инес Субашка за здравословния начин на живот
Инес Субашка: 6 неща, които ми се иска да знаех преди да започна да тренирам
Инес Субашка: Причините да НЕ СЪМ веган! Препоръчвам и вие да не отказвате месото!
Автор: Инес Субашка
Коментари