Растението рапица (Brassica rapa oleifera Metzg) има сходни хранителни свойства с подобното на нея репица (B. napus oleifera Metzg), но и двете представляват различни ботанически видове. Маслото от репица се използва за ядене след преработка и рафиниране, докато рапичното се използва повече за технически цели като биогориво и други, защото съдържа екурова мастна киселина и глюкозинолати, които се вредни за хората.
Рапицата принадлежи към род от семейство кръстоцветни наречен Brassica, към който принадлежат и други растения като горчица, ряпа, зеле, карфиол, брюкселско зеле, броколи и други. Тя цъфти от 15 април до 10 май. Цветовете му са много търсени от пчелите, от декаррапица те произвеждат до 10 кг мед. Родината й е Средиземноморието, откъдето се разпространява из цяла Азия, а през 13 век се разпространява и в Западна Европа. Позната е и се използва от хората от хиляди години.
В световен мащаб, маслодайното растението рапица заема 40-50% от потреблението на растителни масла и се отглежда в 32 страни. В състава на съвременните й сортове влизат 40-52% мазнини, до 20% белтъчини и въглехидрати над 17%.
При продължителна употреба на масло от рапица в човешкия организъм се натрупват мастни отлагания и по-точно в бъбреците, сърцето, надбъбречната жлеза и щитовидната жлеза. След спиране на употребата му по тези органи остават белези. Изследванията са доказали, че то не може да се извежда от тялото, подобно на живака и на флуорида. Тези проблеми идват от съдържащите се в маслото от рапица екурова мастна киселина и глюкозинолати. Създадени са около 350 сорта, някои, от които не съдържат тези 2 вещества или количеството им е много малко и затова те са обявени за безвредни за здравето. Проблем е също и масовото прилагане на генно модифицирани семена и пръскането с хербициди и пестициди. Научно изследване направено в България доказва, че рапицата натрупва тежки метали от почвата в себе си от почвата.
Ползите от рапичното масло са подобни на тези от зехтина. За консумация от хората се използват сортове без вредните съставки, но трябва да се проверява дали са такива според описанието на етикета или друга документация. Неговата хранителна стойност се определя от масло-киселинния състав. Витамините в него са А, D, Е и К, като малко повече са Е и К, както казахме според неговия масло-киселинен състав и от това дали е рафинирано. В някои сортове витамините А и D почти липсват. Студено пресованото е по-добро за здравето и има по-високо ниво на антиоксиданти. То се отличава с ясен светложълт цвят и неутрален вкус, но да се помни, че при съхранение трябва да се пази от светлина и топлина. Може да се ползва и за готвене, но има специфичен вкус.
Маслото от рапица съдържа 85% незаменими мазнини, като 65% от тях са олеинова и 20% линолова. Благодарение на тях, то е с висока устойчивост на окисляване, но е по-полезно сурово. Както зехтина, така и то помага за намаляване на високите нива на холестерола. Двете масла помагат за предотвратяване на риска от появата на тромб и на други сериозни заболявания като рак. Линоловата мастна киселина помага за намаляване на риска от инсулт и инфаркт като е полезна за кръвоносните съдове. Тя помага те да не се стесняват и подобрява кръвообращението.
Свързани статии:
Полезният бял мед помага при костно-ставни заболявания
Причини да се избягва консумацията на соя
Автор: lechitel.net
Коментари