Авторът на този материал - проф. Д-р Асен Дудов, дм, е началник клиника по медицинска онкология в столичната университетска болница "Царица Йоанна - ИСУЛ". Той е председател на Българското онкологично дружество:
Ракът на белите дробове, наричан още белодробен карцином, е злокачествен тумор и се характеризира с неконтролиран растеж на клетките на белодробната тъкан. Ако не се лекува, белодробният рак бързо прораства в съседни тъкани или чрез кръвта засяга други органи (метастази).
В световен мащаб ракът на белите дробове е най-често срещания рак при мъжете и трети по честота при жените. През 2012 г. са регистрирани 1,82 млн. случай и 1,56 млн. случай на смърт от рак на белите дробове. Най-висока честота на заболяването е регистрирана в Северна Америка, Европа и Източна Азия. Смъртността при мъжете е най-висока в Източна Европа, а при жените - в Северна Европа и САЩ.
Основната причина (при около 80% от случаите) за заболяването е тютюнопушенето. При останалите 20% от случаите причина за заболяването могат да бъдат генетични фактори, работа в среда с радон и азбест, замърсен въздух, вкл. и пасивно тютюнопушене.
Как тютюнопушенето може да предизвика рак на белите дробове?
Според много проведени научни изследвания вдишаният цигарен дим уврежда белодробните клетки чрез многото канцерогенни вещества, които съдържа. Промените в белодробната тъкан започват почти веднага след като започнете да пушите. В началото организмът се опитва да се справи, но колкото по-продължително белият дроб е изложен на цигарен дим, толкова повече промените стават необратими. Увредените клетки се различават от нормалните и от тях може да се развие злокачествен тумор.
Могат да минат много години, преди да се изявят основните симптоми на рака на белия дроб. Често те се бъркат с признаците на далече по-безобидни състояния като бронхит, грип и да не забравяме универсалното обяснение за всяко нераположение - стреса и преумората.
Симптомите нерядко се появяват, когато заболяването е вече в напреднал стадий и лечението е с ограничени възможности. Симптоми от страна на гръдния кош и дихателната система са: "тютюнджийска" кашлица, която става все по-упорита и силна, кашлица, която не е свързана с пушене и продължава повече от две седмици, повтарящи се бронхити и пневмони, промяна в цвета и обема на храчките, кръвохрачене, хриптене, свирене на гърдите и затруднено дишане, продължителна болка в гърдите, рамото или гърба, несвързана с кашлицата.
Останалата част от симптомите на рака на белия дроб имат по-общ характер и често не са свързани с дишането например: отпадналост загуба на апетит, главоболие, болка в кости и стави инцидентни фрактури (счупвания), нямащи връзка с непосредствени травми, необяснима загуба на тегло, подуване на лицето или в областта на врата, неврологични симптоми, като нестабилна походка, загуба на паметта и др. Тези признаци често се дължат на разпространението на рака в други части на тялото. Те могат да бъдат и по-специфични в зависимост от органа, в който настъпват измененията. Всеки, имащ подобни оплаквания, непременно трябва да се консултира с лекар.
Ранното откриване на раковото заболяване е от изключително значение за по-нататъшното лечение и съответно преживаемостта. За съжаление диагнозата се поставя в повечето случаи случайно. Лекарите използват различни способи за диагностициране на рака на белия дроб, включително високопрецизни образни методи, даващи по-добри възможности от рутинните рентгенови снимки. Всички по-долу изброени диагностични процедури и тестове дават ценна информация за типа и стадия на рака и са определящи за избора на лечение.
Общ преглед - този преглед е много важен за ранно откриване на различни белези на раков процес, като подути/уголемени лимфни възли в областта на врата например. Той е важен и за добиване на цялостна представа за здравното състояние на пациента.
Рентгенография на бели дробове дава възможност за откриване на участъци с различна от нормалната структура.
Компютърната томография (скенер), магнитно резонансно изследване и позитронно емисионна томография (ПЕТ скен) са високоспециализирани образни изследвания, които позволяват по-прецизен образ на промените в белите дробове, като и по-точна локализация на тези промени.
Диагнозата се потвърждава чрез цитологично изследване на бронхиални секрети за откриване на туморни клетки и чрез хистологично изследване на парченце туморна маса, взета чрез биопсия. Биопсичният материал може да се получи по различни начини, в зависимост от разположението на туморната маса: посредством бронхоскопия, чрез вкарване на тънка игла през гръдния кош в белите дробове, чрез резекция (отстраняване) и изследване на увеличен лимфен възел от врата или друга част от тялото. Под микроскоп се виждат евентуални клетъчни изменения и може да се определи видът на белодробния рак, което е изключително важно за по-нататъшното лечение.
Двете най-чести форми са дребноклетъчен и недребноклетъчен белодробен карцином.
Лечението на белодробния рак зависи от стадия на заболяването, когато се диагностицира, от вида и от общото състояние на пациента. То може да бъде оперативно, лъчелечение, системно лечение (химиотерапия и прицелни лекарства) и палиативни грижи.
Оперативното лечение се прилага в по-ранни стадии на заболяването. При него се отстранява целият тумор или част от него, както намиращи се в съседство лимфни възли. Оперативното лечение може да бъде радикално или палиативно. Радикалната операция може да доведе до пълно излекуване, ако заболяването е в ранен стадий и е премахната цялата туморна тъкан. Палиативните операции имат за цел да премахнат симптоми, свързани с обема на тумора, да подобрят общото състояние на пациента, което ще позволи да получи химиотерапия или лечение с прицелни медикаменти.
Лъчелечението използва високоенергийни рентгенови лъчи, които разрушават туморната маса, но могат да засегнат и здравите тъкани. Страничните ефекти от лъчелечението преминават след прекратяването му. Лъчелечението може да се използва след операцията за да унищожи евентуално останали ракови клетки. В напреднал стадий лъчелечението облекчава болките.
Голяма част от пациентите са в напреднал стадий на заболяването, когато се постави диагнозата белодробен рак и не са подходящи за оперативно лечение. При тях по преценка на медицински онколог се започва химиотерапия или прицелно лечение.
С химиотерапията се цели да се унищожат остатъчни туморни клетки след оперативното лечение, да се намали възможността за рецидив на заболяването след операцията и да се удължи преживяемостта на болните. Химиотерапията може да се проведе и преди оперативното лечение, с оглед да се намали размерът на тумора и да се подпомогне радикалното му отстраняване. Резултатите след проведена химиотерапия показват повлияване от лечението в 50-70% от напредналите случаи. В по-ранните стадии резултатността от лечението се повишава с 20-30% при комбинирането на химиотерапия с лъчетерапия.
Прицелни лекарства
Важно е да се знае, че пациенти с определени генетични мутации (EGFR, ALK) се повлияват изключително добре от определени прицелни лекарства, насочени точно срещу тези мутации, отколкото от стандартна химиотерапия. За тази цел от биопсичния материал се правят допълнителни високо специализирани, молекулярни и имунохистохимични изследвания, които да определят и генетичния статус на заболяването. Тези изследвания са част от стандартния диагностично-лечебен алгоритъм на рака на белия дроб, извършват се рутинно и в повечето европейски страни, включително и такива от Източна Европа, се заплаща от здравните фондове или с обществени средства. Вече говорим за персонализирана медицина и много точно определяне на най-ефикасното лекарство за всеки пациент.
Този подход, освен че позволява индивидуализирано лечение водещо да значимо увеличена преживяемост без прогресия и стациониране на заболяването за дълъг период, е и икономически ефективен, тъй като се избягва прилагането на неефикасни за конкретния пациент лекарства.
Свързани статии:
Чесънът спясява пушачите от рак на белия дроб
Проф. Циелински: Ракът се превръща в хронична болест
Смъртната присъда от белодробен рак на човек е завинаги изтрита, благодарение на мед и билки
Автор: trud.bg
Коментари