Блог

Д-р Тушев и д-р Янков от МБАЛ Вита съветват как да познаем, че може да имаме проблем с дебелото черво

Д-р Тушев и д-р Янков от МБАЛ Вита съветват как да познаем, че може да имаме проблем с дебелото черво

д-р Росен Тушев е завеждащ Хирургичното отделение на МБАЛ „Вита”, а д-р Владислав Янков – специалист по коло-ректална хирургия и онкология в МБАЛ „Вита” дават насоки в интервю пред в. Труд.

 

Д-р Тушев, какво е ракът на дебелото черво и къде най-често се появява той?

Ракът на дебелото черво и ректума е злокачествен тумор, Той произхожда от лигавицата и нараства често случаи към вътрешността на червото. Това довежда до различни прблеми като стеснение, кървене и запушване. В повечето случай туморът се локализира в сигмовидното черво, правото черво и дясната част на дебелото черво. По време на развитието си злокачествените тумори прорастват в съседни органи, дават разсейки в лимфните възли, черния дроб, белия дроб, по перитонеума, в мозъка, костите и др.

 

Какви са симптомите и как да познаем, че е възможно да имаме подобен проблем?

За съжаление първите симптоми в повечето случаи се изявяват късно, понякога повече от година след появата на рака. В началото оплакванията са неспецифични - коремен дискомфорт, непостоянни коликообразни болки, чести изхождания на диарични изпражнения, отслабване на тегло. Анемията, запекът, наличието на примеси от слуз и кръв във фекалиите са по-късни симптоми. Трудно повлияваща се на лечение хемороидална болест също може да бъде симптом на рака на ректума и дебелото черво, особено при пациенти над средна възраст. В някои случаи заболяването се диагностицира в напреднал стадий след появата на усложнения или разсейки.

Рискови фактори са: възраст над 60 г., наличието на близки роднини (майка, баща, брат, сестра, син, дъщеря), починали или лекувани от рак на дебелото или правото черво, вродени и генетично предавани заболявания - фамилна аденоматозна полипоза, наследствен неполипозен коло-ректален рак, хронични възпалителни заболявания - улцеро-хеморагичен колит, болест на Крон и др. Аденомите на дебелото черво също се приемат за преканцероза, като рискът нараства с възрастта, броя и размера им. Рискови фактори също са и лекувани в миналото рак на дебелото или правото черво, лимфом, ендометриален рак, рак на тестиса, както и провеждана в миналото лъчетерапия, диабет.

 

Свързано: Храни, които карат рака да „гладува”

 

По какъв начин се диагностицира ракът на дебелото черво?

Златен стандарт в наши дни е фиброколоноскопията - миниинвазивен ендоскопски метод, позволяващ директен оглед на цялото дебело черво, който дава възможност за селективна биопсия. Неинвазивен метод е виртуалната колоноскопия, която представлява дигитална 3D реконструкция, като опция на съвременната комппютърна аксиална томография - КАТ. Но при това изследване биопсията е невъзможна, а и цената му е по-висока. Относно по-старите методи, като иригографията, мисля, че няма място в съвременната диагностика на коло-ректалния рак.

 

Д-р Янков, какви са познатите методи за лечение?

Съвременното лечение на коло-ректалния рак се базира на комплексния подход с участието на хирург, химиотерапевт и лъчетерапевт, но на този етап хирургичното лечение има водеща роля. При начални и добре диференцирани карциноми е възможно миниинвазивно ендоскопско отстраняване чрез фиброколоноскопия или трансанална ексцизия. В болшинството от случаите ракът е в по-напреднал стадий и е необходимо оперативно отстраняване на част от дебелото или правото черво заедно с лимфните възли. Понякога се налага изрязване и на част от други органи - тънко черво, коремна стена, пикочен мехур, яйчници, матка, простата, черен дроб и др. През последните 20 г. навлезе широко в практиката лапароскопският метод и се доказа, че при спазване на определени показания той не отстъпва по онкологична радикалност на конвенционалните методи. Извършването на онкологично адекватна операция при рак на дебелото или правото черво с конвенционален (отворен) достъп предполага отваряне на целия корем, екартиране на коремните органи, излагането им на външната среда, както и повишен риск от бактериално замърсяване. Освен значителната болка и дискомфорт в следоперативния период, конвенционалните методи са свързани и с по-голям риск от настъпване на типични усложнения - сраствания и чревна непроходимост, гнойно възпаление на оперативната рана, следоперативни хернии, пареза на червата и тромбоемболични усложнения, поради продължителното залежаване. След лапароскопска операция болката е незначителна и в повечето случаи пациентите се раздвижват часове след операцията, възстановяват се за броени дни и могат скоро да се върнат към нормалния си начин на живот.

 

Свързано: Щастието се крие в червата - запознайте се с втория мозък

 

Оперативното лечение дава ли гаранция за излекуване на заболяването?

Понятието „гаранция" е абсолютно неприемливо в онкологията. Правилното лечение, извършено от квалифицирани специалисти, дава максимален шанс за излекуване. Извършването на онкологични операции изисква определена специализация и е натоварено с голяма отговорност. Важно е да се отбележи, че първата операция за рак на дебелото и правото черво е решаваща за изхода от лечението. Рискът за поява на рецидив в най-голяма степен се определя от възможностите и онкологичната квалификация на хирурга, извършил първата операция. Прогнозата за пациенти с рецидивни тумори е изключително неблагоприятна. В напредналите стадии излекуване не може да се постигне. В тези случаи целта на лечението е повишаване качеството на живота и максималното му удължаване.

 

Съществува ли превенция чрез профилактика или по друг начин? Какво бихте посъветвали пациентите?

Препоръчват се различни диетични режими с намаляване на мазнините и прием преимуществено на целулозни храни, разнообразно и балансирано хранене, но реална превенция на този етап не съществува. При пациентите с доказани вродени заболявания, като гореописаните - фамилна аденоматозна полипоза и наследствен неполипозен коло-ректален рак, се препоръчва превантивно отстраняване на цялото дебело черво и ректума още при поставяне на диагнозата. В случаите с улцеро-хеморагичен колит и болестта на Крон се извършва ежегодно фиброколоноскопия в хода на лечението. Останалите пациенти, особено тези над 55-60 г., бих посъветвал да се подложат на това изследване, даже и без да имат оплаквания. При установена нормална находка нова колоноскопия се извършва чак след 4-5 години. Единичните полипи се отстраняват по време на самото изследване, а контролна колоноскопия трябва да бъде направена 2 години по-късно. Цели се диагностициране на коло-ректалния рак в ранен стадий, когато лечението дава най-благоприятна прогноза. Скрининговата програма за коло-ректален рак, която се провежда в момента в България, е базирана на така наречения хемокулт тест, с който се изследва наличието на минимални количества кръв в изпражненията. Този метод е слабочувствителен и дава твърде много фалшивонегативни разултати. Не бихме посъветвали никого да се доверява и успокоява от негативен резултат, даже при екзактно изпълнен хемокулт тест.

 

Свързано: Психологическата нагласа е изключително важна при лечението на рак

 

Забележка: Този материал не е медицинска литература и не замества консултациите със специалист. Журналистическият текст има за цел да провокира въпроси от здравно естество и препоръчва да се обръщате винаги към медицинско лице за съвет!
снимка
снимка: http://www.bgdnes.bg/
Предишна статия
Диетологът проф. Донка Байкова за многобройните ползи за здравето от кленовия сироп

Диетологът проф. Донка Байкова за многобройните ползи за здравето от кленовия сироп

Следваща статия
5 мистериозни болки, които не трябва да пренебрегваме

5 мистериозни болки, които не трябва да пренебрегваме

Какво е мнението ви за тази статия?

Хубава статия Не ми харесва  

Вашата оценка ще подобри качеството на нашите статии!

Сподели в Facebook
Сподели в Twitter

Коментари

Последни статии

Регистрирайте се и ще можете:
  • – да намерите добър лекар специално за вас
  • – видите кои лекари препоръчват приятелите и роднините ви
  • – помогнете на близките си като оцените лекар