Анестезиологът винаги е от страната на пациента, той е неговият защитник. “Защитава живота от хирургичния стрес, от болката, от неприятните емоции”, казва доц. Евелина Одисеева, изпълняващ длъжността началник на Клиниката по анестезиология, реанимация и интензивно лечение във Военномедицинската академия. Тя е една от най-големите в България с 22 легла, които винаги са заети с тежко болни.
“Всеки ден е предизвикателство. Понякога тук е като на война”, казва доц. Одисеева.
Сред пациентите тези дни е 27-годишна жена, която бавно се възстановява, след като е скочила от високо. Има тежка съчетана травма със счупване на шийни прешлени, контузия на белия дроб, счупени ребра. Преди близо месец никой не се наемал с прогноза за живота й, но благоприятният изход вече е сигурен.
Най-възрастният пациент сега е на 92 г., участник в Отечествената война. Той пък е опериран заради тумор на стомаха с усложнения, имал е перитонит и е в реанимацията повече от 54 дни. Още е на апаратно обдишване заради дихателна недостатъчност.
Борим се за всеки пациент независимо на колко години е, казва доц. Одисеева. Основните пациенти на реанимацията са тежко болните, които се насочват към ВМА заради най-силните й направления: гастроентерология, жлъчно-чернодробна хирургия, урология, гръдна хирургия, ортопедия и травматология.
“Приемат ни като последна инстанция. Така ми каза и началникът на реанимацията на частна болница, който се обади да поемем техен пациент, защото тук щял да бъде по-добре”, обяснява доц. Одисеева. Тя попитала каква е разликата, след като и двете клиники имат 3-о ниво на компетентност.
Това значи, че трябва да осигуряват едни и същи медицински дейности и качество. Щом има разлика, би трябвало стратегическите структури, които поемат най-тежките случаи от страната, да бъдат категоризирани по различен начин и да получават съответното финансиране, смята доц. Одисеева.
Самата тя е пристъпила в практическата медицина от едно от най-тежките звена в страната - легендарния Дихателен център на Медицинска академия. Преди да иде там на летен стаж, дори не знаела за специалността анестезиология. В Дихателния център видяла как се работи с най-трудните болни. Решила, че това е нейната съдба.
След дипломирането си в Медицинския университет - София, д-р Одисеева отишла по разпределение в Пазарджик. В окръжната болница, тогава филиал към Медицинския университет в Пловдив, попаднала на едно от най-добрите места в специалността за времето си. “През 1983 г. проф. Атанас Атанасов направи клиника по реанимация на най-високо ниво. Имахме много работа, приемахме всякакви случаи. Имаше по 3-4 катастрофи на ден, огромна спешност”, разказва доц. Одисеева.
Лекували от новородени до столетници, покривайки регион с 340 000 души население. Отива за малко, остава 24 години, от които 10 г. е шеф на тази реанимация. Връща се в родната София на 48.
Безценният опит, събран в пазарджишката болница, й помага до днес. “Проф. Атанасов беше изключителен лекар, човек, учител. Предавам на младите думите му - да се отнасяме с пациента така, както искаме да се отнасят с нас, да сме толкова ангажирани, колкото с близък”, обяснява доц. Одисеева. Другият негов закон бил лекарят никога да не се отказва - няма безнадеждна ситуация. Свърши си работата така, че да дадеш шанса на човека, пък - каквото стане, съветвал учителят. Така работи доц. Одисеева и днес.
“Отдавна мина времето на ярките индивидуалисти - ние сме екип и всеки трябва да си свърши работата”, обяснява тя. Анестезиологията изисква много мислене, трябва да вземеш най-правилното решение за пациента възможно най-бързо. Освен това трябва да си хладнокръвен, въпреки че те е страх. “Бих искала моят анестезиолог да се страхува за мен, да не е безстрашен”, обяснява анестезиологът с над 30-годишен опит.
Едно от най-интересните направления в работата на доц. Одисеева е чернодробната трансплантация, която стартира във ВМА през 2007 г. Оттогава проф. Никола Владов, началник на Клиниката по жлъчна, чернодробна и панкреатична хирургия, и екипите хирурзи и анестезиолози са направили 47 трансплантации. Тя е участвала в почти всички. В този процес, който означава и по 30 часа на крак, работата на анестезиолога е с ключово значение. Той обобщава резултатите от предоперативните консултации - тези пациенти винаги са с много проблеми вследствие на цирозата, и прави план как пациентът да бъде поддържан в стабилно състояние.
Самият донорски черен дроб се съхранява в консервиращ разтвор при температура 4 градуса, преди да бъде присаден. Чернодробните клетки функционират, но без да консумират твърде много кислород.
Когато присаденият орган заработи и през него започне да преминава кръв, това е един от критичните моменти във всяка трансплантация. Нарича се реперфузионен синдром, винаги го има, но с различна тежест. Задачата на анестезиолога е да намали тежестта му и той взема мерки преди да настъпи и след това. Синдромът се състои в това, че от заработилия черен дроб в кръвообращението се изхвърлят много токсини и този шок нарушава сърдечната, бъбречната дейност, дишането.
Извън работата си доц. Одисеева се отморява със спорт - плуване, ски, пилатес, аеробика и с двете си кученца порода померан. Заради тях всеки ден по 2 пъти е в парка.
Свързани статии:
Проф. Алексей Сувернев: раковите клетки умират при 42.5 градуса по Целзий
д-р Иво Тодоров, парамедик в САЩ: Толкова ли е трудно да се изгради това в България
Д-р Виктор Новачков: Секциото е удобно за лекаря, но 10 пъти по-опасно за жената
Източник: 24 часа.bg
Коментари