В моите очи пътят, който изминах, а вероятно и пътят, който повечето хора изминават от нездравословното към здравословното хранене, е равнозначен на еволюция – в мисленето, отношението към живота, здравето и начина, по който функционира собственото ни тяло. Както всичко, което преминава през еволюция, така и отношението ни към храната минава от едно равнище, на което използваме храната като средство за задоволяване на всяка прищявка и всички потребности на ума, до това храната да бъде нещо ценно, източник на здраве и повод да бъдем благодарни. Днес гледам на здравословното хранене по доста различен начин в сравнение с начина, по който възприемах диетата си в миналото. Както с Кирил Русев си говорехме веднъж, унизително е да четеш старите си статии. Но пък не бих ги махнала от блога си, а само периодично бих „осъвременявала“ информацията. Така всеки, който върви по моя път, ще види, че има „необходими“ стъпки, които трябва да извървим – грешки, които трябва да допуснем, за да узреем и да осъзнаем кои са истински важните неща. Днес ще ви споделя някои от грешките, които допуснах. Или по-скоро част от стъпките на моята лична еволюция в здравословното хранене.
1. Да не се интересувам кое, как и защо работи, а да се опитвам да се нагаждам към нечия чужда работеща формула
Представете си го като задача по математика. Ако не знаете формулата, нито как се стига до нея, а още по-малко каква е логиката на целия процес, но за сметка на това се опитвате да „зубрите“ само крайния резултат или по-лошо – преписвате го от някой друг, обикновено не постигате голям успех. Следващия път, когато се наложи да решите подобна задача, нямате да имате и идея как да получите отговора и никаква представа каква е логиката на решението. Същото се получава с тялото и храненето. Когато нямаме представа как функционира тялото, не знаем от какво се нуждае. Когато не знаем от какво се нуждае, не можем да сме сигурни каква храна да му дадем. Взимайки готовата формула, т.е. диетата, която върши работа за някой друг, можем да се надяваме само на едно – извадили сме късмет и точно тази формула съдържа това, от което се нуждае тялото ни днес. Да, но късметът няма да е с нас всеки ден. Ще дойде момент, в който, заради различните ни нужди и начин на живот, тялото ще има потребност от друга храна, друго съотношение на макро-нутриенти (протеини, мазнини и въглехидрати) и микро-нутриенти. Опитвайки се да му пробутаме готовата формула-диета, ние го оставяме неудовлетворено, а оттам следва каскада от неблагоприятни последици – изпитваме нужда да ядем, защото тялото ни е гладно за нещо определено, което не присъства в готовата формула. След това започваме да преяждаме, защото биологията винаги взима превес над волята – с воля можете да подчинявате тялото си до един момент, после то ще си поиска онова, от което сте го лишили.
Начин да предотвратите грешката:
В дългосрочен аспект бързото, винаги се оказва по-бавно. С риск да отложите за малко влизането във форма и подобряването на здравето, инвестирайте във време, в което да научите как функционира тялото ви и от какво се нуждае. После на основата на тези знания изградете формула (диета), която върши работа за вас самите. Тази формула ще има едно неизвестно, което се нарича „СЕГА“. Това неизвестно е всъщност днешният ден и нуждите, които той ще наложи. Означава, че диетата трябва да се променя с оглед на различните дейности, които извършвате всеки ден. Оттук произтича и грешка номер две…
2.Да приемам храненето си като нещо статично
Грешка, която е тясно свързана с първата. Всъщност диетата не е нещо статично, а динамично. Не е нужно всяка сутрин да закусваме точно 2 яйца с не повече от 7 маслини, 3 букетчета броколи и 2 резена домат. Диетата се променя с оглед на многото фактори от околната среда, оказващи влияние върху организма. И това е някак логично. Организмът ни функционира по начин, по който се стреми да поддържа хомеостаза – един вид баланс. Хомеостазата има друго проявление, което се нарича алостазата (с нея ви запознах в един от предходните броеве на онлайн списанието ми IFS Journal). Това означава, че тялото съобразява функционирането си със сигналите, които му се изпращат от околната среда. Оттук следва, че с промяната на тези фактори се налага да адаптирате и хранителния си режим, така че той да отговаря на изискванията на средата и да дава нужното на тялото. Какво имам предвид? Цикличността е в основата на живота. Сезоните, например, изразяват тази присъща на всичко цикличност. С промяната в сезоните се изменя климатът, както и наличните храни. Това не е случайно. В миналия брой на IFS Journal-a ви запознах с това как и защо сезоните оказват влияние върху съотношението на микронутриенти в храната и ви предложих варианти, според които да променяте хранителния си режим с изменянето на климата и съпътстващите го условия.
Начин да избегнете тази грешка:
Слушайте тялото си и сигналите, които ви изпраща. Тялото е по-мъдро от всяко фитнес списание, от всеки спортен гуру. То непрекъснато си „общува“ със средата, в която се намирате, а след това ви дава инструкции как да реагирате. Грешката е, че обикновено игнорираме тези инструкции и се опитваме да му налагаме нещо друго. Представете си тялото като сложна машина, която идва с наръчник за употреба. Що се отнася до технологиите аз винаги игнорирам наръчника и това ми коства куп проблеми с ползването им след това. Дако винаги ми казва: „Инес, отдели 15 минути да прочетеш книжката и после няма да имаш проблеми.“ Е, аз ще съм вашия Дако и ще ви кажа – отделете малко време, за да разберете как функционира тялото ви и после няма да имате затруднения.
3.Да робувам на стриктни схеми и диети
Често срещано явление не само по отношение на храненето ни, а и по отношение на живота като цяло. Умът винаги има нужда да се прикачи към нещо, за да потърси сигурност, макар че сигурността е илюзорна. Преди правех грешката да следвам стриктни диети и всяко отклонение за мен беше ГРЕШКА. Беше повод да изпитвам чувство на вина, на провал. Това е и една от предпоставките за развиване на хранителни разстройства. Да не говорим, че в днешно време проблемите с храната са свързани именно с проблемите на собствената ни личност. Следвайки стриктни режими, сами си поставяме клопки, в които рано или късно падаме. Както вече споменах, диетата не е статична и стриктната схема е обречена на дългосрочен провал.
Начин да избегнете тази грешка:
Информацията и знанията, които ще натрупате избягвайки първите две грешки, ще ви помогнат да страните от правилата. Вече ще знаете какво и кога имате нужда да ядете и няма да се налага да си поставяте външни ограничения, които да регулират и направляват действията ви.
4.Допусках грешката да смятам, че е достатъчно всеки ден да ям едни и същи храни, които никога не овкусявах и не разнообразявах
Имаше момент, в който пропагандирах, че няма значение, че всеки ден ям едно и също – на мен ми беше вкусно и тялото ми „получаваше достатъчно“. Обяснявах как нямам нужда от подправки и че варените пилешки гърди, неовкусената салата и пр. са много полезни. Диетата не е статична и тялото има различни нужди в зависимост от разнообразните оказващи влияние фактори от околната среда. Освен това, за да функционира добре, тялото трябва да използва храната. То работи на основата на това, което усвоява, а не на това, което ядем. Много са предпоставките за доброто усвояване на храната, но една от тях несъмнено са ензимите и балансираната чревна флора. Ядейки едно и също ние изчерпваме тези ензими, създаваме небалансирана чревна флора и на практика, макар че ядем качествена храна, ние не я усвояваме добре и тялото гладува. Нещо повече – след изчитането на доста книги стигнах до извода, че традициите в приготвянето на храната и изобилието от подправки не са просто каприз на някой чревоугодник. Подправките, характерни за овкусяването на едно или друго ястие, всъщност спомагат за неговото приготвяне до състояние, в което е най-добре усвоимо от тялото. И макар че нямам проблем с това да ям варено пиле без никакви подправки, днес избягвам да го правя. Нека добавя, че приготвянето на храната и времето, което отделяме за това, демонстрира отношението ни към нея. Забелязала съм, че когато приготвяме храната си с повече грижа и желание, я ценим много повече – вече не я ядем самоцелно, а всяка хапка е истинско удоволствие.
Начин да избегнете тази грешка:
Запомнете, че традициите не случайно са устояли теста на времето. Те тръгват от времена, в които хората са обръщали много повече внимание на света около себе си, грижили са се за тялото си и са слушали сигналите, които то им изпраща. Мисля, че можем да се доверим на тяхната мъдрост и обичаите, които са наложили. Запомнете, че всеки ден е различен и трябва да подхождаме към него от перспективата на сегашния момент, а не да живеем по шаблон – независимо дали се отнася до храна или друга сфера от живота.
5. Допусках грешката, когато видя храна да виждам цифри, да храня тялото си не с качество, а с количество
Една от най-често допусканите грешки е обръщането на всяка хапка в еквивалентните ѝ калории. Макар и силно да вярвам, че законите на термодинамиката не могат да бъдат оборени или заобиколени, смея да твърдя, че не са важни само количеството на калориите, а и качеството на храната. Представете си случващото се в тялото като химичен процес. Храната, която ядем предизвиква определена реакция, определен процес. От уроците по химия знаем, че ако объркаме количеството или вида на участващите в реакцията елементи, ще предизвикаме различна от желаната химична реакция. Същото става и с тялото, когато му даваме боклучава храна. Освен това, храната е нещо като информация, като код, който тялото разшифрова и на базата на който определя какво ще се случи със здравето и състоянието на организма. Боклучавата храна е код, който тялото не умее да разшифрова. Материал, който не може да използва и който спира правилното протичане на функциите.
Начин да избегнете тази грешка:
Спрете да робувате на философията за калориите. Променете отношението си към храната и здравето си и изберете да му давате качествена, истинска храна. Тялото е умно и когато му давате това, от което се нуждае, то ще ви се отблагодари. Само ще започне да регулира приеманите количества храна, а вие ще трябва единствено да дебнете за сигналите – гладни ли сте или не. Оттук произтича и следващата грешка…
6. Да ям по строго определен график - в точно време или конкретен брой пъти
Това наистина е нелепо. Твърдя го с ръка на сърцето. Това е едно от нещата, от които ми беше най-трудно да се отърва. Когато привикнеш ума си, че трябва да ядеш в точно определени часове, започваш да съществуваш на автопилот. Спираш да се вслушваш в тялото си и не мислиш дали изпитваш глад или не. Важното е, че 14.00 часа наближава и ти ТРЯБВА да ядеш. Откога храненето се превърна в задължение? Не е ли то необходимост, предназначена да задоволява нуждите на тялото тогава, когато се появят, а не когато стрелката на часовника или режима от списанието налагат?
Начин да избегнете тази грешка:
Забравете за думата „трябва“. Нищо не трябва! Вие избирате. Яжте, когато сте гладни. Понякога дори не е необходимо да ядете и тогава – нищо няма да ви стане, ако усетите чувството на глад, пренебрегнете първобитния си инстинкт и хапнете чак след 30 минути. Нито мускулите ви ще изчезнат, нито тялото ви ще започне да се презапасява с храна. Всъщност мога да пиша за грешките си до безкрай. Мисля, че съм в аъатояние да напиша цяла книга, а вероятно, когато я завърша, ще се сетя, че съм изпуснала нещо и ще се наложи да има продължение. Ще се огранича до тук, защото ценя времето ви, но ще кажа едно – проблемите с теглото, със здравето и каквото друго се сетите идват от факта, че сме се отдалечили от себе си и от природата. Някъде по пътя човечеството е направило погрешен завой и с всяка изминала година се отдалечаваме от това, от което се нуждаем. Губим правилния фокус и се концентрираме върху неща, които само ни ангажират, но не ни носят никаква полза. Днес ще ви помоля за нещо. Затворете тази статия и всички форуми, които четете. Затворете списанието, в което ви обещават, че ще отслабнете за една седмица, ако спазвате определени правила. Станете от стола и за няколко минути не правете нищо. Просто стойте и се опитайте да обърнете внимание на себе си. Усетете това, което тялото ви изпраща като сигнал и разберете от какво наистина се нуждаете.
Запитайте се:
Гладен/на ли съм или отново се подлъгах, че „трябва“ да ям? Тренира ли ми се или отново робувам на навика си да тренирам всеки ден? Ядат ли ми се яйца или го правя, само защото моето „гуру“ яде яйца всеки ден? Бъдете съзнателни поне за миг и съм сигурна, че ще видите как пътят, по който имате нужда да поемете, се разкрива пред вас! Всичко в живота е много по-просто – дори влизането във форма. Решението е в това да разграничим същественото от излишното, да се фокусираме върху 20-те процента, които носят резултати и да спрем да хабим усилия за останалите 80%, които само ни държат заети!
Свързани статии:
Колко важно е да дъвчем добре и как да дъвчем правилно?
Правила за здравословна вечеря
Автор: Инес Субашка, inspiredfitstrong.com
Коментари