Задават се тежки трапези, които обременяват храносмилателната система. Проблемът не е само до смилане на огромното количество храна, но и до опазване на доброто ни психическо състояние. Не вярвате?
Пред важно изпитание дори най- смелите могат да изпитат чувството на притеснение, което англичаните описват като „пеперуди в стомаха”. В основата на това усещане е една често пренебрегвана мрежа от неврони в нашите черва - толкова обширна, че някои учени я наричат "втори мозък" . Това е маса от нервна тъкан, изпълнена с важни невротрансмитери, която не е отговорна само за правилното храносмилане, но и частично определя нашето психическо състояние и играе ключова роля в някои болести. Този „коремен мозък” или „ентерична нервна система” не е седалището на всички съзнателни мисли или вземането на решения, но съдържа около 100 милиона неврони - повече от гръбначния мозък или периферната нервна система!
Така оборудвани със собствени рефлекси и сетива, червата имат делегирани права от главния мозък за самостоятелност в храносмилането – механично смесване на храната, ритмични мускулни контракции, смукването на хранителни вещества и т.н. Това е автономно управление на система, през която минават около 30 тона храна и 50 000 литра течности за 75 години.
Учените са установили, че 90 % от влакната на вагуса (черепномозъчен нерв, който инервира вътрешните органи) , носят информация в посока от червата към мозъка , а не обратно! От тук се прави и извода, че голяма част от нашите емоции вероятно са повлияни от нервите в червата ни. Физиологичната реакция на стрес тип „пеперуди в стомаха” е само един пример. Смята се, че емоционалното благополучие се подкрепя и от ежедневни позитивни съобщения от „втория мозък” към главния.
Твърдението не е пресилено! Чревната система използва повече от 30 невротрансмитери (химически сигнални вещества на нервната система) точно като мозъка. Досегашните резултати сочат, че в чревния мозък може да е скрита „есенцията на депресията", а в корема се „генерират настроения". Само си представете как гризящият глад и приятната ситост влияят върху човешките ни чувства ( не само при мъжете!).
Ще се учудите, че около 90 процента на серотонина в тялото се синтезира и се намира в червата, а само 10 % в мозъка! Наречен „хормон на щастието”, серотонинът играе важна роля при регулирането на агресивността, телесната температура, настроението, съня, повръщането, кръвосъсирването, сексуалността и апетита. Освен това той има отношение към остаряването, ученето и паметта. Сами може да си направите извода, че достатъчният синтез на серотонин от едни здрави черва при правилно хранене ще подпомогне и доброто ви настроение!
Сега може да си отговорите и защо някои лекарства като антидепресанти (наречении селективни инхибитори на обратното захващане на серотонина), причиняват странични ефекти в храносмилателната система. Синдромът на раздразненото черво, който често се обяснява със стрес и се влияе от нивата на серотонина – би могло да се разглежда като " психично заболяване " на втория мозък.
Освен слънчевата светлина, която блокира разграждането на серотонина, и спортът, който увеличава нивата му в мозъка, естественият антидепресант се влияе от здравето на червата. Затова особено по празниците, когато традиционно преяждаме, помислете за балансирана диета и подкрепете полезната чревна флора чрез пробиотици.
Бъдете сити и щастливи!
Коментари