Сърцебиене, "прескачане на сърцето", гръдна болка, задух и лесна умора. Това са симптоми, които издават ускорения пулс. Но понякога той застига пациента без никакви признаци, което е много коварно, тъй като може да се е отключило и сериозно заболяване. Това заяви пред "Труд" д-р Даниел Марчов, кардиолог от столичната болница "Токуда".
Сърдечната дейност е нормална, когато пулсът е между 60 и 100 удара в минута. А когато надминава 100, установява се ускорен сърдечен пулс, или на медицински език - тахикардия.
"До оплакването може да се стигне поради най-различни причини: повишен стрес, инфекции, висока температура, анемия, хиперфункция на щитовидната жлеза, сърдечни заболявания, дори заради нервно напрежение, страх, болка или при рязко навеждане", изброи кардиологът от "Токуда".
Ускорената сърдечна дейност може да бъде правилна и неправилна. Това означава, че тя се разделя на ритмична и аритмична. Последната се описва от хората с популярното име - аритмия. Най-честият вид аритмия (т.е. неправилно биене на сърцето, което човек и сам може да установи, като измери пулса си на радиалната артерия) се нарича предсърдното мъждене и засяга по-често мъжете. А усложненията му се наблюдават по-често при жените. Според световните данни предсърдното мъждене се среща при 1% от хората между 40 и 50 г., а при тези над 80 г. - при над 10%.
Пациентите стигат до личния лекар, когато усетят едно от описаните оплаквания. "В този случай стандартният преглед изисква освен преслушване на сърцето да се установи и колко е пулсът и да се направи електрокардиограма", обясни д-р Марчов. Именно тя ще покаже какъв е проблемът.
Често се улавят епизоди на аритмичната сърдечна дейност (на предсърдно мъждене), за която пациентите въобще не подозират. А тя носи повишен риск от инциденти като мозъчните инсулти. "Затова е толкова важна навременната диагностика", каза д-р Марчов.
Понякога епизодите на ускорена сърдечна дейност "атакуват" тялото на пациента с пулс от над 200 удара в минута. "Обикновено се наблюдават при хора със здрави сърца, но с аномалии в развитието на някои негови структури. Впоследствие пристъпите влошават качеството на живота. В такъв момент пациентите могат да припаднат", посочи специалистът. Явлението може да се установи с електрокардиограма. Ако по време на извършването тя не го засече, тогава се поставя холтер. В продължение на едно денонощие той записва сърдечната дейност.
Има възможност и за по-дълго - 7-дневно наблюдение.
Лечението на ускорения пулс е медикаментозно (това е първата стъпка) и чрез използване на високочестотен ток.
Терапията с лекарства се определя от вида на ритъмното нарушение. Както и при хипертонията, обикновено медикаменти се приемат цял живот. "За съжаление нерядко и докато се вземат лекарства, пациентите получават епизоди на ритъмно нарушение. В този случай болните трябва да се насочат към референтен център, в който ще се прецени дали да се извърши електрофизиологично изследване и последващо лечение", заяви д-р Марчов.
Електрофизиологичното изследване е инвазивно (като коронарографията). С помощта на катетри се достига до сърцето и се записват сигнали от вътрешната му повърхност. Те позволяват извършването на прецизна диагностика и в голям процент от случаите осигуряват окончателно излекуване
"Източникът на аритмията може да се намира навсякъде в сърцето. Когато го открием, пристъпваме към т.нар. радиофреквентна аблация. При нея чрез високочестотен ток се елиминира "огнището", провокиращо аритмията. Успехът от терапията е над 95%", каза още кардиологът.
Специално при пациенти с предсърдно мъждене е важно да получават и антикоагулантна терапия, която разрежда кръвта и предпазва от усложненията на аритмията. А когато заболелият често получава пристъпи, но отговаря и на други критерии, има влошено качество на живот и би искал трайно да се излекува, пак се прилага терапията с високочестотния ток. В тези случаи успехът е 70-80%.
"Съществуват и друг вид тахикардии - т.нар. камерни, които са животозастрашаващи. За съжаление модерното им лечение у нас е в много начален стадий", посочи д-р Марчов. По тази причина топ имената в специалността се стремят към създаването на национална програма, която обаче изисква сериозно финансиране.
А само така ще може да се покрива спасителният в определени случаи имплантируем кардиовертер дефибрилатор. Електронното устройството за контролиране на сърдечния ритъм спасява застрашените от внезапна сърдечна смърт.
В момента здравната каса покрива 5200 лв. от цената му, а пациентът трябва да доплати около 10 000 лв. Сумата обаче обикновено е непосилна за болните.
Автор: trud.bg
Коментари