Дюлята у нас се използва за кулинарни цели (най-често печена с мед, компоти, сладка, нектари, желета с прекрасни вкусови качества), но семките й са особено лековити. В обвивките им се съдържат около 20% слузни вещества, малко дъбилни вещества, 15% тлъсто масло, протеини, емулзин и др.
Слузното вещество , съдържащо се в семената на дюлята оказва смекчаващо и противовъзпалително действие върху възпалените лигавици на дихателните пътища и храносмилателният тракт.
Извлекът от семената се използва още при ларингити, фарингити, трахеобронхоти, както и при гастроентерити.
В подходящ разтвор дрогата се ползва и срещу напукана или изгорена кожа, съветва известният наш билкар Васил Канисков.
Извлекът се приготвя като се накисват 1 суп.л. семена в 300 мл. вода. Оставя се да престои няколко часа, прецежда се. Пие се по 50 мл. 3 пъти дневно.
Мъхът от плодовете й е ефикасно кръвоспиращо средство при прорезни рани. ( Предполага се , че под влияние на фермента пектиназа от пектина се образува пектинова киселина в организма, която стимулира коагулацията (съсирване) на кръвта. Вероятно затова някои билкари предпоръчват при маточни кръвоизливи да се включат и дюли. Отвара от сушени плодове – също.
За да се намали дразнещото действие на лекарства върху стомаха и червата да се консумира дюля именно заради слузните й вещества, съветват билкари.
1 ч.л. семена от дюля се заливат с 300 гр. вряла вода, запарват се 60 мин.. От подсладената запарка се пие 4 пъти дневно по 1 кафена чашка.
В народната медицина срещу кашлица се препоръчва и отвара от дюлево семе с подбел (Folia Farfarae )- ½ чаена лъжичка дюлево семе и 4-5 листа от подбел се варят 10-15 мин. в 500 мл. вода. Отварата се пие топла, подсладена с варен мед, по 1 винена чашка, препоръчва народният лечител Петър Димков.
За външна употреба се приготвя слуз, като 5 гр. семена се поставят в 100 гр. вода и се разклащат активно до получаване на слуз.
Дюлите още от древността са известни със тяхното изразено затягащо действие. Още Хипократ ги препоръчват като средство, което тонизира стомаха.
Според народните представи дюлевото дърво е „харно”( добро). По тази причина то участва в някои вярвания и ритуали. Дюлево листо се носи против уроки. Нарочно запазен плод дюля се отхапва на 1 март за предпазване от ухапване от змии.
Срещу Еньовден неомъжените жени поставят под дюлево дърво наречена китка за женитба.
Пръстта около него е целебна. Обриви, получени от определен вид алергична реакция се лекуват с пръст от дървото, примесен с урина на болния. Такава пръст се поставя и във водата, в която се къпят хора с обриви по кожата.
Препоръчва се изяждането наведнъж на 2-3 кг. дюля при жълтеница. При заушка се налагат парченца печена дюля. С варено дюлево семе се намазват гърдите на кърмачките.
Свързани статии:
Защо наричат дюлята медена ябълка?
Забраненият плод - 7 невероятни здравни ползи от дюлята
Какво е пектин и с какво е полезен за здравето?
Източник: Здравница
Коментари