Николай Хаджидончев е генерален мениджър на "Тева Фармасютикълс" - България, от 2011 г. Председател е на Българската генерична фармацевтична асоциация, която обединява 16 генерични фармацевтични компании. Има над 10-годишен опит във фармацевтичната индустрия и пазара на потребителски стоки. Последователно е бил управляващ директор на "Алапис" - България (2009 - 2011), изпълнителен директор на "Актавис" ЕАД (2006 - 2009), генерален мениджър на "Рош" - България (2002 - 2006), и генерален мениджър на "Юниливър" - България (1998 - 2002). Николай Хаджидончев е възпитаник на Военния университет във Велико Търново. Има завършени обучителни програми в London Business School и INSEAD.
- Г-н Хаджидончев, продължава ли изтеглянето на лекарства?
- Още нямаме окончателния списък от всички членове на Асоциацията на производителите на генерични лекарства. Но по предварителни данни за последната 1,5 г. се изтеглят 100-ина молекули. Като конкретни лекарства броят е по-голям. Първо бяха изтеглени медикаменти, които са утвърден метод или т.нар. основна терапия за онкозаболявания, след това някои имуносупресори и се добавят нови групи. В рамките на "Тева" общо са 19 продукта за момента. Като има и такива, които отказваме да въведем на пазара поради непосилно ниските цени от международното рефериране!
- Кои са причините в аптеката да ни казват, че познати и ефективни лекарства вече ги няма?
- От една страна, ценовото рефериране от големи пазари, което свали цените до ниво, при което разходите за поддържане на определени медикаменти се оказват по-високи от цените им. За големи количества от даден медикамент производствените разходи са по-малки, докато България е малък пазар и разходите за поддържане на регулаторните такси стават непоносими в сравнение с цените, които са в непрекъснатата спирала на понижаване. Броят опаковки, които поръчвам във фабриката, е с пъти по-малък от заявките за големи държави, което оскъпява производството, и стойността за България се вдига. Стигна се до абсурдни ситуации да трябва да продаваме медикаменти под разходите за производството им - и с 10% под цената им понякога.
За изтеглянето на други медикаменти причината е натискът да се използват само оригинални. Даваме си сметка, че държавата е изправена през огромен финансов недостиг, което налага да се търсят начини за намаляване на разходите. По-добре е да се обмисли диференциран подход към основните групи лекарства.
- Какъв по-конкретно?
- Реферирането е работещ механизъм при оригиналните медикаменти, където има един продукт в цяла Европа и той не се конкурира с други. Дори определяне на цена според най-ниските в държавите, по които се реферира, пак гарантира известна печалба. Това обяснява защо сред изтеглените медикаменти няма иновативен продукт въпреки модела за рефериране. Но логиката на пазарното поведение при генеричните продукти е различна. Те по подразбиране сами се стремят да намаляват цените, защото се конкурират - има по 3-4, даже до 15 подобни продукта. Когато се добави и ценовото рефериране, според което България се сравнява с няколко пъти по-големи пазари или принципно различни системи за определяне на цените като например тръжни процедури, се стига до парадокси. Няма производител, който да продава на загуба. Ако си го позволи като временна мярка, трябва да компенсира загубите с по-висока печалба от други свои продукти.
В изтеглянето на генерични медикаменти не би имало нищо фатално, ако те не са цели терапевтични групи - тогава пациентът не може да получи нужното му лечение. И се отива на алтернативни терапии с иновативни продукти, които са много по-скъпи. Вместо до икономии, както иска НЗОК, се стига до рязко оскъпяване.
- В кои медицински области изчезват утвърдени медикаменти?
- Изтеглят се основни продукти от т.нар. златен стандарт за онкологията. Също и за психиатрията, като в тази група най-много препарати излязоха по времето, в което Дания беше сред референтните държави, а там моделът на ценообразуване не отговоря на нашите условия. Но това, макар и със закъснение, беше отчетено и Дания, Естония и Финландия вече са във втория, допълнителен списък на референтните държави. Това стана след успешна разяснителна кампания от БгФармА сред обществото и управляващите.
- Усещат ли се и други благоприятни ефекти?
- Стъпка в положителна посока е преминаването на служебната проверка на цените веднъж годишно за генеричните лекарства, а не два пъти, както беше. Дори дискутираме възможности реферирането на генеричните медикаменти да се прави според средното аритметично от трите най-ниски цени. Търсим всички възможности за партньорство с държавата и НЗОК и така да се гарантира най-доброто за пациента. В крайна сметка всички страни, които участват в профилактиката и лечението, съществуват заради пациента. Той и неговото добро здраве трябва да са в центъра на всички усилия.
- Дава ли новото правителство сигнали за промени в лекарствената политика - преди изборите всички партии, подкрепящи правителството, декларираха одобрение за прогенерична политика?
- Генеричната индустрия е структуро- определяща за България - тя осигурява 15 000 работни места, или 10% от заетите във фармацевтичното производство в Европа. Няма друг бранш с такова участие. Трябва да се опитаме заедно да вложим смисъл в понятието прогенерична политика, който да е приемлив и за индустрията, и за държавата. Осъществихме вече среща с министъра на здравеопазването д-р Петър Москов, на която дадохме и конкретни предложения. Имаме уверения, че ще бъдат обсъдени всички разумни подходи, които ще дадат достъп на пациентите до медикаменти на разумни цени, без да се стига до преразход, както всяка година. За момента говорим за добра воля.
- Ако в центъра се постави интересът на пациента в рамките на възможното, ще се отърве ли българинът от чувството, че лекарствата са му скъпи?
- Реферирането на лекарствата с рецепта предопределя цените у нас да са най-ниските в Европа, но вече стана ясно за всички, че моделът е дебалансиран, НЗОК реимбурсира много ниско лекарствата за социално значими заболявания и пациентът доплаща много. От друга страна, замразяването на цените на лекарства без рецепта с идеята така да се увеличи достъпът до лечение звучи добре, но е популистко. Такова фиксиране на цените като у нас не се практикува никъде в Европа. Първо, лекарствата без рецепта не са заплащат с публични средства. Второ, тези медикаменти са въпрос на избор измежду много сходни като ефект терапевтични препарати, които имат различни цени и всеки сам решава кой да купи - дали един от многото видове ацетизал или друг например. Трето, много фирми са склонни да трансформират свои продукти без рецепта в хранителни добавки и така да избегнат регулираните цени.
- Как реално може да се облекчи човекът, който постоянно купува лекарства с рецепта?
- Много по-ефективно ще е например да се увеличи процентът, който здравната каса реимбурсира при социално значимите хронични заболявания. Сега пациентът най-често заплаща 75% от цената на лекарствата. В повечето случаи са му изписани няколко медикамента, което го натоварва допълнително. Ако доплаща по-малка част, отколкото в момента, това със сигурност ще го облекчи. Има и още по-рационален подход, от който ще спечелят и болните, и обществото, и здравната каса. На базата на генерични продукти да се гарантира минимален пакет от медикаменти за всяка група заболявания, който за пациента да бъде изцяло безплатен. А който по някаква причина иска алтернативни медикаменти, да си ги плаща.
Сега много често заради големия процент доплащане хората не са в състояние да поемат разхода и правят компромиси със здравето си - не си вземат редовно лекарствата за кръвно например или чупят таблетките, за да им стигне опаковката за по-дълго време, а има и пълен отказ от лечение - не могат да си купуват лекарствата. И в крайна сметка се стига до болнично лечение, което излиза на системата много по-скъпо, отколкото, ако са били поети 100% от касата генеричните продукти от гарантирания пакет.
За мен е безспорно, че първо трябва да се гарантира базовото лечение, един основен пакет, чрез който здравната каса или защо не здравните каси да осигуряват достъп до лечение на нуждаещите се, а при дейности, които са по желание, да има друг ред. А досега при договарянето на цени за лекарства всички говорят единствено как да се спестят 1, или 2, или 5 милиона, а истинският дебат трябва да е колко пациенти ще излекуваш или ще подобриш качеството им на живот, така че да не се налага някакво допълнително лечение или поддържаща терапия, която струва многократно повече от икономисаните средства.
Целта е да се предлага качествено здравеопазване, което невинаги е възможно само с генерични лекарства, има случаи, в които за момента може да се помогне само с иновативни медикаменти. Но с приоритетно използване на генерични лекарства там, където са ефективни, може да се освободят средства именно за онези случаи, в които се налага скъпо лечение с нови препарати. Като всичко трябва да бъде подчинено на това да има ефект, да се намери балансът между качество и цена - от една страна, гарантиране на нуждите на пациентите във всяко отношение с качествени генерични лекарства, и от друга, при нужда да се използват иновациите, които струват много пари. Здравеопазването трябва да се случва около пациента. А не в Министерството на финансите или някъде другаде. Много обнадеждаващо е, че министър Москов заговори за фармакоикономически подход в лекарствената политика - най-доброто съотношение цена-ефект. Така, както всеки човек иска да получи в дългосрочен план най-доброто срещу парите, които може да си позволи да плати.
- На среща с журналисти посланикът на Израел у нас Шаул Камиса Раз изтъкна като много успешна работата на българското представителство на "Тева", какво планирате за 2015 г.?
- Най-видимо за хората ще е пускането на 2 иновативни и 3 генерични продукта на пазара. Два от тях - за онкологията и за астма, се радват на изключителен интерес в цял свят, все още са нови за Европа и пациентите в България са сред първите, които ще имат достъп до тях. Над 8 млн. евро сме инвестирали в клинични проучвания, работим с болници във всички градове с медицински университети. Това е и инвестиция в пациентите. България е на водещо място по брой специалисти, заети в клинични проучвания, в рамките на "Тева" в Европа.
Свързани статии:
40% от аптеките продават лекарства без нужната рецепта
Д-р Евгени Тасовски: Поне 60 генерични лекарства изчезват от пазара
1 552 434 българи получават безплатни лекарства
Автор: 24chasa.bg
Коментари