Смокинята е растението, което най-често изпраща в кожните клиники у нас хора с дерматити. А типичният пациент са домакините, които правят сладко от зелените плодчета. Реакцията се провокира от белия сок, отделян от зелените плодове и от листата. Той има фототоксично и фотоалергично свойство. При контакт с кожата в слънчев ден “млякото” на растението причинява първо червенина, по-късно на мястото се образуват и мехури. Но подобни проблеми създават много растения и през годините дерматологията се сблъсква с различни фито фотодерматити. Това обясни доц. Жана Казанджиева, опитен дерматолог от Александровска болница.
До остра реакция се стига, когато въздействието на определени фитосъставки се съчетае с ултравиолетовите лъчи, най-често от А спектъра.
Как времето и модата влияят на “епидемии” през различните години в България и по света? От историята на студентските бригади у нас са известни пикове на изгаряния сред неопитни младежи, брали без ръкавици по цял ден магданоз под силното слънце. А бумът на жертви на модерните плажни коктейли с лайм е световен феномен, тръгнал от Мексико. Пръските от цитруса по голото тяло стават на мехури и оставят неизтриваема дамга а дълги години.
Основната растителна съставка, която причинява изгаряния, включително тежките, са фурокумарините. Те се съдаржат и в лайма и когато е “украса” на плажната напитка, пръските от него жигосват кожата. По смокиново време на дерматолозите често им се случва да приемат жени с тежки обриви по целите длани и огромни мехури. Това е мъчителният начин човек да научи, че зелените плодчета се пипат с ръкавици, преди да се “обезвредят” във варов разтвор.
Макар и по-рядко, пациенти на дерматологията са ентусиасти, хвърлили се да обработват с голи ръце големи площи с целина, копър, морковите.
Много често пред кабинета идват туристи, които не знаят от кое растение са пострадали. Десетки видове може да причинят фототоксична реакция - лекарите говорят дори за маргарита фотодерматит. Най-известен фитореотан са копривите - причиняват изгаряне чрез парливите си власинки. Но смачкат ли се добре листата, може дори да се ядат сурови.
“Растение, предизвикващо бурни кожни реакции, е росенът (Dictamnus albus) - обяснява доц. Антоанета Петрова. -Покрито е с жлезисти власинки, които отделят голямо количество етерични масла. В горещ слънчев ден, ако към растението се поднесе огънче, припламва пламък и се отделя дим.
По растенията няма щети след такова запалване. Но допирът с росена обикновено предизвиква раздразнение и зачервяване на кожата, а при много хора - кожни изгаряния, с мехури, които отшумяват бавно. Подобна, но по-слаба реакция има и седефчето. Мехури предизвиква и водното растение отровна цикута (Cicuta virosa) - защитен вид, който у нас се среща в езерото Сребърна.”
От диворастящите растения фитофотодерматична реакция предизвиква допирът с листата на дървесно-храстови видове като дряна, копривката, бряста, които имат твърди четинести власинки. Травмата е по-тежка при слънчево време и изпотена кожа и при по-продължителен контакт.
Такава реакция предизвиква и допирът с листата и стъблата на диворастящите тиквови растения като лудата краставица, или църкало (Ecbalium elaterium), обяснява доц. Петрова. Това оригинално растение се среща в по-топлите райони на страната. Плодовете му са като малки корнишони, целите с бодливи власинки. Когато узреят, при допир се отделят рязко от дръжката си, като изстрелват многобройни черни семена. Шефката на Ботаническата градина предупреждава, че народната медицина използва за лечение неузрелите плодове, но дозировката е от изключително значение - растението е отровно.
Фитодерматит предизвиква и контактът с 3 вида лютиче - ливадното, пълзящото и огненото, съсънките, кандилката, блатняк. Допирът с някои ароматни видове - от род конски босилек, салвия, коча билка, мащерка, с голямо съдържание на етерични масла, също може да предизвика дразнене и сърбеж. Също при бране на хвощ или преминаване през по-обширни места, обрасли с хвощ, но тогава причината са неговите твърди силициеви кристали.
Понякога дразнещата реакция на растенията има лечебно действие, ако се използва умерено. Спиртен или маслен извлек от корените на брей (Tammus communis) се е използвал външно за лечение на ставен ревматизъм. Има версия за произхода на названието на растението, свързана с дерматичната реакция. Момите натривали бузите си със сок от плодовете на брея и казвали “Брей, брей, какви са ти червени бузите”, разказва ботаничката.
Един от типовете фитодерматите е т.нар. полски дерматит. При слънчево време и някои ливадни растения като миризливата трева (Anthoxanthum odoratum), детелините, люцерната и др. отделят летливи ароматни кумарини - те придават аромат на сеното.
При работа в ливади фурокумарини попадат по кожата и под въздействие на УВ лъчите предизвикват реакция, която оставя трайни пигментни петна по кожата. Лекарите се шегуват, че според “шарката” си личи кой е работил и кой е лежал в полето. Ако е лентовидна, дълго са се повтаряли еднотипни движения във враждебната растителна среда, ако е “на листенца” - човекът с часове си е почивал върху неподозирано токсично растение.
Свързани статии:
Д-р Ася Николова: по вида на кожата можете да познаете наличие на диабет, анемия, болен стомах
Проф. Николай Цанков: кожата ни удържа на слънцето около 40 години
Източник: 24 часа.bg
Коментари