Щастливият живот не е в отсъствието на трудности, а в тяхното успешно решаване. Има неща от миналото ни, които определят нашето поведение сега, но които можем да променим. И всичко, ама всичко в живота ни е буквално в наши ръце. Колко ми се иска всеки да разбере тази наглед проста истина. Защото има моменти, когато все ще намерим оправдание, че нещо в живота ни не е такова, каквото бихме искали. Да, но само с искане и чакане не става.
Въпрос на цели, мотивация, отговорност, воля, желание за прогрес и промяна. Това са някои от основните водещи качества в живота ни. Ако всеки ден си напомняхме въпроса на Стив Джобс: „Ако това е последният ден от моя живот, искам ли да правя това, което правя днес?“ ..може би мотивацията в нас добие размери, за да премине в действия.
Всички сме имали периоди на застой, когато се чудим накъде да хванем и как да успеем в живота. Независимо в коя сфера са целите ни, те трябва да бъдат точно и ясно формулирани. Само с мечти гледайки звездите не става :)Писането им на лист има голяма сила. Много креативно би било табло с листчета с целите, където ще се виждат често. Хубаво е да има и реален срок за изпълнение на целите ни, което ще ни мотивира още.
Друга важна стъпка е действието, само с мислене също не става. Както казва Марк Хансен „Не чакай нещата да ти се наредят сами. Това никога няма да се случи. Винаги ще има предизвикателства, пречки, лоши моменти. И какво от това? Започни да действаш. С всяка следваща стъпка ще ставаш все по-добър и по-добър, и все по-самоуверен и сигурен в успеха.“
Важно нещо е да отстраним страхът от провал, ако има такъв. Провали винаги ще има, но те са по-добре от бездействието. Премахването на страха със сигурност ще премахне и бариерите и ще отвори нови пътища. Успехът не е нещо магично. Следвайки целите ни в постоянство всичко е постижимо.
Вярата. Там се крие още едно ключе, което ни дели от успеха. Доколко сме настроени за промяна. Промяната е изоставянето на всички стари модели, шаблони, вярвания и страхове, които носим в нас. Всички сме грешили, всички носим стари модели на поведение, които ни спъват.
„Болезнените събития оставят белези, вярно, но се оказва, че те са до голяма степен изтриваеми. Джил Болти Тейлър, невроанатом, която прекара инсулт и загуби паметта си, описа събитието като загуба на „37 години емоционален багаж“. Тейлър възстанови мозъка си, минус всички драми. Оказва се, че всички ние можем да осъществим подобна промяна, без да се налага да преживеем мозъчен кръвоизлив. Просто трябва да се освободим от старите мисловни модели. „
„Искай, Вярвай, Получавай – само три прости стъпки, за да създадеш това, което искаш. Но много често втората стъпка, вярвай, може да бъде най-трудната. И все пак тя може да бъде най-значителната стъпка, която си правил.
Вярата означава отсъствие на съмнение. Вярата изключва несигурността. Вярата е пълната сигурност и непоколебимост. Да вярваш, значи да останеш напълно устойчив, независимо какво се случва около теб.“
Всички сме били заобградени от хора, които са ни действали негативно, които не са вярвали в нас… Такива хора ни спъват. Ако ние не отдаваме нужното уважение към себе си, ако не вярваме в собствените ни способности и друг няма да повярва. Нужно е да вярваме в себе си, в собствените ни възможности и потенциал.
Както често съм казвала, много силно вярвам в безграничният потенциал, който има всеки един от нас. Само ние сме отговорни за нашето щастие. Вместо да обвиняваме другите или условията ни на живот, е добре да потърсим кои са онези вярвания и предрасъдъци в нас ни пречат да изживеем нашето автентично „Аз“…
Вярвам, че всеки е дошъл с неговата мисия на тази Земя. Всички желаем щастието. При всеки човек се изразява в различни неща. То е онова малко топло нещо, което ни изпълва, когато сме в наши води, когато сме истински, когато обичаме, когато работата не е просто работа за нас, а е творението за което сме призвани.
Всеки има нещо, което прави много добре. Запитайте се кое е то. Може да не е това, което правите в момента. Често се гледа на работата като начин за препитание, което е тъжно. Ние сме тук, за да сме щастливи, да изживеем себе си, да творим. Не сме тук, за да оцеляваме или ядем… Запитайте се с какво бихте искали да се занимавате, ако имахте време и средства. Това е онази дейност, която кара тялото ни да тръпне, която предизвиква усмивка и непринудени мечти.
И се радвам, че познавам такива хора. Хора, които са намерили своето призвание, за които работата е удоволствие и биха я вършили даже и на минимално заплащане. Защото радостта, усещането ни за пълноценност са онези, които носят щастието. Не парите, не мисълта какво да работиш, за да си платиш сметките…
Вярвам, че когато иска човек намира начин, подход, призвание, което да даде смисъл на съществуването му тук и сега. Ако нямаме куража да излизем от зоната на комфорт, да рискуваме, да направим нещо необичайно, ще си останем на обичайното ни статично място с неудовлетвореност. Животът е тежък и ужасен? Навсякъде има нещо, което да ни пречи, чакаме животът ни да стане по-добър и ние по- богати… Винаги има варианти да не зависим от външната среда. И това ще е, когато поемем живота ни в наши ръце. Каквото си пожънем, това ще пожънем. :)
„Преди десет години все още се страхувах от загуба дотолкова, че бях се отказала от развитие в името на това да запазя нещата стабилни. Усмихвах се, когато бях тъжна, преструвах се, че харесвам хората, които ме ужасяваха. Това, което сега знам е, че загубите не предизвикват катаклизми, когато карат сърцето и душата да следват техния естествен цикъл на разрушение и изцеление. Истинска трагедия? Това е загуба за самите сърце и душа. Ако сте пренебрегнали себе си в усилията си да запазите някого или нещо, забравете този модел. Живейте си живота, по дяволите загубите. Така или иначе сърцето и душата ви ще се завърнат у дома.“
„Желанията не се изпълняват, мечтите не се сбъдват – реализира се единствено чистото намерение. До реализация довежда не самото желание, а устремеността към желаното. Намерението не е усърдие, а спокойна съсредоточеност и решимост.Безусловната, безрезервна вяра в успеха включва механизма на външното намерение. Обикновено разумът желае, а душата се съпротивява или душата се стреми, а разумът не дава, вследствие на това образът пред огледалото на света става неясен и размазан. А когато душата и разумът са единни в стремежите си, се появява ясен образ, който незабавно се материализира.“
~ Вадим Зеланд
Свързани статии:
Автор: inesland.wordpress.com
Коментари