Цигареният дим, дефицитът на витамин D и затлъстяването имат много по-голямо значение като рискови фактори за множествена (мултиплена) склероза, отколкото доскоро се смяташе.
Множествената склероза е хронично автоимунно заболяване на централната нервна система.
Началото обикновено е в по-млада възраст - от 15-16 докъм 45-46 години.
Имунни клетки на организма се объркват и се опитват да унищожат като вражески мастните обвивки на нервните влакна (аксоните) в мозъка. Това прекъсва контакта между аксоните и те спират да си “общуват” - не си предават сигнали. Резултатът от “спирането” на информацията води до разнообразни двигателни затруднения, проблеми в зрението, в говора, в контрола на пикочния мехур и др.
През последните години се отделя все по-голямо внимание на факторите на околната среда, които влияят. От около 50 години се задълбочава и съотношението на боледуващите жени и мъже - от 2 към 1 преди вече е почти 3 към 1, предупреди неврологът от Сърбия проф. Йелена Друлович, един от гостуващите лектори на конгреса по неврология у нас.
При генетично предразположение факторите на средата увеличават в пъти риска за отключване на мултиплена склероза.
Научни изследвания дават отговор на въпросите за механизма на известния отдавна феномен за географското разпределение на множествената склероза. Честотата на заболяването расте в посока от екватора на север.
Вече се смята, че това може да е свързано с недостиг на витамин D, малка част от който се набавя с храната, а основната част се синтезира от организма под влияние на слънчевата светлина.
Ултравиолетовата светлина се оказва от полза дори при вече налично заболяване.
Когато нивото на “слънчевия” витамин влезе в близки до горната граница норми, намаляват рецидивите и възникването на нови лезии. При продължаващ дефицит болните се инвалидизират много по-бързо.
Напредват значително и познанията за вирусната теория за заболяването.
Потвърждават се данни за провокиращ ефект при Епщайн-Бар вируса - представител на групата на херпесните вируси, който причинява широк спектър от заболявания, сред които и инфекциозната мононуклеоза. Установява се и връзка с вируса на СПИН.
Сред последно откритите значими фактори, които увеличават малшанса да се развие множествена склероза, са тютюнопушенето и затлъстяването, обясни проф. Друлович. Тя цитира данни от независими едно от друго проучвания, че дори пасивните пушачи са изложени на по-голям риск в сравнение с хората, които нямат контакт с над 4000-те токсина в цигарения дим.
След мащабно проучване сред медицински сестри учени от Харвардския университет са установили, че жени със затлъстяване са два пъти по-податливи да развият множествена склероза. Изводите се потвърдиха и в проучване, което направихме в Белград, каза специалистката.
За затлъстели се смятат хората, които имат индекс на телесната маса над 30.
Свързани статии:
Революционно лечение с океанска вода
7 доказани медицински ползи на тетрахидроканабинол (THC)
Наистина ли витамин Д е толкова важен за организма
Автор: 24chasa.bg
Коментари