През последните години спорът за или против ваксините не се появява само преди сезона на грипове, но точно тогава като че ли става най-разгорещен.
Ваксините са лекарства, които предизвикват имунен отговор и предпазват от заболявания. В европейските страни ваксини се прилагат според националните ваксинационни календари, които уточняват срещу кои болести и в кой период на живота трябва да се поставят.
Ваксините са особен вид лекарства и тъй като се поставят най-често на здрави хора, и то предимно деца, към тези продукти има много високи изисквания да са безопасни и изключително рядко да предизвикват нежелани лекарствени реакции.
Много от най-опасните инфекциозни болести са изчезнали или поставени под контрол благодарение на ваксинациите на населението. Практиката показва, че когато се прекрати преждевременно ваксинирането, преди инфекциозната болест да е изчезнала, заболяването се появява с нова сила. Печалният опит на някои европейски държави в началото на деветдесетте години на миналия век, когато много родители неразумно отказаха ваксинация на децата си, доведе до небивала за втората половина на двадесети век епидемия на дифтерия с няколко десетки хиляди случая. За съжаление тогава болестотворният микроб стигна и до нашата родина и заболяха седем деца, шест от които починаха.
Епидемията не се разпространи у нас само защото все още имахме много добре работеща система на обществено здравеопазване и много високо имунизационно покритие на населението.
Епидемията от морбили у нас, преди четири години, която засегна повече от 24 000 регистрирани болни доказа, че с времето са се натрупали много пропуски във ваксинационната политика. Значителна част от заболелите нямаха дори една от необходимите две имунизации. Най-обезпокояващото бе, че значителна част от заболелите, видимо неимунизирани, бяха с надлежно попълнени здравни документи за извършена имунизация. Години наред чиновници от министерството правят така, че да не се изследват серуми на деца, взети при профилактични прегледи. Това трябва да се прави, за да има яснота кои ваксини са поставени правилно и до каква степен децата са защитени от инфекции чрез закупените от нашия данакоплатец ваксини.
От години в нашата страна се полагат не малко усилия да се закупуват достатъчно на брой и разнообразни ваксини, напълно сравними с това, което се ползва в най-богатите държави. Необходимо е да се засили общественото внимание за навременното им и правилно поставяне.
Когато благодарение на дългогодишните усилия на обществото и работещите в здравеопазването голяма част от ваксинопредодвратимите болести са сведени до разумен минимум ,в някои родителски кръгове се зараждат и антиваксинални настроения. Най-често коментираната тема е: защо да ваксинираме децата, когато тези болести ги няма. Например детски паралич (полиомиелит) у нас няма от 2001 г. От тогава, когато само шест месеца преди Европа да бъде сертифицирана за свободен от тази инфекция континент, в нашата страна през пристанище Бургас проникна този вирус. За щастие населението беше ваксинирано, заболяха само две деца, опасният щам обаче стигна до София. Сега след затишие от около десет години и само две години от началото на гражданската война в Сирия (когато не могат да се ваксинират децата) се появиха няколко десетки случаи на детски паралич в тази страна. Само благодарение на бързите мерки на Световната здравна организация и използването на 16 000 000 дози жива полиомиелитна ваксина в Близкия изток и прилежащите държави положението бе овладяно.
Именно за да се запази здравето на нашите деца, трябва да се изпълнява задължителният имунизационен календар.
Битува мнение сред някои родители, че ваксините много натоварват имунната система на детето. Твърдението е ненаучно, защото всички ваксини от задължителния имунизащионен календар имат по-малко антигени от примерно една ваксината за едра шарка, с която са ваксинирани всичките ни баби и прабаби.
Много се спори дали ваксините трябва да са задължителни. В някои държави те не са, но задължително се изисква децата, приемани в детска градина или училище (което е задължително), да са васинирани.
Моето мнение е, че реформа във ваксинационната политика трябва да има. За задължителните ваксини трябва да отговаря Министерството на здравеопазването. Ваксините, без които европеецът не може да живее спокойно, са срещу осем заболявания, общо две или три инжекции. Тези инфекциозни болести са дифтерия, тетанус, коклюш, полиомиелит, хепатит тип Б, морбили, рубеола, заушка. Прекрасните ваксини срещу животозастрашаващи инфекции, причинени от условнопатогенни микроби, трябва да се реимбурсират от националната каса и да се поставят по предложение на лекарите и със съгласие на родителите. Касата трябва да бъде заинтересована да извършва тази дейност, защото чрез ваксинации ще намалеят случаите на скъпоструващия болничен престой и животозаплашващи инфекции сред децата.
Ваксините и антибиотиците са може би най-големите успехи на медицината. Те не само са спасили милиарди човешки живота, но са направили така, че да могат да се развиват другите области на здравеопазването.
Свързани статии:
Съдът отмени глобата от 50 лв. за отказана от родител ваксина
20 начина да стимулираме имунитета си без ваксина
Автор: Проф. Тодор Кантарджиев, директор на Националния център по заразни и паразитни болести, trud.bg
Коментари