"Не виждам какво пише на дъската в училище. Не мога да прочета и субтитрите в киното, тъй като ми се размазват. Просто не виждам надалеч." – това често казват част от 12-13-годишните ученици на родителите си. След преглед при офталмолог се оказва, че са късогледи: виждат добре наблизо, но не и на далеч.
Късогледството, далекогледството и астигматизмът са рефракционни аномалии. Рефракцията е пречупвателната сила на окото. "От съотношението между пречупвателната сила и дължината на предно-задния размер на очните ябълки зависи дали човек ще има нормално зрение, или ще е късоглед или пък далекоглед", обясни пред "Труд" офталмологът д-р Анна Петкова. Тя е специализирала в Университетската болница в Безансон, Франция.
Когато дължината на очната ябълка е по-голяма в сравнение с пречупвателната сила на окото, тогава приеманите образи не се фокусират върху ретината, а пред нея, и се получава неясен образ. Това се нарича късогледство. Иначе казано късогледите имат по-дълги очи от останалите с нормално зрение.
За сравнение - при далекогледството окото е по-малко от пречупвателната сила и при него лъчите се пречупват зад ретината и отново се получава неясен образ. Т.е. в първия случай фокусът е пред ретината, а във втория – зад нея. Според проучвания късогледството засяга между 13% и 20% от хората. А най-често се проявява в училищната възраст и по-специално в пубертета.
Веднага възниква въпросът дали зависи от някаква генетична предразположеност. "Да, има определено влияние на наследствеността. Но все още не са открити гените, които "кодират" отключването на рефракционната аномалия. При всички случаи, ако родителите са късогледи, има повишен риск детето да бъде застигнато от оплакването, но не е задължително да се стигне до него", посочи д-р Петкова.
При модерния начин на живот много повече хора са късогледи в сравнение например с тези, живели преди 100 години. Причината – днес хората гледат доста повече наблизо, тъй като четат и пишат с часове, работят на компютър, живеят в затворена среда. "Но няма как да обвиним само компютъра за възникването на късогледството, до него водят множество от фактори", категорична бе д-р Петкова.
Най-често рефракционната аномалия се появява в пубертета тъй като тогава децата израстват, но расте и окото им. Ако то "стане по-голямо" от рефракционната способност на органа, отключва се късогледство. Това може да стане и по-рано, в детска възраст, когато обаче се наблюдава т.нар. малигнена или дегенеративна миопия.
Леката степен на късогледство е до минус 3 диоптъра, средната – от минус 3 до минус 6 диоптъра и тежката - над минус 6, в много редки случаи се стига до минус 15-20. "Тогава освен че имаме рефракционна аномалия, но също се установява засягане на ретината и очното дъно. Затова казваме, че се сблъскваме с тежко късогледство", заяви д-р Петкова.
Тя и колегите й прилагат всички модерни методи за изследване на миопия. А те биват субективни и обективни. "Първият предвижда поставяне на стъкло в рамка, което е с определен диоптър и така се компенсира късогледството. Докато се уцели подходящият диоптър, сменят се няколко стъкла", каза още офталмологът. Другият вариант е пациентът да се постави за изследване на специален апарат, наречен фороптер.
"Обективните методи за определяне на късогледството предвиждат извършването на т.нар. скияскопия, както се наричаше в миналото, а днес същите наблюдения могат да се постигнат с апаратите авторефрактометри", изброи д-р Петкова. Много важно е при първия преглед за късогледство у млади хора зениците им да се разширят, да се блокира акомодацията на окото и след това да се определят точните диоптри с авторефрактометъра.
Класическият метод са справяне с проблемите са очилата. В зависимост от степента късогледството, може да се налага те да се носят непрекъснато, а ако е по-малка – да се поставят само при нужда. Т.е. когато се гледа телевизия, при посещения на кино или на театър, а учениците – когато отиват на училище, за да могат да виждат написаното на дъската.
Вторият метод за справяне с проблема са контактните лещи. Те са твърди или меки, но днес меките са по-широко използвани. Изработват се най-вече от хидрогел или силикон. Третият и най-модерен метод за лечение на късогледството е т.нар. рефрактивна хирургия или лазерно лечение.
Основното правило е то да се прилага, след като пациентите навършат 18 г., но в повече случаи се изчаква и до 21-23-годишна възраст, тъй като на 18 години късогледството все още може да търпи промяна. Затова към лечението трябва да се пристъпи, когато то се е стабилизирало и диоптрите не са нараствали най-малко в последната година. Само така проблемът успешно може да се отстрани. Два са основните методи на лазерна корекция - единият се нарича "PRK", а другият - "Lasik".
"Първият е по-повърхностен, а тъй като постоянно се модернизира, днес се нарича "TransPRK". При него не докосваме окото, лазерът сам действа върху повърхността му, като изпарява част от роговичната тъкан (микрони от нея). Целта е да се отнеме от равнината , да се въздейства на роговицата, пречупването на лъчите да е по-слабо и те да се фокусират върху ретината, за да стане образът ясен", обясни д-р Анна Петкова.
При втория метод с помощта на специален апарат се "изрязва" малко капаче от роговицата, което офталмолозите повдигат, а лазерът започва да действа под него. Отново се изпаряват микрони от роговичната тъкан, за да се промени формата , след което капачето се връща в изходното положение.
"Кой метод е подходящ за пациента, зависи от много фактори като диоптри, дебелина на роговицата и т.н., които определяме при подробен преглед", каза д-р Петкова.
Дали обаче късогледството може да "се върне" и след лазерна корекция? "Има вероятност диоптрите на пациента да се увеличат, ако окото продължи да расте", каза офталмологът и даде следният пример: "Идва пациент на 20 г., който е с 5 диоптъра. Отстраняваме ги, но в следващите 2-3 г. неговото око "пораства" (става дума за части от милиметъра, но те са изключително важни) и се допринася за появата на един или два диоптъра. Ето, затова настояваме лечението да се извършва, ако поне една година диоптрите не са нараствали, а пациентът е над 20 г. Дотогава да заложи на очила или контактни лещи."
Как обаче сами да щадим очите си? Добре е на всеки 45 минути на взиране или работа с компютър за кратко да погледаме на далеч. А децата да започнат да боравят с таблети или смартфони, колкото се може на по-късна възраст – най-добре след 7 г., и то до 30 минути дневно.
Още:
Възстановете зрението, зъбите и венците си с една проста хранителна добавка – рибено масло
Коментари