Нормалната продължителност на човешкия живот може да бъде 120 години и за това има научни доказателства. Това твърди академик Атанас Атанасов, ръководител на Съвместния геномен център между Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и Селскостопанската академия. Във високотехнологичния център той и колегите му търсят научното обяснение на дълголетието. Преди години известен апологет на генно модифицираните храни, днес той се е посветил на каузата българското биоразнообразие да бъде оценено и запазено и освен това да бъде използвано комерсиално без да се нарушава природния баланс.
Проф. Атанасов е убеден, че уникалните български храни са секретът, който може не само да ни направи по-здрави като нация, но и много по-богати. И затова се старае да разкрие тайната на природните продукти- съотношението на многобройните съставки в тях и влиянието им върху здравето. Кои са най-полезните български продукти и на какво се дължи положителният им ефект академикът разказа в края на миналата седмица в предаването „Тази събота” по бТВ.
За наша радост в България имаме много полезни билки, горски плодове, гъби, виното от мавруд, димят, гъмза, киселото мляко, мановия мед, мурсалският чай…, каза акад. Атанас Атанасов. Когато говори за киселото мляко обаче, той има предвид оригиналът с уникалните млечно-кисели бактерии. Разказва, че задача на Геномния център е да разбере защо тази симбиоза не е възможна извън страната ни. Наше кисело мляко навън би могло да се подквасва и да има приблизително същия вкус в продължение на 3 месеца, а след това става съвсем друг тип кисело мляко. Идеята на проучването е да се разкрие тайната на тези щамове и това интелектуално право да бъде защитено.
Центърът проучва и една рецепта, създадена от проф. Христо Чомаков. Смес от зряло сирене, кисело мляко, извара, произведени в сърцето на Родопите, своеобразен „пастет”, към който са добавени червен пипер, ямболски лук и нерафинирано олио, богато на омега мастни киселини. При тази комбинация от млечно-кисели бактерии (пробиотици) с растителни продукти (пребиотици), които имат силен антиоксидантен ефект, се установява, че бактериите преживяват по-дълго в стомашно-чревния тракт и успешно изпълняват своята очистителна функция, обясни шефът на Геномния център. Не случайно името на тази комбинация е „столетник”.
Напоследък в центъра изследвали качествата на лимеца, защото днешните сортове пшеница са такива, че предизвикват много проблеми на стомашно-чревния тракт, алергии. А за мановия мед академикът казва, че най-полезен е този, които е произведен в Странджа. Качествата му се дължат на уникалните природни и климатични дадености в дъбовите странджански гори.
Проф. Атанасов е категоричен, че натуралните продукти са нашето богатство. Здравословната и безопасна храна за всеки човек е тази, която е расла при същите климатични условия, защото те са еволюирали заедно – генотипът на продукта и генотипът на човека, обяснява той. И предупреждава: „Човечеството не тръгне ли да използва естествените механизми на взаимодействие и на тази база да гради производителността, чрез рязко редуциране на изкуствени торове, пестициди и инсектициди – не ни очаква добро бъдеще.“
Ученият е убеден, че биоземеделието е шанс не само за здравето на българите, но и за икономическия подем на страната. Според него единственото хубаво нещо от тежкия ни преход е, че страната ни е станала по-екологично чиста. Смята, че е нужно България да има специална политика към полупланинските райони. Там и растенията, и животните са по-различни от тези в равнината. Той се притеснява обаче, че у нас все още не се осъзнава добре с какво съкровище разполагаме. Обръща внимание на следния парадокс- че при наличието на уникални натурални български видове, 80 % от плодовете и зеленчуците, които българите ядат, са вносни.
Ако искаме живеем по-дълго и по-качествено, рядко да посещаваме лекар, както едно време прародителите ни, академикът съветва да се върнем назад към природата. Съветва ни да ядем по-малко месни и млечни продукти, освен ферментиралите като киселото мляко, а растителните- да не са много обработени. Чаша натурално вино, например мавруд, особено в приятна компания и в добро настроение, също добавят бонуси към дълголетието, твърди той. И напомня, че още в древността Хипократ е казвал на своите пациенти: „Нека храната да ви бъде лекарство, а лекарството – ваша храна.”
Свързани статии:
Съвети за дълголетие и здраве от целия свят
15 правила от Изтока - за здраве и дълголетие
Пригответе си мурсалски чай за здраве и дълголетие
Автор: zdravedae.com
Коментари