Дебатът дали слънчевата светлина е полезна или не за нас и от колко се нуждаем сигурно никога няма да намери своя край. Истината, като с всичко друго се крие някъде по средата в това да сме умерени. Марк Соренсън, казва че слънчевата светлина сама по себе си не е от решаващо значение за здравето ни, но може да лекува много болести и се използва от векове.
Следната извадка от книгата на Соренсън претегля ползите от витамин D и изследва историческите контексти, в които е използвана слънчевата светлина за лечение на болести като туберкулоза.
„След като науката вече е установила ползите от витамин D, защо тогава толкова много лекари и широката общественост се отдръпват в страх от мисълта, слънцето да докосва телата им? В края на краищата, когато влезе в контакт с кожата ни, тя произвежда големи количества от този прекрасен прохормон“.
Кратка история на възхода и падението на слънцето, като терапия за болести
„Слънчевата светлина, по мнението на много заблудени здравни специалисти и пациентите, които обслужват, е враг. Заради тази неразумна (а в някои случаи умишлена) атака към слънчевата светлина, всяка година стотици хиляди души страдат от множество напълно предотвратими болести.
„Тези жертви имат органи, изчерпани от витамин D, защото живеят в домове и работят в офиси без слънце. И когато излизаме навън, ние послушно се покриваме с дрехи и се поливаме със слънцезащитен крем по всички открити части. За съжаление, слънцезащитните кремове блокират до 99.9% от производство на витамин D от кожата в отговор на слънчева светлина.
„Част от следната история за терапията със слънчева светлина е сборник с изключително добре написана книга на д-р Джон Филдър, История на хелиотерапията. От тази история лесно може да се види, че настоящото очерняне на излагането на слънчева светлина абсолютно контрастира с терапията за приемане на слънчева светлина, използвана в миналото.
„Много древни народи са се пекли на слънце. Египтяните, вавилонците и асирийците са имали слънчеви градини и са давали на слънцето статута на бог. Хипократ, гръцкият лекар, известен като „бащата на медицината“, е препоръчвал слънчеви бани и е имал свой собствен голям солариум, затворено пространство за слънчеви бани. Това също е вярно за древните римляни, чиито терми (горещи вани и бани) са били оборудвани със солариуми. Римският писател Плиний е написал, че ‘слънцето е най-доброто лекарство’.“
През 1800-те години слънчевата светлина се е използвала за лечение на туберкулоза
„В началото на 19-ти век учените започват да експериментират със слънчева светлина като лек и са били толкова впечатлени от резултатите, че са се опитали да изградят нова терапевтична система, базирана на хелиотерапия. През 1857 г. мадам Дюамел от Франция излага деца с туберкулоза на слънчева светлина, защото тя забързва възстановяването им.
„Мадам Дюамел е била права за слънчевите бани, лекуващи туберкулоза (ТБ). По-късно един разочарован лекар, д-р Ролие, се отказва от обещава хирургична практика и се премества в планините на швейцарската провинция, за да практикува медицина там. Все пак, той открива, че хората са имали нужда от малко помощ, тъй като рядко са боледували. Хората винаги са му казвали, ‘където има слънце, няма лекари’.“
„Всъщност, годеницата на д-р Ролие е имала туберкулоза и е щяла да умре без интервенция. Той я завел до Алпийския район, излагал я редовно на пряка слънчева светлина и тя се е възстановила напълно. Д-р Ролие открива санаториум през 1903 г., който наистина е бил просто един изключително голям солариум с апартаменти, в които да живеят пациентите. Под грижите на д-р Ролие е имало 2,167 пациенти с туберкулоза след Първата световна война. От тях 1746 са възстановили напълно здравето си. Само тези в най-напредналите стадии на болестта не са успели да се възстановят.“
„През 1895 г. д-р Нилс Финсен се възползва от първата изкуствена UV светлина за лечение на пациенти с особено опасна форма на туберкулоза, известна като лупус вулгарис (кожно заболяване). Въпреки че заболяването се е считало за нелечимо, 41 на всеки 100 пациенти под негова грижа се възстановяват. Работата на Финсен е спечелила Нобелова награда за медицина през 1903 г.“
„В продължение на много години след това, хелиотерапията е избирано лечение при бактериални инфекции. За съжаление на хелиотерапията, обаче, е бил открит пеницилинът през 1928 г. и сулфаниламидът през 1939 г. Сулфаниламидът, по-специално, е бил ефективен срещу туберкулоза, така че се е родила ерата на антибиотиците и хелиотерапията е почти забравена.
„Хората, обаче, все още са обичали слънцето, и припичането на слънце става популярно в продължение на няколко десетилетия. След това, с натрупването на повече доказателства, че излагането на слънчева светлина корелира с общия рак на кожата, отношението към слънчевата светлина започва да се променя.“
Свързани статии:
Как да се предпазим от слънчева алергия
Помогнете на мозъка си да произвежда нови клетки
Източник: Био Поглед
Коментари