Хронична обструктивна белодробна болест е заболяване, което засяга както белите дробове, така и целия организъм и води до преждевременна смърт. При това между 25-45% от пациентите са непушачи – много повече от предполаганото преди! По данни на Българското дружество по белодробни болести около половин милион българи са болни от хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ). 20% от тях в някаква част от живота си ще развият белодробен рак. Също така само 20 на сто от тези 500 000 души знаят за ХОББ и се лекуват. Болестта убива годишно повече хора, отколкото ракът на гърдата и ракът на белия дроб, взети заедно.
Хроничната обструктивна белодробна болест (ХОББ) включва хроничен бронхит и емфизем. Двете състояния водят до ограничаване на въздушния поток от и към белия дроб. За разлика от астмата, ограничаването на въздушния поток е слабо обратимо и обикновено прогресира в хода на заболяването.
Знаете ли, че:
Хроничният бронхит е най-разпространеното белодробно заболяване. Съотношението на мъжете към жените е 3:1. Дефинира се като продуктивна кашлица в продължение на 3 месеца на година, през две последователни години.
Белодробният емфизем представлява заболяване на белия дроб, при което се наблюдава необратимо разширение на структурите, участващи в газообмена между кръвта и въздуха, както и разрушаване на преградите между тях. При белодробен емфизем общия обем и размер на белите дробове са увеличени (раздути), но функциите му са отслабени. Наблюдава се намаляване на еластичността на белия дроб и допълнително ограничаване на въздушния поток.
Най-честият симптом при ХОББ е задухът - обикновено се усеща усилие при дишане. Първоначално се забелязва при тежко физическо натоварване. Постепенно той се влошава и може да се прояви дори и при домакинска работа. В напредналите стадии задух има и при покой. Други характерни симптоми са упоритата продуктивна (с храчки) кашлица, свиркане и хриптене, стягане в областта на гръдния кош, обща умора. Напредналата ХОББ може да доведе до остеопороза, загуба на мускулна маса и депресия.
Главният рисков фактор за ХОББ е хроничното тютюнопушене. Не всички пушачи развиват ХОББ, но запалените пушачи имат поне 25% увеличен риск, който нараства успоредно с възрастта. Проучвания в много страни сочат, че при лицата, живеещи в по-големи градове с висока запрашеност, честотата на ХОББ е значително по-висока в сравнение с населението, което живее извън тях. Наред с тези външни фактори съществува и генетична предразположеност ( болни роднини), както и други рискови фактори като работната среда и заболявания като астма, например.
Знаете ли , че: Астмата и ХОББ имат на пръв поглед еднакви симптоми като недостиг на въздух, но са различни заболявания. Астмата често се проявява още в детска възраст, изостря се от алергени, студен въздух и натоварване. След отшумяването й функцията на белите дробове е напълно възстановима. ХОББ се обостря повече от инфекции, а възстановяването не е напълно обратимо. Все пак астмата се счита за рисков фактор и е съпътстваща при 40% от пациентите с ХОББ.
Изследвания сочат, че ХОББ се развива и като автоимунен отговор. Голям брой пациенти с ХОББ, спрели тютюнопушенето, имат активно възпаление в белите дробове. Заболяването може да продължи да се влошава години след спиране на тютюнопушенето поради възпалителни процеси, които се провокират от автоантитела и собствените ни Т-лимфоцити.
Спирометрията се използва за потвърждаване на диагноза ХОББ. Измерва се максималното количество въздух, което може да бъде издишано през първата секунда след максимално вдишване (трябва да е поне над 80% от предвидените стойности според възраст и пол), както и максималният обем въздух, който може да бъде издишан след максимално вдишване.
Лечението на ХОББ се извършва от пулмолог. Макар пациентите, страдащи от заболяването, да не могат да бъдат напълно излекувани, ранната диагноза и съвременното лечение могат съществено да повлияят на хода на заболяването, като намалят ускорената загуба на белодробна функция.
Коментари