DocTiming

Интервю с проф. Чирков за сайта www.marica.bg

 - Проф. Чирков, появи се съобщение, че ще консултирате пациенти със сърдечносъдови заболявания в пловдивската болница “Св. Мина”. Някои хора се оплакаха, че много биха искали да ви посетят, но не могат да си го позволят. Кога всички болни у нас ще имат равен достъп до здравеопазването?

- Това е добър въпрос. Наистина здравеопазването трябва да бъде така организирано, че и най-бедният, и най-богатият да имат достъп до всички постижение на медицината, в това число до известните лекари. Такова здравеопазване желая аз и от 30 години се боря да бъдат изградени такива структури в България, още от времето на Тодор Живков, когато се върнах от Германия, за да работя тук.

- Защо според вас това не се получава?

- Трудно ми е да го обясня. Но установявам, че винаги се намира една група лекари, близки с политиците, които саботират всички тези промени, предлагани от мен за изграждане на модерна инфраструктура и объркват нещата. И резултатът е, че сега навсякъде властва хаос - набързо се вземат някакви решения, после се отменят. Няма правила. Винаги съм казвал, че за да се изгради стабилно здравеопазване, много е важно да има качествена спешна помощ, защото от нея зависи човешкият живот. За да стигне пострадалият до лечение в болницата, най-напред трябва да бъде спасен. Затова, когато Симеон Сакскобургготски беше премиер, ни изпрати в Германия с тогавашния министър на здравеопазването Славчо Богоев, където успяхме да осигурим 85 милиона лева за изграждане на съвременна спешна помощ в България. Тогава експерти по организация на здравеопазването в ЕС казаха, че това е най-добрият проект и са готови веднага да го финансират. Но по необясними за мен причини тази идея не се реализира.

-  Вероятно са били засегнати нечии интереси?

- Каквито и интереси да са били засегнати, ставаше дума в българското здравеопазване да се инвестират средства, при това значителни. Не да се вземат от мен или от вас. Мисля, че причината е друга - атмосферата на Балканския полуостров е такава. Тя е наследена от времето на Османската империя и в нея виреят завистта, отмъщението, омразата, поругаването и незачитане достойнството на човека.

- Какъв проект не успяхме да реализираме в спешната помощ?

- Както вече казах, тя е най-важната за едно здравеопазване, защото трябва да се осигури спасяването на човешкия живот понякога в екстремни условия - при хора с остри инфаркти и инсулти, на пострадали при тежки катастрофи. Проектът предвиждаше да се изградят 35 спешни центъра в страната, всеки с по 5-6 легла, оборудвани модерно за пълна диагностика на пациента. На разположение на спешна помощ трябваше да има и два хеликоптера. И тъй като от огромно значение в здравеопазването са кадрите, те трябваше да отидат в чужбина, за да се обучат и подготвят, докато се строят центровете. Но нещата останаха само на приказки.

- Сегашният екип на Министерството на здравеопазването търси ли ви като консултант? Вие сте в добри отношения с премиера Пламен Орешарски.

- Да, с министър-председателя Пламен Орешарски се познаваме чудесно. Добре се разбираме и с ресорния здравен министър д-р Таня Андреева. С тях водим разговори за изграждането на тези спешни центрове. Те са готови да реализират тази идея, която не успя тогава.

-  За какво друго още търсят управляващите вашата помощ? Коментирали ли сте Националната здравна стратегия? Тя все още се обсъжда.

- Моите идеи за Национална здравна стратегия са още от времето на Тодор Живков. Основната идея е всеки пациент да има достъп до качествено лечение. Бях го постигнал в болница “Света Екатерина”. Там пациентът никога не се питаше дали има средства, дали е осигурен и може ли да си плати лечението. Първо го диагностицирахме, после го лекувахме, за да си запази достойнството и да бъде обгрижен като човек. След това питахме дали има средства да си плати. Аз като шеф търсех възможности да се покрият разходите за този пациент, ако той сам не може. Смятам, че Сергей Станишев, чийто баща оперирах навремето, е готов да помогне за реализацията на тези идеи. Но като виждам развитието на България през последните години си мисля, че и той най-вероятно ще бъде разубеден.

- Не е изключено, защото реформите в здравеопазването винаги опират до пари, а у нас те винаги не достигат. Може би трябва да се помисли за намаляване броя на здравните заведения. Много ли са според вас болниците в България при прогресивно намаляващото население?

- Да, съответствието болници спрямо население е жестоко. Те трябва не само да бъдат намалени, но и организирани по-добре. Не са ни необходими нови сгради с лъскави апаратури. Те не поставят диагнозите и не лекуват. На пациентите са нужни добри кадри, които постоянно да се обучават и усъвършенстват. Болниците трябва да са близо до хората, а не обратното - пациентите да пътуват от другия край, за да стигнат до лекар. Трябва да се изградят 50 структури и да се направи нещо като дружество, което да ги ръководи, но да не е Министерството на здравеопазването. Това дружество само ще се отчита пред министерството, което ще е политическата институция. Но в момента, в който предложа това, веднага ще се явят 20 формации, които ще кажат, че са против. Без да знаят защо. Проблемът с липсата на средства е факт, но сигурно има и в нашето съвремие хора със социално мислене, а не само такива, които мислят единствено за пари, сякаш ще ги вземат със себе си в гроба.

- Нормално ли е броят на частните болници непрекъснато да се увеличава, а да се иска закриване на държавните и общинските заведения? Това ли е вярната посока?

- Не е лошо, че се създават частни болници, но трябва да се прецени потребността от медицински услуги. Както ви казах, някой трябва да оцени кадрите - колко са способни, могат ли да вършат тази работа, а не само да се купуват модерни апарати. Така пациентите се заблуждават, че попадат кой знае къде, а отиват при лекари, които не се интересуват от съдбата им, а се вълнуват какви пари ще влизат в джоба им. Това бих препоръчал на министър Андреева - да провери качеството на медицинските услуги. Където смъртността и лошото лечение преобладават, болницата да се затвори. Където се установи, че лекари взимат пари под масата и не ги обявяват пред данъчните, също трябва да се налагат наказания. По-добре е да имаме по-малко лечебни заведения, но да са добри, а не много болници, сякаш са някакви дюкяни.

- Вие имахте идея да правите болница в Пловдив. Отказахте ли се от нея?

- Не, няма да правя цяла болница. Сега желанието ми за Пловдив е в болница “Свети Мина” да изградим една добра кардиология с модерен инвазивен сектор, където кардиолози ще спасяват живота на пациенти от града и региона със спешни сърдечно-съдови състояния. Заедно с директора на болницата д-р Борис Джурджев ще изградим едно съвременно звено и ще обучим кадрите, за което ще разчитам на моите ученици, които са из цяла България. Както преди години с проф. Атанас Джурджев, който тогава беше ректор на Медицинския университет в Пловдив, създадохме кардиохирургията в Университетска болница “Св. Георги”. Изпращах моите сътрудници да работят там за по 1-2 години. След това изпратих проф. Генчо Начев дойде да помага и да изгражда екип. Кметът д-р Иван Чомаков призна, че това е огромно постижение за града.

- Българинът много ли боледува? Сърдечносъдовите заболявания ли са водеща причина за смъртност у нас?

- Не, българинът еднакво боледува с европееца. Разликата е в това, че след като се постави диагнозата в Западна Европа, пациентите живеят по-дълго и по-добре, защото се полагат по-качествени грижи за тях.

- Напоследък вие много често поставяте на първо място сред причините за появата на заболяването психологическите?

- Да, за мен мисловната култура на българина нанася много по-сериозни поражения на сърцето, отколкото храненето и пушенето. Той завижда, мрази, отмъщава, а мозъкът с неговите 10 милиарда клетки реагира с неблагодарност и сякаш казва на човек: “Господ ме създаде да ти помагам да решаваш проблеми и да водиш по-добър живот на земята, а ти се занимаваш с такива ужасни неща! За това ще бъдеш наказан!” И задейства една специална жлеза, която пуска онези хормони, които увеличават кръвното налягане и обременяват сърцето.

-  Пак споменахте режима на хранене. Не се ли научихме какво и кога да ядем?

- Не, защото все още идват много пациенти, които се оплакват, че се чувстват зле и казват: “Лошо ми е! Имам аритмия, екстрасистоли!” При прегледа се оказва, че болният не е спазил едно важно изискване - да не се храни след 18 часа, защото в корема се образуват газове, които повдигат диафрагмата, а тя притиска сърцето. Човек има само един живот и той е кратък, но поне трябва да бъде здрав и да му се радва.