Проф. д-р Владислав Христов завършва медицина в МУ – София през 1982 г. От 2002 година е началник на II хирургична клиника към „Секция по Спешна Хирургия” на УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов”. Придобива специалност по хирургия през 1988г, и по здравен мениджмънт през 2003 година. Има публикации в български и чуждестранни списания, участия в монографии от областта на колопроктологията, острия панкреатит, съчетана и коремна травма и др. Представяме ви интервю с него пред ehograf.info
Проф. Христов, какво се крие зад термина трудни рани?
Трудно зарастваща рана се нарича тази рана, която не заздравява от 4 до 6 седмици след появяването й. Тя не се появява само от нараняване. Раната понякога се получава от болест. Даже някой не помни дали се е ударил, или е след възпаление на крайника. Тук се фокусират много здравни и социални проблеми. Доста болести – например диабетът, нарушава храненето на тъканите чрез нарушаване на микроциркулацията. Неврологични заболявания като инсулти, травми, които обездвижват пациентите. Съдовите проблеми при съдовите заболявания, като започнем от тромбофлебити, преминем през нарушения на артериалното кръвоснабдяване, недохранване. Това е голям проблем, който обхваща широк спектър от увреждания или болести и се превръща в един сериозен социален проблем за обществото. Един порочен кръг се завърта.
Има ли статистика за броя на пациентите?
Няма официална статистика, но са около 100 000 поне. Но никой не знае колко точно са.
Има ли профил тази група пациенти?
Не. Тя засяга всички възрасти. При нас има едно момче с енцефалит, с пареза, причинена от това заболяване, и имаме сериозна рана. Той е на 23 години. Но общо взето това засяга повече възрастните хора, защото и болестите напредват с възрастта. Хора в работоспособна възраст обаче не са застраховани.
Как протича лечението?
Лечението е най-различно. То е в зависимост от вида на раните, тоест от причината довела до тях. Има съвременни методи и превръзки. Всяка рана се преценява индивидуално. Те не си приличат. Лечението е трудно и трябва да обхване голям кръг специалисти, най-вече и такива които разбират от лечение на трудно заздравяващи рани. Защото за съжаление те не са много в България.
Извън София има ли център за лечението им?
Не. Засега няма центрове. Тук ние работим под егидата на Българската асоциация за раните, която е член на Европейската асоциация. Стремежът й е да налага европейските принципи за лечение на тези рани. Общо взето, в света тенденцията е това е мултидисциплинарен проблем, той не е хирургичен. С повишаване на квалификацията на средния персонал, медицински сестри, които трябва да познават проблема, и на лекари от различни специалности. Все повече навлизат психолози и социални работници. Нашата идея е да се създаде квалификация на кадри, да се разкрият центрове, където да работят хора, които са квалифицирани и да привличаме по-голям кръг специалисти, които искат да се квалифицират в тази посока.
Какво е финансовото измерение?
Това е голям проблем с изключително финансови измерения също. В страните се отделят част. Има грижа на осигурителните системи към тези хора. Едно такова лечение в САЩ е между 17 000 и 20 000 долара, а в Европа е около 10 000-11 000 евро. То продължава 2-3 седмици. Индустрията предлага нови неща – високо технологични продукти, апарати. Тук е различно. Стремим се да постигнем дотам, но няма ясна осигурителна система. Доста голяма част от пациентите сами трябва да си покриват превръзките и други консумативи.
Още:
9 невероятни приложения на ябълковия оцет, които просто трябва да знаете
Японска техника за по-тънка талия и изправяне на гръбначния стълб
Удивителни факти за човешкото тяло, които ще ви изненадат
Коментари