Заболеваемостта от остър вирусен хепатит В през последните години намалява значително, благодарение на въведената от 1992 година задължителната васкинопрофилактика у нас .
За България при население от 7 милиона, инфектираността с хепатит В е около 5% , колкото е и в световен мащаб. 380 млн.души в света са инфектирани с вируса на хепатит В, като 20% от тях се очаква да развият цироза или хепатоцелуларен карцином.
Хепатит В вирусът е 100 пъти по-инфекциозен от вируса на HIV, с други думи с този вирус може да се заразим 100 пъти по-лесно, отколкото с HIV вируса.
Причинителят на хепатит В има сложен строеж, състоящ се от външна обвивка и сърцевина, която съдържа двойна ДНК, кодираща синтеза на вирусни антигени, белтъци и ензими.
Предаването на заболяването става по няколко начина: чрез преливане на кръв и кръвни продукти, оперативни интервенции, зъболекарски манипулации, коронарографии, хемодиализа, венозен прием на дрога, татуировки с нестерилни инструменти.
Заразата може да се предаде още чрез сексуални контакти с инфектиран партньор.
Хепатит В се предава и чрез Вертикален механизъм – от майка на дете вътреутробно и по време на раждане, като процентът на инфектиране на детето е твърде висок – над 90%, при HbeAg позитивни майки.
Друг начин на заразяване е от фамилни огнища, той се осъществява при близък контакт с инфектиран член на семейството.
Независимо от многото начини на предаване , входна врата на вируса са наранената кожа и лигавиците, откъдето той прониква в кръвта и попада в черния дроб. Там се интегрира и започва да се размножава и уврежда клетките на черния дроб, до тяхното унищожаване.
Инкубационният период при хепатит В е от 40 до 160 дни. 50% от заразените нямат оплаквания и клинично хепатитът протича само със завишени чернодробни показатели.
За клиничната картина е характерно постепенно засилваща се адинамия, мускулни и ставни болки, гадене, болки в чернодробната област, сърбеж по кожата, още преди появата на жълтеница /иткер /.
За иктеричния период са характерни пожълтяване на склерите и кожата,тъмната урина, светли изхождания, увеличение и болки в черния дроб. При около 10 % от болните оплакванията продължават повече от 6 месеца. И при тях може да се развие хроничен хепатит или да остане трайно носителство на HbSAg.
Потвърждаването на диагнозата остър вирусен хепатит В се извършва с доказване на HBsAg, който се появява още в инкубационния период. Необходимо е да се изследват и допълнителни хепатитни маркери – Anti HВc Ig M, HBeAg и Anti HBe, за да се установи дали има вирусологична активност.
С имуноензимни методи, които се прилагат в лаборатория „Здраве“, се определят специфичните антигени и антитела, които са основни диагностични маркери на хепатит В и имат прогностично значение. Съвременните молекулярни методи са високо ефективни и се прилагат за мониториране на антивирусната терапия при пациенти с хронични чернодробни заболявания и някои форми на остър вирусен хепатит.
Най-точният метод за установяване на вирусната активност /репликация/ си остава полимеразната верижна реакция/ PCR или HBV-DNA/, която е в състояние да установи дори минимално количество от вируса.
Краткосрочната прогноза при инфектираните с HBV пациенти се определя посредством показатели, които са твърде специфични и трябва да се наблюдават от лекар – вирусолог или гастроентеролог.
В дългосрочен план може да се развие цироза, чернодробна недостатъчност или хепатоцелуларен карцином.
Хепатит В инфекцията е опасна и с неприятни последици, затова е много важна превенцията. Тя се осъществява чрез ваксиниране на всички новородени с хепатит В ваксина, както и чрез проследяване на имунологичния статус на медицинските специалисти и тяхната задължителна профилактика при необходимост.
Васкинацията е препоръчителна за венозните наркомани и сексуалните им партньори, пациентите на хемодиализа и тези с чести трансфузии, контактните в семействата на болни и преболедували от вирусен хепатит В.
Свързани статии:
Хроничният хепатит може да доведе до тежки поражения в черния дроб и в други органи
Автор: zdravbadi.com
Коментари