Българските домакинства дават почти два пъти повече или точно 5,3% от бюджета си за здраве отколкото гражданите на Западна Европа. Там стойността е 3 на сто. А през 2010-а и 2013-а всяко пето семейство у нас е изразходвало 10 или повече процента от парите си именно за лечение срещу 5,8 на сто средно в ЕС.
Това показват данни от доклада за състоянието и финансирането на здравеопазването в България, изготвен от Световната банка, с който „Труд" разполага.
Според анализите тъй като плащанията със собствени средства са високи, някои домакинства падат под прага на бедността, дори такива, които биха били заможни.
Прогноза в доклада сочи, че към 2050 г. всеки трети българин ще е над 65 г. и едва всеки втори ще е в трудоспособна възраст. На този фон, както и заради увеличаващите се бедни хора „системата на здравеопазването в България е недостатъчно подготвена да посрещне настоящите си и бъдещите си потребности", което налага съществени реформи, пише още в анализа.
Документът ясно подчертава, че у нас няма критерии за прием в болница, заради което здравните заведения приемат всеки и всички видове пациенти. „Болните сами се насочват към съответното спешно отделение, където да бъдат настанени. Не съществуват нито правила, нито стимули, които да насърчават пациентите да отидат в по-икономичните и по-подходящи условия на първичната помощ", отсича екипът на Световната банка.
В същото време здравната каса не може да избира с колко и кои болници да сключва договор. А така „всеки участник в играта" се възползва от възможността да отчита все повече пациенти, описва институцията. Нейният извод е, че административните правила и нормативната база, преговорите за цени и неприлагането на тавани за разходите „създават масивни изкривявания и ефикасности в системата".
Прогноза: Очаква се нарастващ дефицит
Така се формират приходите и разходите на Националната здравноосигурителна каса, че те предполагат нарастващ дефицит, четем още в доклада на Световната банка. Според прогнозата й през 2020 г. дефицитът в НЗОК ще е от 0,9 процентни пункта от Брутния вътрешен продукт или 906 млн. лв. А чуждите експерти припомнят, че по тази причина бюджетът на НЗОК през 2014-а е бил актуализиран два пъти.
„Ако правителството желае да компенсира влошаването на фискалния си баланс, ще трябва да ореже други несвързани с НЗОК здравни програми на кабинета или други държавни проекти. Ще се наложи да повиши приходите и/или ще трябва да подобри ефикасността на разходите в системата или в друг публичен сектор", предлага Световната банка. Докладът й все още е само чернова и се дописва, очаква се да е напълно завършен до лятото.
Във фармацевтичния сектор в България липсва цялостна лекарствена политика, а настоящата е фокусирана върху ограничаването на разходите на НЗОК, казва Световната банка
Свързани статии:
Здравната каса няма да плаща, ако пациентите не са доволни
НАП ще ти гледа банковите сметки, ако не плащаш за здраве
Селски лекари стават и аптекари
Автор: trud.bg
Коментари