Белгия. 11 милиона души население, от които 10 000 неосигурени. 6 здравни фонда, които покриват всички необходими модерни терапии. За преглед при специалист плащаш 2 евро, ако те е изпратил семейният доктор. Ако го прескачаш - фиксираната такса е 12 евро. В болница влизат само наистина нуждаещите се. Там не избираш в кое лечебно заведение да полежиш за 2-3 дни, за да ти коригират примерно терапията или защото джипито няма направления, с които да си направиш някои прегледи. Можеш да избереш в коя болница да те оперират.
България. 7,2 млн. души население, от които близо 2 милиона неосигурени. Една здравна каса, а пациентът доплаща почти за всичко. Направленията на личния лекар свършват в средата на месеца, а после, ако болният не иска да чака до следващия, решението е да плати от джоба си 20 лв. за консултация със специалист. А ако той е с титла доцент или професор, сумата скача до 80 лв. Много от модерните терапии не се покриват, затова постоянно по медиите се появяват материали със зов за помощ за болно дете, майка или баща.
Такива са малка част от разликите в достъпа до здравни грижи между Белгия и България.
Именно в западната държава, в чиято столица е и седалището на ЕС, миналата седмица бе сформирана работна група от евродепутати, които се заеха с амбициозната задача да заличат неравенствата в здравеопазването между държавите-членки. Инициативата за нея дойде от България - от евродепутата ни Андрей Ковачев (ГЕРБ) и от д-р Станимир Хасърджиев, председателят на Националната пациентска организация (виж по-долу). „Патрон" стана еврокомисарят по здравеопазване - латвиецът Витенис Андриукайтис, а начинанието подкрепиха 17 държави от ЕС.
Просто казано тази група от евродепутати ще се консултират с неправителствени организации на пациенти, лекари, сестри, на болничните заведения и фармацевтичната индустрия, от които ще получат идеи за изравняването на нивото на медицинските грижи в Евросъюза. Евродепутатите пък ще „облекат" идеите в препоръки към правителствата и в нормативни промени, които ще гласува Европарламентът. Така Европа ще помогне на България и на другите страни като нас жителите им да живеят по-здрави и по-дълго. Примерно като във Великобритания или Германия.
„Инструментите", чрез които ще се постигне целта, ще са нови политики, но и финансиране чрез европейските програми. Така ние ще можем да получим средства за определен вид социалнозначима профилактика, за модернизиране на важни болници, в които се лекуват най-тежкоболните българи, за изграждане на доболнични центрове или за подобряване на спешната помощ. Резултатът от тези дейности ще е установяване на заболявания в по-ранен стадий, съответно по-успешна терапия, по-добро лечение в модернизираните болници и така ще намалеят болните, както и смъртността.
ЕС ще ни даде ноу хау и дори пари. Въпросът е ние да успеем да си ги поискаме с адекватни проекти, подплатени с железни аргументи и ясно посочени цели. Само така ще вземем и финансирането. „Но за да се случи всичко това пак опираме до политическа воля и компетентността на властта", коментираха пред „Труд" пациентски организации.
Д-р Станимир Хасърджиев, председател на Националната пациентска организация: Няма да се изнасят лекарства, доставени за България
За да се заличат неравенствата в здравеопазването между държави като Великобритания и България например, предстои много работа за всички европейски партньори. Но първите стъпки вече са направени.
Сформираха се три работни групи. Първата ще се погрижи достъпът до здравеопазване да се постави на най-високо ниво във всички държави от ЕС и в европейските институции. Това означава работа с всички здравни министри и с председателствата на Евросъюза. Още с настоящото Латвийско председателство подготвяме голяма конференция по темата, която ще се проведе през юни в Рига.
Втората работна група се заема с анализа каква в момента е възможността всеки пациент в ЕС да получава здравни грижи, какви са данните за тях, има ли индикатори, в кои държави как и по какъв начин се измерва достъпът, какво значи достъпно здравеопазване според европейските граждани, специалистите и държавите. А третата работна група в дългосрочен план ще обсъжда и разработва модели, които да се предложат като промени в законодателството на ЕС. Сред първите й задачи е да анализира цените на лекарствата и да определи дали съществуващата ценова система е адекватна. По наши данни и на ЕС тя не е справедлива и ощетява бедните държави като България, тъй като се налага те да купуват медикаменти на сходни цени с тези в западноевропейските по-богати държави. В момента аз съм точно на такава среща, председателствана от Белгийската агенция по лекарствата. На нея се разработва модел за диференциране на ценовите системи в Европа.
На практика това значи сходни по своето икономическо развитие държави като България, Румъния, Латвия и Литва, да бъдат поставени в една група и сравненията на цените ще се правят само между тях. В по-скъпата група пък ще попадат страни, чиито правителства инвестират много повече в здравеопазване. А колкото по-големи са инвестициите, толкова по-ниски цени на лекарствата би следвало да получат те според новата система. За да се осъществи промяната обаче тя трябва да се приеме от всички държави членки и да се направят сериозни поправки в еврозаконодателството. За първи път ще се наложи ограничаване на свободното движение на стоки в ЕС, когато става въпрос за лекарства.
Всички знаем колко голям е проблемът с паралелния износ у нас. Ето ви пример - компании доставят по 2 или 3 пъти повече от медикамент срещу хепатит В (както и за почти всички останали значими болести), но огромни количества от него се препродават в Германия, тъй като там той е много по-скъп. А българският пациент остава без терапия. Това ще се промени.
Андрей Ковачев, евродепутат от ГЕРБ: Не може да се занимаваме повече със здравето на животни, отколкото на хората
Трудно е да обясним на пациентите и гражданите как така евроинституциите се занимават повече със здравето на селскостопанските животни, отколкото на хората. Затова се заехме с по-доброто приложение на Европейския договор за достъпа до качествени здравни грижи, което може да стане като се използват политики, създадени на европейско ниво. Става дума и за оперативните програми, за „Хоризонт 2020“ и др., чиито средства може да се вложат в ефективни реформи.
За всяка страна обаче – те са различни. Затова и една от темите, която обсъдихме още на първата среща с еврокомисаря по здравеопазване Витенис Андриукайтис на 27 януари т. г. е измерването на описаните неравенства. Макар и априори веднага да можем да кажем, че в Германия достъпът до здравеопазване е по-добър, отколкото у нас. Доказва го и самата миграция на лекари, сестри и пациенти. А когато вече влезем в детайли в българската действителност, ще открием например болници от времето на комунизма в много лошо инфраструктурно състояние, които се нуждаят от сериозни ремонти. Те обаче излизат много скъпо, тъй като сградите са на по 60-70 г., без никаква енергийна ефективност и с остаряла апаратура. От друга страна, както и в съдебната система, в здравния сектор също има съпротива срещу провеждането на реформи. Определени среди и хора не желаят да им се разваля хатъра и както са свикнали да работят, така искат да продължат и занапред. Надявам се правителството и министър д-р Петър Москов да продължат да бъдат смели, решителни и да въведат дори непопулярните мерки, за да имаме ефективни промени.
Знаете, че в малките населени места хората са свикнали да имат болница наблизо, дори тя да не им предоставя добро лечение, а често по време на хоспитализирането им даже състоянието им се влошава. Въпреки очевидното тези българи предпочитат да имат именно такава болница, отколкото да се направи инвестиция в добра доболнична помощ, да се организира адекватна спешна помощ с бърза мобилност и няколко модерни високоспециализирани болници, в които пациентите от по-отдалечените и малки райони да се приемат, когато локалните доболнични звена не са в състояние да им помогнат. С тези задачи се е заел т. нар. Европейският семестър. Той посочва какви конкретни промени се налагат в здравните системи и поредните си препоръки ще даде към страните членки още през пролетта. А създадената платформа за заличаването на неравенствата ще фокусира усилия върху определени сфери, за да се подобри достъпът до лечение на българите и други европейци като нас.
Акцент: Уви, българи в малките населени места предпочитат да имат болница, която дори може да влоши състоянието им
Здравният еврокомисар
В селските райони възможността за лечение на болните е много по-лоша. А продължителността на живота в Европа е с разлика от цели 12 години за мъжете и 8 - за жените.
Това заяви еврокомисарят по здравеопазване Витенис Андриукайтис при сформирането на групата от евродепутати, които изготвят мерки за уеднаквяване на здравните грижи в ЕС. Пред „Труд“ Андриукайтис съобщи, че очаква първите резултати от работа им да станат факт още до края на годината. „Запознат съм и с проблемите на здравната система в България и един от тях е ромското население. Лично го установих, докато бях на посещение във Варна“, каза латвиецът пред вестника ни.
Той обеща приоритетите на него и колегите му да бъдат превенция, осигуряване на добри медицински грижи и активно участие в гарантирането им. Само така червените зони по здравната карта на Европа за заболеваемост от инсулти, инфаркти, на високата детска смъртност и вредните навици могат да станат зелени, образно каза Андриукайтис.
Свързани статии:
Харчим двойно повече за здраве от западноевропееца
НАП ще ти гледа банковите сметки, ако не плащаш за здраве
Електронното здравеопазване ще глътне поне още 10 млн. лева
Автор: trud.bg
Коментари