Хората са използвали подправки за храната си още преди 50 000 г. пр. Хр. Но освен че добавят вкус, тези сухи семена, плодове, треви, корени или кора също така могат да добавят години към живота ни. Подправките са богати на фитонутриенти и други активни съставки, които предпазват от заболявания и помагат при изцелението.
Проучванията показват, че подправките помагат за предотвратяването и лечението на хронични заболявания като сърдечно-съдови болести, рак, диабет тип 2 и болестта на Алцхаймер. За разлика от фармацевтичните лекарства, подправките могат да се използват в дългосрочен план, без грижа за страничните ефекти. Накратко, подправките са сред най-големите дарове на природата.
Ванилия
Vanilla [Vaniliya] Vanilla Ванилията (на лат: vanilla fragrans) получава името си от испанската vainilla, което означава „малка шушулка“, защото тя идва от семената, съдържащи се в шушулките на вид ядлива тропическа орхидея. Имайки един от най-примамливите аромати, тя е третата най-скъпа подправка в света след шафрана и кардамома.
Ванилията е и сред най-популярните и разпространени подправки – всяка година от нея се добиват десет хиляди тона. Това количество е недостатъчно, за да задоволи търсенето, затова имитацията на ванилия се е превърнала в пазарна необходимост, макар синтетичната ванилия да не притежава качествата на истинската.
Орхидеята притежава изключително чувствен цвят, което я причислява към растенията, които се използват за романтични цели като ескалатор на чувствеността. През осемнадесети век ванилията добива популярност в Европа като афродизиак, а през деветнадесети век американски медицински текстове описват есенцията от ванилия като средство, „действащо на мозъка, увеличаващо мускулната енергия и стимулиращо сексуалното желание.“ Следователно, ванилията често се препоръчва и като елексир за мъжественост, плодородие, като екстракт в производството на парфюми, пури и ликьори.
Ванилията е известен афродизиак, помага при анемия
В Мексико, ацтеките са използвали ванилията като лекарствено средство, предписвано за истерия и депресия (така наречените „проблеми на жените“), както и за други видове психически и физически затруднения. Вярна на своето първоначално предназначение, орхидеята продължава да доказва своята афродизиакална способност – при лечение на импотентност, фригидност, еректилна дисфункция и загуба на либидо – и се оценява като антидепресант, противовъзпалително и средство с общ релаксиращ и успокояващ ефект върху мозъка и нервите, при облекчаване на тревожност и гняв.
Днес, особено през последните две десетилетия, ванилията е обект на много научни изследвания, защото нейните семена съдържат над двеста фитонутриенти – растителни биоактивни съединения, които имат сериозен лечебен потенциал при третирането на различни заболявания. Най-изследваната основна съставка на ванилията – ванилинът, която има мек аромат, при различни опити е показала обещаващи резултати при лекуването на диагнози като рак и сърповидноклетъчна анемия.
Лечебни свойства на ванилията
При рак: Многобройните проучвания са показали, че ванилинът, който е основният компонент на ванилията, има антиканцерогенни свойства, убива човешките ракови клетки, ограничава разпространението на метастази (движение на раковите клетки от огнището на болестта към останалата част на тялото), инхибиране на ангиогенезата (специалното кръвоснабдяване на тумора). Бромовантът, който е производно на ванилина, е установен като способен да повлияе благоприятно при най-разпространените човешки ракови заболявания.
Ванилията ограничава развитието на тумори
При проучване, проведено във Факултета по медицина на университета в Ню Йорк, учените стигат до заключението, че ванилинът също така е антимутагенен в човешките клетки, тоест има способността да намали с до 73 процента способността на токсините да мутират ДНК в 64 гени, които много вероятно играят роля при рака.
При сърповидноклетъчна анемия: Сърповидноклетъчната анемия е наследствено, нелечимо състояние, при което червените кръвни телца придобиват сърповидна форма и едновременно с това е намалена еластичността на клетките, в резултат на което възниква риск за множество усложнения. Специфичната форма на нормалните еритроцити не позволява съдови задръствания при нормални плазмени обеми, докато издължената сърповидна форма създава предпоставки за оплитане на кръвните телца и капилярно или артериално задръстване, водещи до локална клетъчно-тъканна хипоксия (кислороден глад) и често много силни болки.
При разработки в болница във Филаделфия, успешно са създадени лекарства, в чийто състав влиза ванилинът, които са оказали благоприятно и обнадеждаващо влияние върху симптомите на болестта. Опитите от това естество с хора все още са в процес на разработка.
Ванилията като афродизиак: От времето на ацтеките,когато ванилията е смятана за афродизиак, са изминали много години, но въпреки това днес това нейно приложение се потвърждава от науката. Системното приложение на етеричното масло от ванилия при пациенти с импотентност, еректилна дисфункция, фригидност, загуба на либидо, и т.н., е с доказан ефект за облекчаване на тези условия.
Ванилията стимулира отделянето на хормоните тестостерон, прогестерон и естроген
Лековитото масло стимулира секрецията на някои хормони, като тестостерон, естроген и т.н., които благоприятстват осъществяването на нормално сексуално поведение, както и спомагат възбудата. Маслото от ванилия стимулира и отделянето на много важните при жените хормони естроген и прогестерон, които играят важна роля за протичането на нормална и редовна менструация.
Ванилията като антидепресант: Етеричното масло от ванилия със своя мек и богат аромат ефективно способства подобряването на настроението. Вероятно и в това се крие причината най-разпространеният, „обикновен“ сладолед да има ванилов вкус. Не по-малко значимо е и успокояващото действие на маслото от ванилия, което има качеството да въздейства релаксиращо при състояние на хиперактивност, както и при разни възпаления в тялото, особено свързани с дихателната, кръвоносната, храносмилателната, нервната и и отделителната системи.
Споменатите благоприятни свойства могат да помогнат и на хора, страдащи от безсъние или високо кръвно налягане. Като цяло, маслото има успокояващ ефект върху мозъка и нервите, облекчава и олекотява състояния на тревожност, стрес, гняв, свръхчувствителност, безпокойство и т.н.
Индийско орехче
Индийското орехче (лат: myristica fragrans) е наричано още мускатово орехче. В периода четиринадесети-осемнадесети век индийското орехче е в центъра на „кървави” войни, оспорващи въпроса за притежанието и разпространението му. Разногласията са между холанци, португалци, французи и англичани.
Претенции предявяват и Молукските острови в Индонезия, докато англичаните най-накрая осъзнават, че спокойно могат да отглеждат индийско орехче сами на собствената си територия – на Карибите.
Днес Молукските острови и Гренада са най-големите доставчици в света. Индийското орехче има вкус, несравним с никой друг. Неговият интензивен, мускусен-сладък вкус идва от миристицина. Летливото масло се съдържа също и в други растения (моркови, целина, магданоз), но най-изобилно присъства в индийското орехче. Днес това масло и други съединения в подправката са обект на много научни изследвания. До този момент показва обещаващи резултати при облекчаване на болки, намаляване на лошия холестерол, подобряване на паметта и сексуалното желание, успокоение при тревожност, нарушено храносмилане, дори и изглаждане на бръчките.
Индийското орехче облекчава болката, понижава холестерола
Индийското орехче има и репутация, потвърдена допълнително при проведени опити с животни, на евтин наркотик. Въпреки това, за да се почувства по-осезаем ефект, трябва да се приеме доста голямо количество от него: около шестдесет грама – непосилно за приемане при едно нормално хранене, при положение, че една чаена лъжичка е достатъчна за цял чийзкейк. Това вероятно обяснява защо никога не сме чували индийското орехче да бъде спрягано при борба с наркотиците, или извършен обиск на кухненски шкафове в процеса на тази борба. Може би по същата причина и експериментирането с индийско орехче не е много добра идея, известни са случаи, когато проведените все пак опити са завършили с натравяне на хората, взели участие, и неблагоприятни последствия.
Лечебни свойства
В кулинарията: Както споменахме, приемане на големи количества индийско орехче могат да бъдат опасни. Подправката се смята за безопасна, обаче, когато се използва за кулинарни цели, дори и при малко по-завишен грамаж.
За облекчаване на болката: Маслото от индийско орехче е отлично успокоително и противовъзпалително средство. Масажът с такова масло помага за облекчаване на мускулни и ставни болки и рани. Изключително ефективно е за намаляване на познатото болезнено подуване на ставите при артрит, ревматизъм, лумбаго, и т.н.
При лошо храносмилане: Използвано в малки дози, индийското орехче може да намали подуване и образуване на газове, спомага за правилното храносмилане, подобрява апетита и е идеално средство в случаи на диария, повръщане или гадене.
При висок холестерол: Проучвания при животни са установили, че индийското орехче намалява общото количество на „лошия“ холестерол.
Рак: Данни от експерименти показват, че екстракт от индийско орехче може да убие човешки ракови клетки
Индийското орехче подобрява паметта
При безпокойство: Индийското орехче играе ролята на успокояващо, което се използва в народната медицина за облекчаване на тревожност и депресия. Проучванията при животни в Индия са установили, че подправката има ефективност, подобна на общи противовъзпалителни медикаменти при облекчаване на симптомите. Индийското орехче също така „значително спомага“ ученето и асимилирането, като засилва възприемчивостта и паметта.
В козметичната индустрия: При тестването на сто и петдесет растения, индийското орехче е едно от шесте растения, за които е установено, че съдържат съединения, които могат да инхибират еластаза, ензим, който разгражда еластин, протеиновите влакна, които поддържат кожата свежа, стегната и еластична (известно е, че когато еластичността намалее, се появяват бръчките). Добавено като екстракт към козметичните продукти, учените са стигнали до заключението, станало ясно в International Journal на Cosmetic Science, че индийското орехче има „ефект против стареене върху човешката кожа.“ Корейско изследване пък признава индийското орехче като съставка, която е способна да защити кожата от вредните UV лъчи на слънцето.
Като стимулант на сексуалното желание: Индийското орехче стимулира централната нервна система. В древногръцката медицина се смята за афродизиак, използван днес в Индия и Пакистан. Проучвайки тази теория, учени са изказали своето становище във вестник BMC (за допълнителна и алтернативна медицина), че при експериментални опити с животни, хранени с индийско орехче, се потвърждава афродизиакалното действие на подправката: „Полученото значително и трайно повишаване на сексуалната активност показва, че екстракт от индийско орехче притежава афродизиакален ефект и повишава либидото.“
Черен пипер
Познатият днес на всички черен пипер (на латински – piper nigrum) е наричан още и „кралят на подправките“. Една от причините за това е фактът, че в ранните времена само богатите са можели да си позволят притежанието и употребата на лютивата добавка.
В миналото черният пипер е бил разменна монета
Смята се, че тя е била толкова ценна за тогавашните хора, че е се е използвала като разменна монета, давана за зестра, или пък служеща за подпкуп при осъществяването на различни политически интереси.
През класическата епоха например, вестготвския предводител Аларик 1, обграждайки Рим, е настоявал за откуп, в който откуп освен множеството скъпоценности, е влизал и… един тон черен пипер. Друго доказателство за безценния по онова време черен пипер е намереното в ноздрите на Рамзес II известно количество от него. Историците обосновават това като част от ритуала на мумифициране след смъртта му през 1213 г. пр.н.е.
Много интересно в исторически план е и предположението, че вероятно една от причините, поради които кралица Изабела изпраща Колумб в откриване на нов път към Индия, е било именно търсенето на кралската подправка. Съдбата обаче предвижда и друго, и той се оказва откривател на цял един нов континент, на осем хиляди мили разстояние от „земята на чушките“ – Малабар, Индия, където подправката процъфтява над четири хиляди години. Цялото суетене се оказва излишно. Черният пипер няма нито вида на сочен, ароматен плод, нито блясъка на злато или други скъпоценни камъни. В друго едно обаче качество се крие неговата уникалност, а именно в различния, безкрайно интересен остър аромат, който придава чувственост дори на най-скучните ястия, като по този начин отприщва известни лечебни сили в организма.
В предмодерните времена се е смятало, че черният пипер е способен да облекчи цяла плеяда от злини – запек, болки в ушите, ухапвания от насекоми, херния, гангрена, артрит, сърдечни и белодробни заболявания. Днес учените се убеждават, че древните хора са били прави. Острият вкус и изцелителните способности на лютивата подправка идват от пиперина и други летливи масла в пипера. Пиперинът е този, който отключва осезаемо вкусовите рецептори, нерядко предизвиква и кихане, ако попадне на нервните окончания в носа.
Черният пипер подобрява храносмилането, нормализира кръвното налягане
Изследванията установяват, че пиперинът може да бъде ефективно средство за лечение на широк спектър от състояния, включително рак, нарушения в храносмилането, сърдечно-съдови заболявания, високо кръвно налягане, загуба на слуха, отказване от тютюнопушене и други.
Лечебни свойства
При проблеми с храносмилането: Пиперинът стимулира вкусовите рецептори и задейства панкреаса, който от своя страна започва да произвежда храносмилателни ензими. Пиперинът оказва влияние на лигавицата на червата, което увеличава храносмилателните способности по различни начини, включително по-ефективното преминаване на храната от стомаха към другите асимилационни органи и по-бързото усвояване на хранителните вещества. В едно проучване на списанието на Американския колеж по хранене, гастроентеролози установили, че само 1,5 грама черен пипер ускоряват времето, необходимо на храната в изминаването на целия път й през стомашно-чревния тракт.
Бавното й асимилиране е свързано с множество проблеми – от запек до рак на дебелото черво. Изследователите заключили, че черният пипер „е от клинично значение при управлението на различни стомашно-чревни разстройства.“ Черният пипер има още доказано действие при облекчаване на проблемен стомах, гадене, подуване и образуване на газове. Хубаво е да обаче преди консумация да имате предвид, че подправката не се препоръчва след някаква операция на корема и коремната област или при пациенти с язва.
Рак: Лабораторни проучвания са показали, че пиперинът играе важна роля в предотвратяването или лечението на рак. В следствие на тези проучвания е станало ясно, че редовната употреба на черен пипер инхибира растежа на човешки ракови клетки от дебелото черво. При изследвания върху животни с диагностиран рак на белия дроб, пиперинът променя нивото на редица ензими, които имат анти-туморен ефект. При включването на храни, съдържащи черен пипер към диетата на мишки с рак на гърдата, е установено увеличаване продължителността на живота с шестедесет и пет процента.
Артрит: Корейски изследователи са доказали, че черният пипер оказва благоприятно въздействие при хора, страдащи от артрит, особено от ревматоиден артрит, макар че облекчаването е общо и за други видове артрит.
Черният пипер ни предпазва от Болестта на Алцхаймер
Предотвратяване на Алцхаймер: При проведени в Тайланд изследвания е установено, че екстрактът от пиперин, даван на животни, заболели от Алцхаймер и други диагнози, свързани с подобни увреждания на мозъчната дейност, „значително подобрява увредената памет и оказва благоприятен ефект при невродегенеративните заболявания (водещи до унищожаване на мозъчни клетки.)“. Същият екип открил, че пиперинът е антидепресант, който повишава настроението и води до „подобряване на мозъчната функция”, заключението, до което учените са стигнали след хранене на лабораторни животни с пиперин.
Подобряване на физическия баланс в напреднала възраст: Японски изследвания установи, че вдишване на масло от черен пипер може да засили способността за пазене на равновесие на хора в напреднала възраст, както и да понижи риска от падане в следствие загубата за физическа ориентация при седемдесет и осем и повече годишни хора. Както се съобщава в списание „Походка и поза”, „обонятелната стимулация с черен пипер може да подобри положението на тялото и стабилността на възрастните хора“.
В борбата с тютюнопушенето: Учени от Лабораторията за изследвания на никотиновата зависимост в Дърам, Северна Каролина, са открили, че жаждата за цигари намалява, ако пушачите преди това са вдишвали пара, в която има поставено известно количество етерично масло от черен пипер. В някои от дневниците на хора, страдащи от алкохолна и никотинова зависимост, ще прочетем, че „заместители на цигарите, които съдържат черен пипер, могат да се окажат полезни за отказване от тютюнопушенето.“
Черният пипер нормализира кръвното налягане
Проблеми с кръвното налягане: В пакистански вестник, занимаващ се със сърдечносъдовите заболявания, са представени проучвания, които показват, че пиперинът понижава кръвното налягане при лабораторни животни. Предотвратява още и сърдечно-съдови заболявания: учените в Индия са открили, че животните, с които са провеждани опити и които са подложени на диета с високо съдържание на мазнини плюс добавен черен пипер или пиперин, черният пиперт (или пиперинът) води до много по-малко окисление – ключова стъпка в процеса, в който холестеролът играе пагубна роля и последва запушване на артериите.
Специалистите са стигнали до категоричния извод: „Хранителните добавки с черен пипер или пиперин са способни да намалят високото съдържание на вредните мазнини, предизвикащи оксидативния стрес на клетките.“
Слух: Корейски изследвания отбелязват, че пиперинът защитава клетките в ушната мида от химическо увреждане, като по този начин ни предпазва от загуба на слуха.
Свързани статии:
20 начина да стимулираме имунитета си без ваксина
Автор: agronovinite.com
Коментари