Една седмица те мислят, че имат мононуклеоза . В следващия момент те са също толкова убедени, че те имат тумор в мозъка (след статия във вестника) . Ако един лекар им съобщи, че всичко е наред - те ще отидат при друг... Има едно име за това, което ги разболява – диагноза, в която те не вярват: хипохондрия.
Хипохондрията често се характеризира с погрешното убеждение, че човек страда от някаква болест, което е изключително стресиращо. Това прекомерно занимание с болестта продължава да съществува въпреки многократните уверения на пациентите, че те са в добро здраве. Хипохондриците имат абсолютна убеденост, че проблемът е физически, а не емоционален – споделя психиатър от Университета в Джорджтаун, който специализира в лечението на хипохондрия.
Хипохондриците са били обект на много шеги, защото хората имат погрешното убеждение, че страданието не е реално. В действителност, хипохондрикът изпитва психически тормоз и широка гама от физически симптоми - от хронична умора до телесни болки и страдания.
Редица заболявания се смятат за психосоматични - нарушения на тялото, които са с произход от или са изострени от емоциите на човека. Понякога лични или професионални притеснения предизвикват тези заболявания (например изостряне на язва от стрес). Различното при хипохондрика е, че той няма физическо заболяване, а е само ужасен от мисълта за него. Лекарите определят хипохондрия като ненормално и необосновано безпокойство за здравето, който често води до въображаеми заболявания и меланхолични чувства.
Много хипохондрици също са депресирани. Но лекарите смятат, че хипохондрия не е просто „разклонение” на депресията. По-скоро , те виждат двете разстройства като едновременни проблеми. Лечението на депресията помага на пациента да се чувства малко по-добре, но това не лекува и хипохондрията.
Смята се, че някои хипохондрици развиват тази черта като деца като начин за получаване на внимание от страна на родители или приятели (лекарите предупреждават, че това обяснение е твърде опростено!). Хипохондриците са изключително чувствителни към болка. Обикновено, човек може издържи и да пренебрегне дадена болка в забързаното ежедневие, но хипохондрикът се съсредоточават върху нея. Психолозите казват, че повечето хора, които развиват хипохондрия са склонни да бъдат невротични, самокритични и/или нарцистични.
Хипохондрици идват при лекарите с дълъг списък от оплаквания. Някои от най-честите симптоми са чести болки почти навсякъде в тялото и поразителна загуба на жизненост . Разстройството се появява най-често на възраст между 20 и 30 години, обикновено е хронично, с прилив и отлив на симптоми през целия живот на човека.
Фактори, които могат да допринесат за Хипохондрия са:
- Сайберхондрия – търсене на диагнози в интернет
- Медийно отразяване на болести
- Телевизионни предавания и реклами за сериозни заболявания
- Новини за пандемия
- Големи огнища на болести
- Публикуване на статистически данни по отношение на хронични заболявания
- Психично заболяване често може да предизвика мании да бъдеш болен
- Приближаване на възрастта на преждевременна смърт на родител
Днешните психиатри като цяло смятат, че дългосрочната психоанализа не е ефективна при лечение на хипохондрия (същото твърди и самият Фройд). Подходът на лечение варира в зависимост от личността и историята на пациента хипохондрик . Групова терапия, когнитивно-поведенческа психотерапия и антидепресанти са стандартни процедури. Използват се и специални техники за релаксация.
Хубав завършек ще бъде рецептата срещу хипохондрия на хумориста Джером К. Джером в разказа му „Лекарство”:
1/4 бифтек и
1/2 литър горчива бира на всеки 6 часа
1 разходка от 15 километра всяка сутрин
1 легло точно в 11 часа всяка вечер.
И не измъчвай мозъка си с неща,
които не разбираш!
Коментари