Анасонът е едногодишно тревисто растение от семейството на кимиона и копъра, чието стебло достига до 60 см височина. Цветовете му, които се появяват през юни и юли, са дребнички, бели, събрани в сложни “сенници”, които привличат пчелите. Растението се отглежда заради плодчетата му, които намират приложение освен в кулинарията и в народната медицина. Те са продълговати, яйцевидни, достигат до 5 мм дължина, имат характерна миризма и сладникав вкус и са особено богати на етерични масла и мазнини. Събират се през ранната есен, в началото на тяхното узряване, след което се сушат.
Най-често използват анасон за лекуване на кашлица от различен произход. Той помага за отделянето на бронхиалните секрети и отпушва носа. Прилага се успешно като помощно средство при лечение на ангина, ларингит, фарингит, хроничен бронхит, бронхиална астма. Анасонът притежава и антибиотично действие, като доста ефективно се справя с някои бактерии.
Народната ни медицина препоръчва ароматната билка за лечение на различни заболявания на стомашно-чревния тракт – гастрит, ентероколит с болезнени колики, при метеоризъм, колики при бебетата и др. Анасонът значително подобрява апетита и храносмилането. Заради дезинфекциращото си действие той ефективно предпазва организма от инфекциозни болести, атакуващи храносмилателната система. Нерядко се прилага и при заболявания на отделителната система – възпаления на пикочните пътища, бъбречнокаменна болест и др. Счита се, че разрушава камъните в бъбреците и пикочния мехур. Анасонът действа патогонно и температуропонижаващо.
Анасонът се използва и за стимулиране на млечната секреция у кърмачките. Освен това е известен и с качествата си на афродизиак – някои билкари дори твърдят, че подобрява плодовитостта на мъжете.
В миналото анасонът е бил и един от най-често прилаганите лекове срещу подагра, главоболие, чрез него са се справяли с циреи и отоци, нередовна менструация.
Анасонът действува подчертано антитоксично – подпомага изхвърлянето на отпадните продукти и токсините от организма.
При деца анасонът трябва да се прилага внимателно, по указание на специалист. Предпазливи с анасона трябва да са и хората с установена алергия към билката или към етеричното масло от анасон.
Анасоновото масло засилва кръвооросяването на кожата. Капнато върху хартия, то прогонва насекомите.
Лекият аромат и специфичният вкус правят анасона особено подходяща билка за борба с лошия дъх. Освен това чаят от него успокоява нервите и се препоръчва на хора, страдащи от безсъние. Същият ефект има и етеричното масло от анасон, поставено в ароматизираща лампа. Това масло подобрява и кръвоснабдяването на кожата.
Чай от анасон се приготвя, като 1 чаена лъжичка счукани плодчета се залива с 1 л вряща вода. След един час запарката се прецежда и от нея се приема по 1 чаена чаша преди хранене.
Запарка може да се приготви и като 3 до 6 чаени лъжички счукани плодчета от анасон се заливат с 400 мл кипяща вода. Прецежда се след 60 минути и се приема по 60-120 мл 3 пъти дневно след ядене.
При слабост на стомаха се приготвя анасонова тинктура от 30 г семена от анасон на 1 л гроздова ракия и 30 г див копър. Добавят се няколко лимонови кори и малко захар. От тази тинктура се приема по една малка чашка 3 пъти на ден.
Свързани статии:
3 тибетски рецепти за здраве и младост
Срещу безсъние пийте чай от лавандула
Чудото на България, наречено мурсалски чай – рецепти и съвети
Автор: zdravedae.com
Коментари