Блог

Изследвания без нужда: В 9 инвазивни кардиологии източват НЗОК със здрави сърца

Изследвания без нужда: В 9 инвазивни кардиологии източват НЗОК със здрави сърца

18 хиляди са отчетените хоспитализации (приеми в болница) по четирите основни клинични пътеки за инвазивна кардиология през 2013 г. Лекуваните по тях пациенти са 15 000. За извършеното им инвазивно лечение НЗОК е платила 68 млн. лв., а за стентове - още 39 млн. лв.

 

17 хиляди са хоспитализациите за първите шест месеца на 2014 г., т.е. почти колкото цялата 2013-а, а лекуваните болни са 14 000 души. Изплатени са 64 млн. лв. по линия на клиничните пътеки и 24 млн. лв. за стентове.

 

1200 са болните, за които НЗОК първо е дала 11 млн. лв. за стентиране и след това 7,7 млн. лв. за наложилата се кардиохирургична операция. На практика излишно са похарчени около 6 млн. лв.

 

Във всяка пета или точно в 9 от 48-те инвазивни кардиологии в България изследват здрави пациенти. 70% от приетите в тях българи са били със здрави и незапушени съдове, но здравната каса е платила за всеки по 400 лева. Изследването на здрави хора е абсолютно неетично, да не говорим, че всяка процедура носи риск за пациента, съобщи пред „Труд" доц. Иво Петров, председател на Дружеството на кардиолозите в България и на Българското дружество по ендоваскуларна терапия.

 

Стандартите в ЕС позволяват в инвазивните лаборатории да попадат не повече от 30% пациенти с неувредени съдове, т.е. при нас нормата е задмината 2 пъти и половина. За да се избегнат подобни недопустими източвания, в някои държави от ЕС здравните фондове просто не плащат за подобни интервенции. А в Швейцария и Германия се покриват само 30% от така извършените дейности, обясни доц. Петров.

 

Друга стряскаща тенденция е, че пак в определени инвазивни кардиологии на 1200 пациенти лекари са поставили стентове, а по-късно на болните им е била направена кардиохирургична операция, тъй като инвазивната терапия не е оказала ефект. „Казано в цифри, първо здравната каса е платила 11 млн. лв. за имплантирането на стентове, а след това е дала още 7,7 млн. лв. за наложилите се операции. На практика излишно сме похарчили около 6 млн. лв.", обобщи д-р Румяна Тодорова, управител на здравната каса.

 

„До мен достигнаха 90 от тези 1200 случая, от тях 30 категорично не са били за поставянето на стентове", посочи проф. Генчо Начев, директор на столичната университетска болница „Св. Екатерина" и председател на Българското дружество по кардиохирургия. Той добави, че санкцията в ЕС за ненасочването на болен директно към кардиохирургия е да се затвори работилата не по стандартите инвазивна лаборатория, а екипът се изпраща на обучение.

 

Проверката на НЗОК показва още, че от 1 януари 2013-а до 31 юли 2014 г. на 13 700 болни са били поставени повече от 2 стента, а на някои болни дори по 12 и 16 стента. В ЕС при нужда от повече от 8-10 стента болният директно се насочва към кардиохирургия.

 

Събралите се дружества на инвазивните кардиолози и на кардиохирурзите заедно със здравната каса предлагат промени в рамковия договор за 2015 г., които да сложат край на недопустимите практики. А именно: не личният лекар, а кардиолог да изпраща за поставяне на стент, да се ограничи изследването на здрави хора и да се определят персонални санкции за екипа, а не за болницата, ако лекува не по правилата.

 

Проф. Генчо Начев, председател на Българското дружество по кардиохирургия:

Има случаи, когато се отчита неизвършена дейност, тя източва здравната каса, но не е опасна за пациента. Има случаи обаче, когато тя не е необходима и не само че източва касата, но е и опасна за пациента. Уви, има и търговци в храма.

 

Доц. Иво Петров, председател на Дружеството на кардиолозите в България и на Българското дружество по ендоваскуларна терапия:

Гилдията иска да контролира сама себе си, за да се сложи край на изкривяванията от добрата клинична практика. Точно за тези отклонения се харчат толкова много пари, които биха могли да бъдат изразходвани от доказано добре работещите центрове и болници с високо ниво на специалисти и на снабденост с апаратура и консумативи.

 

Свързани статии:

Пресни плодове за здраво сърце

Митове за сърцето

Петнадесет храни, които подобряват работата на сърцето

 

Автор: trud.bg

Забележка: Този материал не е медицинска литература и не замества консултациите със специалист. Журналистическият текст има за цел да провокира въпроси от здравно естество и препоръчва да се обръщате винаги към медицинско лице за съвет!
снимка
qmedicine.co.in
Предишна статия
Есенен колорит в един плод

Есенен колорит в един плод

Следваща статия
Времето на чая идва. Как да го пием правилно и за какво да внимаваме?

Времето на чая идва. Как да го пием правилно и за какво да внимаваме?

Какво е мнението ви за тази статия?

Хубава статия Не ми харесва  

Вашата оценка ще подобри качеството на нашите статии!

Сподели в Facebook
Сподели в Twitter

Коментари

Последни статии

Регистрирайте се и ще можете:
  • – да намерите добър лекар специално за вас
  • – видите кои лекари препоръчват приятелите и роднините ви
  • – помогнете на близките си като оцените лекар