Милена* е на 11 години – от София. Поставена й е диагноза дислексия. По данни на УНИЦЕФ 10% от хората по света имат подобен проблем. В България липсва официална статистика, но се предполага, че 3 от всеки 20 деца са с дислексия.
Какво се крие зад този проблем?
При децата с дислексия има специфично нарушение на способността за учене, четене, писане и смятане. Причината е, че виждат буквите разбъркано и обърнати. Могат да бъркат някои букви с други, които си приличат графично - например "а" с "о" или "н" с "п". Хората с дислексия могат дори да прочетат на една страница дадена дума, а на следващата да не могат изобщо да я разпознаят. Възможно е да имат и други проблеми, свързани със слуха, зрението и сетивата. Най-важното е обаче, че дислексията не означава умствено изоставане пише в. Труд.
Освен това за сметка на всичките си проблеми с четенето, дислексиците имат силно развити творчески умения и креативност. Някои даже наричат дислексията синдром на гениите.
Първите симптоми
Преди 2 години, когато е в 3-ти клас, Милена получила диагноза "различно възприятие и възпроизводство с дислектичен модел". Всъщност майката на момичето – Радина, забелязала първите симптоми, още когато Милена била съвсем малко детенце. Тя проходила по-късно от своите връстници, ръчичките били по-несръчни, помнела по-трудно думичките на песните и стихчетата от детската градина.
Когато Милена тръгнала на училище, се проявили и другите симптоми на дислексията - проблеми при смятането и четенето, липса на логическо мислене, бърза преумора, когато учи уроците си. Диагнозата била поставена след няколко посещения при психолингвист. Експертът направил тестове.
"Психолингвистът ми показа тестовете с елементарни задачки, чрез които трябваше да проверим сръчността и концентрацията на Милена, и след това се установи, че лявото полукълбо е по-развито", обяснява майката.
Сега Милена е в 5-и клас. Може да чете отлично, но смятането и разказването на уроците все още са проблем за нея. Понякога е трудно да разбира елементарни неща и отнема много повече време да се подготви за следващия учебен ден.
"Дислексиците губят много време и физически усилия за решаването на една задача и научаването на уроците не защото са глупави, а защото това изисква трайна памет, която те нямат", обяснява Стела Богомилова, психолингвист и специалист по дислексия.
Получава се и парадокс - колкото повече дислексиците четат един урок, толкова по-голяма е вероятността да не го запомнят.
"На децата с дислексия им е трудно да се справят в училище и заради методите на наизустяване на уроците. За тях е по-лесно да правят асоциации, за да запомнят текста, отколкото да го четат и да подберат кое е важното и кое не", добавя Богомилова. Тези малчугани са интелигентни, имат голям потенциал, но нисък капацитет на възприятие, което им пречи да развият възможностите си в училище. Проблемът се задълбочава още повече, когато учителите не са запознати с дислексията и не могат да я разпознаят.
"Ако още в детската градина учителката на Милена беше забелязала особености в поведението и беше споделила с мен, щях по-рано да реагирам", признава Радина, която късно е взела мерки, за да помогне на дъщеря си.
Освен това преподавателите на Милена нямат времето и търпението да обясняват уроците в час така, че да ги разбере. Тази отговорност автоматично пада върху родителя вкъщи. Радина обаче не е педагог и затова изпитва сериозни трудности, когато трябва да помогне на дъщеря си при подготовката за училище.
Една от стъпките, които могат да се предприемат в полза на децата с дислексия, според майката е, в училищата да работят съвместно психолози и логопеди, които да се занимават с тези малчугани индивидуално след училище. От друга страна, тези специалисти не са педагози и не владеят добре методите на обучение, допълва психолингвистът Стела Богомилова.
Все пак в някои училища има квалифицирани учители от началния етап на образованието, които не само са запознати с дислексията, но и умеят да преподават уроците така, че и децата с подобни проблеми да разбират материала. Такива професионалисти в София има в Професионалната гимназия по телекомуникации и в 88 СОУ "Димитър Попниколов".
На въпроса какво да правят родителите, чиито деца не учат в подобно училище, Богомилова отговаря, че трябва да се обърнат към психолингвисти, при които самите те да се обучат. "Родители, които са добили опит от експерти, могат да помагат на децата си и да въздействат на учителите", казва Богомилова.
И други опасности…
Важно е да се знае, че дислексията не е болест, която да се овладее, но може да доведе до други неприятности като главоболие, болки в стомаха, гадене и повръщане. Също така дислексиците често са в двете крайности - или са свръхчувствителни, или са твърде апатични, може да са хиперактивни или пасивни, предупреждават експертите.
Относно чувствителността на дъщеря си Милена, Радина си спомня как преди време тя се е отказала от любимите си латино танци заради забележка на учителя, че не е научила новите стъпки от поредния урок. Тази свръхчувствителност се проявява и при взаимоотношенията със съучениците, които невинаги се отнасят добре с нея. Именно поради тази причина дислексиците трябва да бъдат постоянно поощрявани и насърчавани, дори и да не се справят максимално добре със задачите си.
Според Стела Богомилова броят на децата с дислексия напоследък се увеличава. За решаването на проблема в някои от американските щати вече са приети закони, задължаващи още при постъпване на децата в училищата да се прави тест за откриване на подобни нарушения, дава се точна дефиниция на понятието и се постановява изготвянето на специален учебен план за ученици с този проблем.
Във Великобритания хората с дислексия са защитени от Закона за равенството от 2010 г. Благодарение на политиката, свързана с дислексията, в тези държави отрано се установява наличието на подобен проблем и се дава възможност за неговото разрешаване. От дислексия може да страдат и много гении. Такива са Томас Едисън, Алберт Айнщайн, Стивън Хокинг, Леонардо да Винчи, Пабло Пикасо. Дислексици има и сред някои от най-популярните актьори като Силвестър Сталоун, Антъни Хопкинс и Том Круз.
*Имената на детето с дислексия и майка му са променени.
Още:
Удивителни факти за човешкото тяло, които ще ви изненадат
Топ 9 съвета за по-добър живот - последният си е задължителен
Яденето на суров чесън два пъти седмично намалява риска от рак с 44%
Коментари