Здравецът е сред най-лесните за отглеждане, най-разпространени и най-ценни растения. На латински се нарича гераниум (Geranium) и произхожда от гръцката дума geranos, което означава жерав и е свързано с формата на плода, напомнящ клюн на жерав.
Растението премахва бактериите и микробите от въздуха безотказно. Учените са провели редица експерименти, които доказвате тези негови свойства. Учените напръскали билката обилно с бактерии, а след три часа от тях не остава и следа. Интересното е, че дори когато микробите са далече от здравеца – той действа. Причината е в бактерицидни вещества, които билката отделя и които убиват вредните микроорганизми.
Според книгите по ботаника здравецът се размножава през август чрез резници и през януари чрез семена. Цветарите обаче ще ви разкрият, че е възможно да разсаждате растението целогодишно чрез туфи. Кореновата му система е плитка и лесно можете да отделите няколко стръка с коренче. Ако го засадите дори и след половин час, то пак ще се прихване, стига да го полеете обилно с вода. Почвата не трябва да е тежка. Веднъж захванал се, здравецът непрекъснато се разраства.
Здравецът е многогодишно растение, което, ако е на открито, през зимата изсъхва. Но още рано напролет отново пуска зелени свежи листа, а през април вече цъфти. Повечето сортове обичат шарена сянка. Но дори и на слънце, здравецът няма да загине през лятото, ако се полива често информира сайтът agroplovdiv.bg .
Листата и корените на здравеца имат лечебни качества. Препаратите със здравец се използват за гаргара на устата и гърлото при фарингит, повишават съсирваемостта на кръвта, намаляват носовото кръвотечение, лекуват стомашни и чревни кръвоизливи, кръвотечения в устната кухина.
В миналото здравецът се е използвал при фрактури и за лечение на ракови заболявания. Използвали са го и против диария. Здравецът е полезен за хората, страдащи от неврастения, безсъние, хипертония, сърдечни заболявания и стомашно-чревни заболявания. Благотворно действа на енергетиката на болните от хроничен гастрит.
Известни са около 300 вида, разпространени в умерения пояс предимно в северното полукълбо и в планинските райони на тропическите области. Те са едногодишни или многогодишни тревисти растения с прости длановидно изрязани или насечени листа. Цветовете са разположени на дълги дръжки поединично или в рехави съцветия. Обагрени са в сини, лилави, виолетови, розови и пурпурно-червени тонове. Всеки цвят се състои от петлистна чашка и петлистно венче. Плодът е суха кутийка, разпукваща се на пет дяла. В България се срещат няколко вида в естествено състояние: обикновен, горски, кървавочервен (кръвен), кафявоцветен и робертов здравец.
Още:
5 растения за естествено пречистване на въздуха у дома
Как да си отгледаме здравословен джинджифил у дома
Как да си направим ароматна аптека у дома
Коментари