Въпреки, че сме свикнали да приемаме стреса просто като психологически проблем, той също оказва силен физически ефект върху тялото. Стресовият отговор е предназначен да ни помогне в моменти на опасност или препирни – при реална физическа опасност ние превключваме на режим „бори се и бягай”! Ареналинът бързо се разпространява в тялото, сетивата се изострят, мозъкът работи по-бързо и по-ефективно, паметта се избистря и сърцето започва да бие по-бързо. Но това не е устойчиво състояние и то бързо отшумява, тъй като се предполага, че заплашващите инциденти бързо отминават.
Тук идва и проблемът! За да реагираме на стрес, трябва да имаме способността да възприемаме опасността като такава, но малцина се сблъскват със смъртоносни проблеми в ежедневието. Те биват измествани от следващото най-лошо нещо – ипотека, съкращения на работното място, проблеми с децата и т.н. Тъй като физически можем да реагираме на опасността, то неусетно позволяваме и на дребните проблеми да предизвикват отговор като при сериозен стрес (когато той липсва).
Но как може да контролираме стресовия отговор, за да не сме смазани от постоянна тревога и безпокойство, а да реагираме енергично и ефективно при възникнал проблем?
Стресът представялва една или повече външни сили, които упражняват физически или психологически натиск върху нас. Телата ни освобождават хормони, които засилват метаболизма. Това се случва, когато химически сигнали се изпращат от хипоталамуса на мозъка до надбъбречната жлеза за освобождаването на стероиди като кортизол и адреналин.
Кортизолът влияе по много начини: Той подобрява способността да се обработват и използват захари за енергия, дава възможност за по-бързо възстановяване на повредени тъкани и изключва процесите в тялото, които се считат за ненужни в този момент - като например растеж и храносмилане.
Адреналинът подготвя тялото за действие: Сърдечната дейност се засилва, кръвното налягане се увеличава. Дробовете се отварят и бронхиолите се разширяват в подготовка за посрещане на нуждите за повече кислород. Започвате да се потите. Буквално ставате фокусирани, защото започвате да гледате на света с тунелно зрение като периферното зрение намалява. Готови сте за среща с планински звяр... или с шефа.
Когато възбудата изчезне, нивата на кортизол и адреналин намаляват. Лошото е, че при наличието на различни източници на стрес около нас - било то финанси, кариера, брак или трафик – стресовият отговор никога не се изключва напълно. Така в дългосрочен план стресовите хормони започва да сеят хаос в тялото. С течение на времето постоянният стрес може да доведе до сърдечно-съдови заболявания, храносмилателни проблеми, депресия, загуба на костна маса и нарушения на съня. Имунната система получава краткосрочно тласък за отговор на стреса , но после дейността й се срива, тъй като броят на клетките, натоварени с борбата с инфекциите, тумори и вируси, намалява.
Твърде много стрес в крайна сметка води до здравословни проблеми, но твърде малко стрес също оказва негативен ефект. Когато прекараме твърде дълго без остра реакция, тялото губи част от способността си да се справя правилно със стреса и после да излезе от „авариен режим".
Малки дози стрес могат да помогнат! Краткосрочният стрес ни помага да изпълняваме задачи по-добре, подобрява паметта ни и нашата имунна система. Той също активира мозъчните клетки, което означава, че периодично стимулиране може да предотврати Алцхаймер и други форми на деменция.
Разбира се, измерването на стреса е доста субективно, както и способността за справяне с него варира от човек на човек. Дори да е невъзможно да „вмъкнете” само малка доза стрес в живота си, то вие може да подобрите способността си да се справяте със стреса като „отсявате” стресовите ситуации. Тук е цялата разлика!
Ако прецените, че прекомерният стресов отговор на тривиални проблеми ви затормозява, тогава е възможно да пренастроите погледа си върху тях. В края на краищата , хипоталамусът , който диктува нивата на хормоните на стреса, работи на базата на вашето възприятие за дадена ситуация. Ако считате задръстванията или отменен полет като бедствие, то хипоталамусът ще свърши работата си и ще имате високи нива на хормоните на стреса, които да се справят с „катастрофата”. Но ако погледнете на тези неща като на обикновени неудобства, хипоталамусът няма да ви наводни с адреналин и кортизол. Ако прецените, че прекомерният стресов отговор на тривиални проблеми ви затормозява, тогава е възможно да пренастроите погледа си върху тях. В края на краищата, хипоталамусът, който диктува нивата на хормоните на стреса, работи на базата на вашето възприятие за дадена ситуация. Ако считате задръстванията или отменен полет като бедствие, то хипоталамусът ще свърши работата си и ще имате високи нива на хормоните на стреса, които да се справят с „катастрофата”. Но ако погледнете на тези неща като на обикновени неудобства, хипоталамусът няма да ви наводни с адреналин и кортизол.
Ключът към включване и изключване на физическия стресов отговор е медитация, упражнения, приоритизиране на задачите и забавяне на темпото, ако се чувствате претоварени от живота, работата или постоянно тиктакащ часовник.
Ето и практически съвет: Опитайте се да анализирайте за себе вашата реакция към всички стресови ситуации (дори най-дребните) за цял ден – дали тази реакция е довела до по-ефективно справяне с работата (или проблема) или сте изпитали потиснатост и провал. Ще разпознаете стреса по симптоми като "пеперуди в стомаха" гняв, главоболие, увеличено сърцебиене, ускорен пулс потни длани, и др. Психолозите препоръчват дори да си водите „дневник на стреса”. Подобен анализ ще ви очертае средното ниво на напрегнатост, в което вие сте били най-щастливи и сте постигали най-добри резултати – така ще откриете вашата здравословна доза стрес! Ще успеете да откроите и незначителните причини, които провокират ненужно стрес. Отговорите няма да получите веднага, нито пък ще се научите да отсявате стреса с вълшебна пръчка, но анализът е здравословно начало!
Коментари