В еволюционната биология има едно правило, че когато промениш околната среда, околната среда те променя.Какво означава това, що се отнася до нас и начина ни на живот?
Животът е танц, а ние сме танцуващите.Слушаме музиката и се движим в нейния ритъм. Вибрациите от околната среда, биват възприети от хормоналния „интерфейс“, наречен ендокринна система. Ендокринната система действа, като софтуер, който задвижва компютъра, наречен тяло/ мозък. Количеството светлина( светлина, температура и енергия ) и гравитацията ( магнетизма), на които сме изложени е програмата, която движи този софтуер.
Чрез тази хормонална, „ софтуерна“ програма, която отключва гените, които контролират машината- наречена човешко тяло, ние съществуваме в баланс.
Приемете, че човешкото тяло е като суб-машина, която е интегрирана в по-голямата машина- наречена околна среда. Всяко живо същество, се превръща в интерактивна машина, който има пре-програмирана интелигентност за адаптация. От това би следвало, че животът, всъщност е способността да се учим и променяме, в отговор на опита, който трупаме. Точно тази система, базирана на опита, позволява на всеки организъм да се променя в отговор на изменчивостта на околната среда, защото именно хормоните контролират поведението и гените ни.
Така на практика, много от действията, които извършваме, често не са продукт само на воля, а по-скоро резултат от мисъл, произлизаща от физиологичен подтик.Какво имам предвид?
Знаете, че обичам да казвам, че волята върши работа до едно време и че ако вървите срещу тялото си и вродените му инстинкти, рано или късно биологията взима превес над волята и нещата излизат извън контрол. Всички се сещаме за подобен пример- дълго време ограничавате количеството на храната, която приемате и въпреки сигналите на тялото –умора, липса на енергия, глад- продължавате да се придържате към оскъдното хранене. Идва един момент, обаче, в който сякаш волята ви не върши работа и започвате да ядете неконтролируемо. Не разбирате защо се получава така и защо сте загубили самоконтрол.Отговорът е един- нищо не е по-силно от вродения инстинкт и от биологичната програма за оцеляване, която е вродена във всеки един от нас.
Каква връзка има всичко това с вечерните пристъпи на глад за въглехидрати?
За да разберете, ще обясня още малко за това към какъв тип хранене е адаптирано човешкото тяло и защо.
В природата всичко е циклично и сезоните са най-очевидното изражение на тази цикличност. Както споменах животът е танц, а ние танцуваме в ритъм с него- следователно тялото ни функционира в ритъм с околната среда и се подчинява на нейната изменчивост. Или поне така се е случвало в миналото, до момента, в който човешките същества не са станали „по-умни“ и не са започнали съзнателно и целенасочено да изменят средата, в която живеят. Конформизъм, който вместо към повишаване качеството на живот, е довел до повишаване на лукса, в който живеем, но е влошил драматично начина, по който се чувстваме- защото здравият човек е щастлив и в по-скромни условия, за разлика от болния, който страда, дори когато тъне в разкош.
През лятото, денят е по-дълъг, а нощта по-къса, за разлика от зимата, когато денят се скъсява, а нощта се увеличава. Осъзнавате или не, слънцето, като един от основните фактори за съществуването на живота, оказва пряко влияние върху хормоните, които се освобождават в организма, т.е. върху ендокринната система и начина, по който тя задвижва машината, наречена- тяло.
Тъмнината е сигнал към тялото да се освободи хормонът- мелатонин ( така да се каже този, който е отговорен за това да ви се доспи). През лятото, по-късите нощи, означават по-малко продукция на мелатонин. По-малко мелатонин, означава повече естроген и тестостерон. Повече светлина пък, означава повече кортизол ( стресовия хормон) и разбира се наличието на кортизол, повишава нивата на кръвната захар, което означава, че се освобождава повече инсулин.
Какво се случва в днешно време, когато продължителността на деня, не се определя само от сезоните и естествения ритъм в природата, а когато ние сами решаваме колко дълго да е ден и колко дълго да е нощ, като просто включим лампата? Ние на практика по изкуствен начин , удължаваме продължителността на деня. Можем да си мислим, че това не е от значение, но тялото има „ вграден биологичен часовник“, който е синхронизиран с естествения ритъм на природата. Нашите действия, непрекъснато са в разрез неговия ритъм и това ни довлича доста проблеми, под формата на болести и липса на енергия.
Къде е ролята на въглехидратите?
Когато храната на масата, се е определяла от това кой сезон е и какви храни са налични през конкретния сезон, тялото се е адаптирало да следва този „ шаблон“. Забележете кога има най-много храни, които съдържат въглехидрати? От късна пролет до късна есен- това е периодът, когато денят е по-дълъг, защото храните съдържащи въглехидрати виреят именно там, където слънцегреенето е по-дълго. После, настъпва период, от късната есен- до късна пролет, когато такива храни почти не са налични и основната храна са именно по-мазни, животински продукти.
Това е диетата, към която тялото е адаптирано, защото е еволюирало по този начин.
Всички живи организми, които живеят в природата и не са обременени от изкуствено създадена среда, в която да живеят, следват тази диета. Всички те са най-пълни през лятото и есента, когато се захранват за зимата, когато обикновено следва период на глад и оскъдица на храна.
Само хората и вече опитомените домашни любимци, са тези, които се опитват да живеят противно на тези природни правила.
Следователно, дългия ден и късата нощ, подават сигнали на тялото, че е лято- период, когато има наличие на въглехидрати и период, предхождащ зимата- време, когато трябва да си натрупал запаси, за да можеш да оцелееш дългата, студена зима.
Това,което ние сме направили- удължаването на деня, чрез изкуственото осветление, е променило цялата система на живота.
Всеки жив организъм, има вроден „ часовник“, който измерва времето , движението на земята, продължителността на деня и всяка клетка функционира на базата на тези сигнали, като подава информация за отключването или заключването на даден ген.
Светлината ВИНАГИ поражда биохимична реакция в организма. Всяка част от нас, разчита промяната в интензивността на светлината.
Как сме програмирани ние?
Заради сезонността и нашата зависимост от растителните и животинските продукти, като източник на енергия, тялото е настроено да функционира по следния начин:
Когато има повече светлина ( по-дълго време), тялото си казва „ Лято е. Време е за въглехидрати.“ Така, вечер, когато биологичния часовник, подава сигнал на тялото, че трябва да спите, защото навън е тъмно, но вие включите лампата, рядко имате желание за варени броколи или пържени яйца. Обикновено в главата ви изплува картина, изпълнена с шоколадови изкушения и други въглехидрати. Получава се така, защото инстинктът, който интерпретира наличието на светлина, като лято, ви кара да искате тази храна- лятото е време да се ядат въглехидрати, да се пълнее, за да може да се оцелее през суровата зима.
В миналото светлината и консумацията на въглехидрати,са ни подготвяли за най-лошото- за период на оскъдно хранене, за кратък ден и дълга нощ и за студени температури. Така сме се адаптирали да пируваме в сезоните, които предхождат глад.
Сега, обаче, сами определяме средата, в която живеем, но тя не ни остава длъжна- ставаме все по-болни и с все по-наднормено тегло. Не осъзнаваме, че начина, по който изменяме средата, изменя нас. Не осъзнаваме, че сами изпращаме грешни сигнали на тялото си, а после му се сърди, че не изглежда както искаме.
Причината вечер да изпитвате глад за въглехидрати е, че будуването до 12:00ч. не е естествено за организма. Това да прекарваме по 8 часа на изкуствена светлина, за да удължим деня, не е естествено за тялото. Всичко това му изпраща сигнали, че е сезон за пируване и трупане на запаси. Всичко това му изпраща сигнали, че е време за въглехидрати.
Ако наистина искате да върнете здравето си и да подобрите формата си, трябва всеки ден да полагате усилия да пренареждате живота си, така че да живеете в синхрон с естествения ритъм на природата. Знам, че отнема време и усилия. Знам, че преобръща целия ви живот надолу с главата и разбърква графика ви, но си струва. От 2-3 години, ежедневно полагам усилия да изменям графика си, така че да ми позволява да живея все по-близо до природата и да „ танцувам“ в нейния ритъм. Трудно е да го постигнеш, но си заслужава. Не се оправдавайте със заетостта си, забързания начин на живот и т.н. Парадоксално, но факт, колкото по-здрав и колкото по-добре се чувства човек, толкова по-лесно успява и то с по-малко усилия, има повече възвръщаемост. Не отделяйте цялото си време, за да работите нещо, което не харесвате, за да покривате жизнения си минимум и всеки ден да ставате все по-болни и недоволни.
Отделете това време,за да изградите себе си отново и да започнете да правите това, което ви доставя удоволствие и да живеете по начина, по който заслужавате,а не просто, за да оцелявате!
Свързани статии:
Хранителни грешки, които крадат енергията ви
Как да се предпазим от болести и да не пием лекарства?
Автор: Инес Субашка, inspiredfitstrong.com
Коментари