Д-р Иван Мартинов завършва Медицински университет – София през 1995 г. През 2003 г. придобива специалност „Вътрешни болести“, а специалност Кардиология през 2007 г. През 2010 г. получава сертификат по инвазивна кардиология. Представяме ви интервю с него пред ehograf.info.
Д-р Мартинов, какво представлява острият миокарден инфакт?
Това е едно от най-честите спешни състояния в медицината. Представлява остро запушване от тромб (съсирек) на кръвоносен съд, който кръвоснабдява сърцето, и предизвиква загиване на сърдечна тъкан. Пациентите отчетливо усещат силна болка в гърдите. Целта на съвременното лечение е бързото отпушване на артерията и предотвратяване на тежки увреждания на сърцето, защото в рамките на 30 минути, ако се отвори съда, няма да има почти никакво поражения върху сърцето. Всяка следваща минута загиват все повече клетки от сърдечният мускул в зоната на засягане.
Т.е., първите 30 минути след инфаркт са най-важни?
Много рядко е възможно да се постигне “реканализация” в рамките на 30 мин., но все пак в рамките на 6 часа се получават най-добрите резултати. До 12 часа от началото на симптоматиката все още има голяма полза. След 24 час приемаме, че цялата зона, която се кръвоснабдява от засегнатата артерия е загинала и практически няма полза от интервенцията. Оттам идва и важността на бързата реакция. Това включва решението на пациента да потърси помощ, начина по който той да се транспортира до болница, в която има ангиографска апаратура, с каквато разполагаме в нашето отделение в Пирогов, където “отваряме” запушения кръвоносен съд.
Сложна ли е интервенцията?
Въпреки техническата сложност, за нас това е рутинна процедура, но ключова е бързата реакция. Забавянето се получава при вземането на решение за търсене на медицинска помощ, особено в България, вероятно поради ниската здравна култура. Основната симптоматика е гръдна болка на широка площ. Силата й варира от лек дискомфорт до много силна болка, най-силната, която може да получи човек в живота си. Повечето хора си мислят, че са настинали, че имат стомашни проблеми, предприемат лечение в тази посока или чакат да им мине “от само себе си”. Не знаят каква е причината, но чакат да им мине. Това е голяма грешка, особено в случаите с миокарден инфаркт. При болка и всякакъв дискомфорт в гърдите, трябва да се потърси незабавно лекарска помощ и да се направи електрокардиограма.
Каква е ролята на профилактиката?
Редовните профилактични прегледи спомагат за откриване на пациенти с исхемична болест на сърцето, но миокардният инфаркт често има различен механизъм на възникване и в много случаи не може да се предвиди неговата поява. При прегледите могат да се определят рисковите пациенти – с известна сърдечна болест, с артериална хипертония, с висок холестерол, с наследствена обремененост, които подлежат на по-нататъшна неинвазивна и инвазивна диагностика.
А стресът?
Стресът също оказва влияние, но той не може да се определи количествено. Има хора, които приемат едно събитие по-тежко от други. В живота на всеки има скръбни и радостни събития – като загуба на близък, сватба и други, които предизвикват силни емоции. Ако се появи гръдна симптоматика след подобно събитие, трябва да се потърси медицинска помощ.
Каква е възрастовата граница на пациентите с инфаркт?
В моята практика имам пациент с инфаркт на 18 години. Това са хора или с вродени аномалии, или както моя пациент, в следствие злоупотреба със стероиди. При него се установи огромен инфаркт, защото при младите хора сърдечната циркулация не е подготвена. Възрастните пациенти, които са с изявена коронарна болест, са адаптирани, самата мускулатура на сърцето е по-подготвена за липса на кръв (исхемия). Нашето наблюдение е, че тази болест се подмладява и много често засяга пациенти на възраст 30-40 години, които са със симптоматика и се оказва че имат запушване на артерия. В заключение, всяка гръдна болка, независимо от възрастта, трябва да бъде оценена от лекар и да се направи електрокардиограма.
Свързани теми:
Възпаленията - скрит виновник за болестите на сърцето!
Доказано – средиземноморската диета удължава живота!
Коментари