Д-р Атанас Кацаров е началник на Клиниката по детска ортопедия и травматология в "Пирогов" и главен административен лекар на клиниката. От август т. г. - и член на борда на директорите на спешната болница.
Завършва медицина през 1998 г. в София, 5 г. по-късно придобива специалност по ортопедия и травматология.
През 2005 г. придобива докторска степен след защита на дисертационен труд. От 1994 г. работи в "Пирогов" като волунтиер, стажант и специализант в Първа травматологична клиника за възрастни.
От 2004 г. работи в Клиниката по детска травматология, а от август 2014 г. е неин началник. През 2009 г. придобива магистърска степен по здравен мениджмънт. Носител е на наградата "Борец за правата на пациентите" на Български пациентски форум "Даниела Сеизова - в името на живота" и два пъти отличен в инициативата "Лекарите, на които вярваме" на в. "24 часа". Има над 30 публикации и участия в специализирани конгреси. Специализирал е във Франция и Холандия.
- Д-р Кацаров, имаше ли специфика на детския травматизъм това лято?
- През септември пациентите, които идват в клиниката, са значително повече, но това е заради края на ваканцията и връщането на децата в София. Обикновено лятото е сезонът, в който заради удължения престой на открито има повече деца с травми, но тази година случаите се увеличиха само през август. Може би защото през останалите ваканционни месеци времето почти непрекъснато беше дъждовно.
- По колко пациенти имате в началото на учебната година?
- През спешния кабинет минават между 50 и 80 деца, но има и дни с по 140. Отделно се извършват по около 120 контролни прегледа.
- По-големите деца, които са и по-самонадеяни, ли преобладават?
- От всички възрасти са. При малките има риск, когато играят без родителско наблюдение, самостоятелните игри не завършват добре. До 7-8-годишна възраст е задължително възрастен човек да наблюдава заниманията на детето. И да преценява дали има умения да се справи безопасно с тях. Напоследък например зачестяват малките пациенти със счупени кости на ръцете при неумело приземяване от скокове на батут.
- Това ли са най-тежките травми?
- По-скоро са по-новият тип травми, свързани с модата да се слагат батути в детските кътове. Най-тежки са травмите от падане при екстремно спускане с колела - приличат вече на нараняванията, които стават при катастрофи. Понякога раната е толкова сериозна, че счупената кост излиза отгоре. При по-малките велосипедисти е типично пробиването на бедрото или на бедрената артерия от спирачката при внезапно натискане. Непростимо много и с тежки наранявания са и блъснатите от коли деца, понякога лечението трае месеци, а уврежданията остават за цял живот. Децата, пострадали в пътни произшествия, са предимно пешеходци. Когато са в коли, причината обикновено е, че не са били с колани или на детско столче Коланите спасяват животи. Имаше тежка катастрофа с двама загинали възрастни в колата, а двете деца - без драскотина, единствено в шок от случилото се, защото колата била толкова смачкана, че половин час са я рязали, за да извадят децата. Драматични са и случаите на паднали от високо малки деца, най-често станали жертва на любопитство. Съвсем различен е случаят с т.нар. боксьорски счупвания - на пръстите и на ръцете. Такива юноши рядко са ни пациенти само веднъж, обикновено ги лекуваме по 3-4 пъти през годините. Често по-късно ги виждаме в криминалните хроники. Отделна категория са поотрасналите деца, които искат да се включат във всичко, което правят възрастните, но нямат нужната сръчност. Вадили сме от ръцете на такива младежи кукички за риболов, пружини, телове, пирони. В големите градове стават и много инциденти със скейтборд или при други подобни занимания, в които се пробват все по-трудни елементи.
- Кои спортове не създават риск?
- Най-атравматично е плуването, сравнително малко инциденти стават при лекоатлетическите дисциплини, във футбола. Модерните бойни спортове като таекуондото и сходните с него категорично не са подходящи за подрастващи под 12 години. До тази възраст в костите има растежни зони - меки, хрущялни, които лесно се увреждат при удар, и в тази зона растежът е забавен в сравнение с другите кости. На снимка такова увреждане не може да се види, болката преминава, а след време се установява, че удареният крак например е останал с 1-2 сантиметра по-къс. За дете това е голяма разлика. Резултатът е, че се променя цялата стойка и се изкривява гръбнакът.
- Кои други "невидими" рискове увреждат подрастващите?
- Много се увеличават случаите на детска церебрална парализа. Това е пряко свързано със зачестилите преждевременни раждания.
- През септември започват исканията за извинителни бележки за часовете по физкултура, по колко деца освобождавате?
- Не са много и никога не е за цялата година. Нямам впечатление и да е толкова масова практика, колкото се говори. Може например едно дете да е освободено заради астма от заниманията във физкултурния салон, където може да бъде прашно, но не и от заниманията на открито. Проблемът е по-скоро в общото обездвижване. Половин ден учениците седят на чина, после вкъщи се зареждат пред компютъра. Детето само ще спечели от едно по-консервативно родителско отношение към времето, в което може да прекарва в интернет. Децата трябва всеки ден да играят навън, да спортуват. Обездвижването в комбинация с по правило тежките чанти, които носят, деформират скелета и след определена възраст корекциите стават много трудни.
- Често явление ли е лошата стойка?
- Профилактичните прегледи, които направихме, показаха много тревожна тенденция:
70-80% от подрастващите имат неправилен стоеж, като в една трета от случаите процесът е напреднал до сколиоза - гръбначно изкривяване. Когато е при деца в училищна възраст, колегите в Англия находчиво го наричат "скУлиоза". Голяма роля за изкривяванията в тази възраст имат и раниците. Правилата са прости, но трябва да се спазват - да не са прекалено тежки, да са твърди отзад, за да не се мести центърът на тежестта, да се носят на двете рамена и каишките да са стегнати.
- Какво друго прави впечатление като масов проблем в детската възраст?
- Много често е и плоскостъпието сред българските деца. При 4 от 5 е наследствено, за останалите причината е предимно неподходящи обувки.
- А кои са "правилните" обувки?
- За различните възрасти критериите се променят. Грешка е например в най-ранна възраст докъм 3-4 години децата да ходят вкъщи по чорапи. Да стъпват боси, е полезно, но по трева, дори по пръст, а не по твърди повърхности. Вкъщи трябва да са с пантофи с мека подметка, за да не "шляпа" детето с цяло ходило, а да стъпва правилно, редувайки петата и пръстите, но с твърд форт, за да е опора за петата и да държи стабилен крака. Удобните обувки са важни не само през годините на формиране на скелета, а и в младежката възраст, когато се правят най-много компромиси в името на модата. Наложилият се стил на носене на развързани кецове и маратонки е причината за зачестилите случаи на изкривяване на краката сред тийнейджърите - ако се вгледа човек, забелязва, че повечето от последователите на тази мода стъпват не със сочещи навън пръсти и събрани пети, а точно обратното. До подобна деформация води и навикът на малки деца в предучилищна възраст да си седят върху краката като жабки. В този случай деформацията е по отношение на тазобедрените стави и кракът се изкривява навътре целият, още от ябълката, заради променения ъгъл.
- Кои са трите най-важни съвета, които намаляват риска от травми и ортопедични проблеми сред подрастващите?
- Първо - движение. Второ - движение. И трето - движение. В ранните години това трябва да става с участието и под контрола на родителите, по-късно с правилно подбрани спортове и игри, а във възрастта на модните увлечения и стремежа към екстремни прояви - с повече разум. Като лекар и като човек ми се иска да се прекъсне тенденцията за намаляващ брой новородени и да виждаме все повече деца, играещи навън, вместо обездвижени и вперили поглед в мониторите.
Свързани статии:
Как да избегнем усложнения от дюстабан
Нова клиника в Пирогов за лечение на незарастващи рани
Автор: 24chasa.bg
Коментари