Рядко излизаме от затворените помещения през зимата. Отоплението и липсата на проветрение се усещат в промяна на влажността. Дали очите и лигавиците на носа и устата са сухи, или пък се стича вода по стените и прозорците – това са все признаци на един и същи проблем. Количеството на парите във въздуха намаляват с падане на температурите, защото водата минава в други агрегатни състояния – кондензира, замръзва. Обитаването на закрити помещения пък добавя влага чрез дишане, потене, готвене, сушене на дрехи, отглеждане на цветя. Така стойностите могат да варират от 20 до 80 % относителна влажност на въздуха (ОВВ). Доказано е, че усещането ни за комфорт е тясно свързано с температурата и влажността. Например, температура от 23 ° С я възприемаме като 27 ° С при влажност 80%, но започваме да я усещаме като 20 °С, когато влажността е 15% (това обяснява защо при една и съща температура на морето носим къси панталони, а през зимата слагаме дълги ръкави).
Препоръчително е нивата да се движат между 40 процента и 60 процента , въпреки че някои експерти смятат, че относителната влажност трябва да бъде по-близо до 35-45 процента . (Тези цифри не показват директно съдържанието на водни пари във въздуха, а отношението между количеството водна пара, намираща се във въздуха и максималното количество водна пара, което въздуха може да поеме при една и съща температура.) Усреднено, американските и европейските норми за зона на комфорт при климатизация на помещението са:
• зиме 22°C при 45% ОВВ
• лете 24°C при 45% ОВВ
Когато влажността е по-висока от тази , тя може да допринесе за растежа на мухъл , прах, акари и гъбички, което е опасно за хора с астма и алергии. Ниската влажност също може да доведе до сериозни усложнения за вашето здраве.
През зимните месеци, отоплителните уреди и ниски температури навън могат да доведат до ниска влажност на въздуха. Последиците са суха кожа, раздразнени синусите и гърлото , както и сърбеж в очите . При изсъхване на лигавицата на дихателните пътища, тя не функционира като естествена бариера и се увеличава рискът от настинки, грип и други инфекции. Освен това, при ниска влажност някои вируси могат да бъдат в състояние да оцелеят по-дълго. Например, в стая с относителна влажност под 23%, един час след разпространението на грип, 70-77% от вирусните частици запазват инфекциозен капацитет, но когато влажността се увеличава до около 43%, само 14% от вирусните частици са способни да инфектират клетки.
Запушването на носа (назална конгестия) може също да бъде свързана с температурата и влажността на вдишания въздух. Охлаждането на носа се регистрира от сензори, които предизвикват усещането за лесно преминаване на въздушния поток или за запушване. При добро охлаждане се създава чувство за по-малко препятствие. Както високата влажност може да предизвика запушване на носа, така и много сухият въздух (т.е. ниска влажност) може да увеличи запушванията като раздразни лигавицата.
Ако страдате от сухи, раздразнени очи, то ниската влажност на въздуха може да бъде фактор , тъй като е известно, че така се повишава изпарението на сълзите. Друга причина може да е умората на очите.
Намалената влажност в съчетание с по-студени температури атакува и кожата. Може да страдате от суха, люспеста, сърбяща кожа през зимните месеци, дори да нямате диагностицирани кожни проблеми като екзема или студова алергия. Това е особено вярно през зимата и в суха среда , където нивата на влажност често пада под 10 на сто. На помощ идват мастните омега 3 киселини, които подсилват защитния липиден слой на кожата.
Дори и да нямате хигромер/влагомер, може да усетите, че нивото на влажност е ниско, ако изпитвате сухота в гърлото, растенията в стаята вехнат, краищата на тапетите се отлепят, паркетът скърца и се появява статично електричество по дрехи и дамаски.
Поддържането на оптимална влажност от 40-60 % може да стане с овлажнител . Работещите с топла пара се препоръчват, защото високата им температура убива алергените и спорите, които причиняват мухъл. Тези, които отделят студена „мъгла” чрез ултразвук пък са по-безопасни за малките деца. Ако решите да влагате средства, изберете модел, който може да отчита влажността.
Трябва да сте внимателни да не постигнете противоположния ефект. Влажната топла среда е благодатна почва за развитие на мухъл, бактерии и гъбички. Битовите кърлежи живеят в матраците и дюшеците, възглавниците, диваните и подовите настилки. Те се размножават в нормални условия: 25 градуса и влажност около 60%. При по-висока влажност акарите се размножават многократно повече. Повишената влажност стимулира и размножаването на различни видове гъбички. Известни са около 350 вида гъбички, които могат да предизвикат алергия. Ако относителната влажност от 30% се увеличи до 80%, нивото на гъбичното замърсяване в помещенията нараства повече от 3 пъти. Сушенето на дрехи на закрито, цветята в стаята и липсата на редовно проветрение може значително да повишат домашната влага.
Коментари