Тази подправка има много специфичен аромат, която у нас е по позната като кимел, див анасон, диво резене. Кимът е тревисто многогодишно растение от сем. Сенникоцветни и роднина на магданоза и морковите. Среща се в диворастящо състояние в Европа, Азия и Северна Африка, както и у нас, където може да го видим да расте свободно по ливадите на Централна и Западна Стара планина, Рила, Родопите и др.
Растението достига височина от 30 см, а листата му наподобяват тези на морковите. Познатата ни подправка всъщност са плодовете на растениeто, които много хора погрешно смятат за семена, защото доста приличат на такива. Култивираният ким се различава от диворастящия, защото се отглежда като двугодишно растение.
Семената се сеят директно на открито от месеците май до септември, предимно на места, където има слънце. Плодовете на култивирания ким са готови за консумация още на следващата година. Любопитно е, че източноевропейският ким се характеризира със сравнително малки плодове, а по-едри притежава холандския.
Плодчетата на растението имат силен анасонов аромат и вкус. Беритбата става преди те напълно да узреят. Когато преминат от восъчна към пълна зрялост тогава започват да придобиват кафеникав цвят. Най-често зрънцата ким се употребяват цели без да се смилат. Алтернатива са им семената на благия бъз, от които кимът се различава по формата, вкус и аромат.
Историята на ароматната подправка, която не трябва да се прави грешката и да бъде бъркана с кимион, започва доста отдавна – от Евразия и Северна Африка. Но има данни, че кимът е бил култивиран в Египет още през 1500 г. пр.н.е.
Около растението витаел мистичен ореол през Средновековието, защото са му приписвали магически способности. Още по интересно е, че великият Шекспир споменава подправката през 16 век в своите произведения. А чревоугодникът и бонвиван сър Джон Фалстаф пък е любезно поканен на “блюдо с ким”.
От кима може да се добива и етерично масло, което се получава чрез дестилация с водна пара от плодовете. Маслото се превръща в сивокафява течност със специфичен мирис и слаб парлив вкус. Етеричното масло на подправката е полезно, защото стимулира секрецията в стомашно-чревния тракт и млечните жлези. То намира приложение като аромат в козметиката, при направата на сапуни, лосиони и парфюми.
Кимът е подправка, която може да бъде намерена в повечето магазини. Съхранението й става в закрити, сухи и проветриви меса.
Използва се най- вече в мазни и по-трудно смилаеми храни, като свинско месо, гъше, патешко, ястия със зеле, цвекло. Но намира и приложение при правенето на соленки, пайове, баници, различни хлебни изделия, защото придава много приятен аромат и завършек на тези изделия. Може и да е добавка към сирена, извара, млечни пастети и други млечни продукти.
Трябва да отбележим, че при дозировката на подправката трябва да се внимава, защото вкусът й е доста наситен и между половин и 1 ч.л. ким е напълно достатъчна за ястие за 4 порции.
Своето приложение малките плодчета на кима намират в производството на много колбаси или консерви с месо. Използването на растението в консервирани продукти действа противомикробно и като консервант. С ким се приготвят и ароматни напитки, като ликьори и ракии.
Известно е, че кимът помага на храносмилането и затова е удачно с него да се подправят тежки храни от животински продукти или трудно смилаеми зеленчуци, като зеле. Плодчетата, както и етеричното масло от тях стимулират стомашната секреция. Напитките с ким, включително и чай от ким са ефикасно средство срещу колики и някои други стомашни заболявания.
А, за да има човек по-добро храносмилане се препоръчва по време на обяд или вечеря да се пие успоредно и чай от ким. Той предотвратява и образуването на газове и притъпява усещането за подут стомах. Това е в резултат на повишеното производството на храносмилателни сокове, с помощта на които храната се усвоява по-лесно от обикновено.
Ароматните вещества в кима стимулират лактацията, ето защо се препоръчва на кърмещи майки и родилки. Ако пък човек има проблеми с лошия дъх, то дъвченето по няколко плодчета от растението, помагат за справянето с проблема.
Той е най-ефикасното средство срещу образуване на газове, кимът се използва и като средство при преяждане и спазматични оплаквания в стомашно-чревния тракт. Също така подпомага заличаването на нервни смущения в сърдечно-съдовата система, а освен това се тачи като ефикасно средство против кашлица.
А ето и как се приготвя отварата от ким – 2 ч.л. семена от ким се заливат с 1 ч.ч. вряла вода. Запарва се за 15 минути, след което се прецежда и се пие по 1 ч.ч. преди хранене.
Силният аромат и вкус на подправката са в състояние да накарат човек да му прилошее, ако предозира с подправката. Важно е и плодовете на кима да не се опитва човек да ги събира самостоятелно, защото той има много двойници и растения от сем. сенникоцветни, като например дивия кервел, които може да е токсичен.
Свързани статии:
Черен кимион: Тайната на това лечебно чудо
За какво е полезна морската сол
Чудото „джинджифил” (без преувеличение!)
Автор: zdravedae.com
Коментари