Изпод развалините на редукционизма (според който всяко по-сложно нещо е просто сбор от съставните си части и нищо повече) се появява една нова парадигма. Тази нова парадигма отхвърля илюзията, че живеем в свят на разделени едно от друго неща.
Разкрития за нашата Вселена
Физиците непрекъснато откриват все по-малки и по-малки частици. Вероятно в крайна сметка предстои да открият не най-най -най-малката частица, а нещо, което свързва всички и всичко на фундаментално ниво.
Популярно виждане за Вселената, според тази парадигма, е, че светът е холограма, която ние възприемаме като реалност. Най-важното свойство на холограмите е, че информацията, която се съдържа в тях е 100 % налична във всяка една от съставящите я части. Например ако разрежете холографски филм на една ябълка на две части и двете части на холограмата ще „прожектират“ цялата ябълка. (Това обаче важи само за истинските холограми, получени посредством прожектиране на лазер през холографски филм, а не за холограмите на снимки или стикери, като този на кредитната ви карта).
Един феномен в квантовата физика, който подкрепя тази теория, е „нелокалността“. Пример: две квантови частици (фотони, електрони и т.н.) могат да се „свържат“ помежду си и да се влияят един от друг без значение от разстоянието, на което се намират. Когато откриват това физиците са изумени, тъй като изглежда, че тези частици „комуникират“ помежду си със скорост по-бърза от тази на светлината. Това кара учените да стигнат до извода, че тези частици съществуват някак си извън своето местоположение (оттам и термина нелокалност) и поради това скоростта не е фактор.
Това е толкова далеч от нашия ежедневен опит и това, на което са ни учили, че тази информация може да е истинско предизвикателство за ума – как бихме могли да си представим две частици, които си „говорят“ помежду си дори да са на двата противоположни края на земята!
Поддръжникът на квантовата биология Дийпак Чопра посочва прилики между този феномен в квантовата физика и следния факт в биологията: клетките на тялото общуват помежду си и „научават“ дадена информация едновременно, без значение от конкретното им местоположение.
Какво би могло да свързва всичко в тялото ни?
Това е съзнанието. „Азът“ и чувството ви за непрекъснатост на света не се съдържа в мозъка или тялото ви – клетките на тялото ви умират и се заменят с нови непрекъснато. За 7 години всяка една клетка в тялото ви е подменена с нова – вие обаче не сте забравили предишното си аз и не сте сменили самоличността си. А какво свързва всичко във Вселената? Оставяме на вас да си отговорите на този въпрос. Може би неслучайно поредната частица, която учените търсят се нарича не как да е, а именно „частицата Бог“.
Изводът е, че разделението на нещата е илюзия. След като очевидно съществува някакво фундаментално единство, то идеята, че сме отделни от заобикалящия ни свят не е вярна. Земята, на която живеете, сте вие. Вие сте и всичко, живеещо в и на нея. Вие сте и Вселената и всичко, което се намира в нея – иначе казано Вселената се съдържа във вас.
Запомнете, че съзнанието няма граници – единственото ограничение на съзнанието е въображението ви.
Още:
Как да развием заложбите в мозъка си, да увеличим интелигентността си и да отключим потенциала си
6 промени на съзнанието, които всеки един човек изпитва в момента – да, това важи и за вас
Как да привлечем позитивна енергия в живота си
Източник: collective-evolution.com
Коментари