След като само до преди няколко години у нас малцина бяха чували за рукола, днес тя вече има широка популярност и на нашата трапеза. Скептиците вероятно ще кажат, че това е поредната кулинарна мода, тези, които се интересуват от здравословно хранене обаче, знаят защо този непретенциозен зеленчук диетолозите наричат малкото зелено чудо.
Руколата има свеж аромат и леко горчив вкус, превъзходни хранителни, здравословни и диетични предимства. От древността е известна като силен афродизиак. Руколата е богата на витамините А, С и К, В2, В5 и В6, минералите калций, калий, натрий, фосфор и магнезий, органични киселини като пантотенова и фолиева, етерични масла, фибри.
Нетипично за листен зеленчук, тя съдържа голямо количество Омега-3 мастни киселини. А както е известно, те участват в строежа на клетките, регулират функциите на имунната система заедно с Омега-6 есенциалните мастни киселини. Омега-3 имат имат противовъзпалително действие, служат за донори на сигнални молекули и така участват в процесите на комуникация между клетките на нервната система. Освен това намаляват кръвосъсирването, предпазват сърцето, намаляват нивата на триглицеридите в кръвта.
Високото съдържание на витамин С, който е мощен антиоксидант, предотвратява натрупването на токсини в организма и повишава неговата устойчивост срещу инфекции и вируси. Още от древността тя се е ползвала при бронхит и скорбут. Освен това витамин А заедно с високото съдържания на сулфорафан придават на руколата антиканцерогенни качества.
Руколата подобрява обмяната на веществата и помага при отслабване. В 100 грама рукола се съдържат 25 Ккал, 2,6 г. белтъчини, 0,7 г. мазнини, 3,7 г. въглехидрати, 1,6 г. фибри. Това прави този зеленчук много подходяща диетична храна. Той засилва обмяната на веществата благодарение на пантотеновата киселина.
Руколата тонизира и се бори успешно срещу умората. Тя намалява кръвната захар, помага при анемия, кожни и възпалителни заболявания.
Руколата не е култивирано глухарче, както смятат някои. Те дори не са от едно семейство. Едното растение е от семейство Кръстоцветни, а другото от Сложноцветни. Най-близък роднина на руколата, който широко се ползва в кулинарията, е синапът. Както е известно, от него се прави горчица. Генитична, макар и по-далечна, връзка руколата има с карфиола, зелето и ряпата.
Как да изберем и да консумираме руколата
Изключително важно е листата да са свежи и крехки. Ако са повяхнали по-добре да не се консумират. Зеленчукът се съхранява в хладилник. За да се запази по-дълго, не трябва да се задушава в найлон.
Изисканият ядков вкус с леко горчиви и лютиви нотки прави руколата много подходяща за салати. Ако искаме да запазим вит. С в нея, не бива да я режем с нож. Просто я накъсваме и овкусяваме със зехтин, лимон или балсамов оцет. Руколата е подходяща и като подправка към салата от марули и спанак, чудесно се комбинира с каперси, кедрови ядки и шам-фъстък. От нея се получава чудесно песто за добавка към ризото и паста. Руколата може да се ползва вместо босилек, става и за подправка на печено месо.
Свързани статии:
Кълновете – "живата" храна, която лекува и ни прави по-млади
Съвети за дълголетие и здраве от целия свят
Как да се храним, за да подготвим организма за зимата
Автор: zdravedae.com
Коментари