Доц. д-р Веселка Дулева, дм, е началник отдел "Храни и хранене" към Националния център по обществено здраве и анализи, национален консултант по хранене и диететика към Министерството на здравеопазването. Представител на България в СЗО по хранителна политика. Сертифициран експерт по международно законодателство за храни. Участва в разработването на националната хранителна политика и нормативната база в България и в ЕС. Защитила е дисертация по клинична витаминология, има специалност "Хранене и диететика". Специализирала е във водещи институции и университети в чужбина. Има над 150 научни публикации и над 150 участия в научни форуми.
- Доц. Дулева, какви промени предвижда новият регламент за етикетирането на храните, който ще се прилага от 13 декември?
- Той е насочен към повишаване на информираността на потребителите и ще се прилага във всички 28 страни членки. Отговаря на настойчивите искания на гражданите в тези държави за повече, по-четлива и по-разбираема информация. Тя трябва да е на видно място и когато е необходимо - да е незаличима. Документът слага край на невъзможния за прочитане дребен шрифт. Големината на буквите вече трябва да бъде поне 1,2 мм и не по-малка от 0,9 мм за много малки опаковки - дъвки, бонбони и др., с ограничена площ.
- Това достатъчно ли е, за да спрем да ходим на пазар с лупа?
- Мисля, че да. Макар че в началото обсъжданията на експертната група започнаха от 3 милиметра, което за някои хора може да е по-комфортно, но технически е невъзможно прилагането на такъв едър шрифт при текст върху етикет - едно ограничено място все пак.
- Кои са другите нововъведения?
- Нов аспект е и задължителното изтъкване на информацията за алергените в предварително опакованите храни, както и в храните, които се предлагат в разфасовки или в ресторантите. Съществуващото вече изискване да се изписва страната на произход на телешкото и птичето месо, които станаха факт след случаите на т.нар. луда крава и откритите диоксини в птиче месо от определени региони, сега се допълва - на всички видове месо вече ще се изписва страната на произход. Въвеждат се норми и при дистанционна продажба на храни. Не на последно място е изискването за задължителна информация за хранителната стойност на всяка храна - данни, които към момента се обявяват доброволно. Това ще се прилага след един сравнително дълъг, но необходим гратисен период - влиза в сила от декември 2016 г.
- Защо тази смятана от хората за най-съществена информация ще се забави още цели 2 г.?
- Тя безспорно е важна, защото ще подпомага потребителите при избора им на храни, които да отговарят на техните лични предпочитания и информираност или изискванията им по отношение на хранителния режим. Но за да се гарантира, че тя е коректна, е необходим по-дълъг период за уточняване на референтните методи и алгоритмите, по които ще се изчисляват стойностите. Целта е правилата да са еднакви за всички производители във всяка от държавите.
- След съобщенията за рисковете за здравето, които наситените мазнини и по-скоро трансмазнините биха могли да пораждат, се очакваше те да са обект на по-голяма загриженост и съответно на изписване на етикета?
- Това е част от информацията за хранителната стойност, например в Дания към момента се изписва процентното съдържание на трансмастните киселини, но в другите страни те са част само от доброволната информация. Европейската комисия след проведени консултации и научни оценки вече обсъжда дали след 2 г. ще бъдат включени и трансмастните киселини в задължителната информация (Какви данни ще се включват на етикетите още от 13 декември, четете по-долу.) Дотогава трябва да се уточнят например референтните методи за изчисляване, количествата на консумация и здравният риск. Но ако човек се притеснява, може да се ръководи от становището на Европейския орган по безопасност на храните за прием на трансмастни киселини - "колкото е възможно по-малко".
- "Малко" е разтегливо понятие, как човек да знае кога му стават много?
- Според наредбата за физиологичните норми у нас трансмастните киселини трябва да са до 1 процент от общия препоръчителен енергиен прием за деня (условно той се приема за 2000 калории), но това е много относително. Добре е да се знае, че основен източник на трансмастните киселини в храненето са частично хидрогенираните мазнини.
- Еднакво лоши ли са хидрогенираните и частично хидрогенираните мазнини?
- Хидрогенираните мазнини са източник на наситени мастни киселини, а частично хидрогенираните съдържат допълнително и трансмастни киселини. Консумирането и на двата вида повишава риска от сърдечносъдови заболявания поради повишаване на общия и т.нар. лош холестерол, като трансмастите намаляват и "добрия" холестерол и затова се считат за по-рискови. Новият регламент изисква задължително още отсега да се посочва дали в храната се съдържат хидрогенирни или частично хидрогенирани
мазнини.
- Остават ли храни и напитки, за които новият ред за информиране на потребителите не се отнася?
- Регламентът се прилага за всички хранителни продукти и на всички етапи от хранителната верига, включително за храни за снабдяване на заведения за обществено хранене. Както и при дистанционна продажба - интернет търговията вече е доста оживена и ще става все по-масова. Изискването за обявяване на хранителната информация не се отнася за минералните води, за хранителните добавки, за лечебните храни, за храните със специални предназначения, но при тях изискванията са вече утвърдени и са още по-строги.
- Означава ли това нов вид менюта в заведенията?
- Изискванията са за етикетиране на храни, които се предлагат предварително опаковани, при разфасованите храни или приготвените в заведенията ястия, цялата задължителна информация е налична при доставката им и може да бъде получена от потребителя при поискване. Единствено задължително се посочва наличието на алергени в дадено ястие или храна, като това е излишно при еднокомпонентни храни.
- Например?
- В случай че човек си поръчва фъстъци, той знае за риска, който поема, ако е алергичен към тях. Но ако фъстъците са съставка в някое ястие или продукт, потребителят трябва да бъде специално предупреден за това от менюто. Същото се отнася и за размерената храна, която си купуваме в магазина. Цялата задължителна информация за продуктите обаче ще е налична в заведението или в магазина и при поискване трябва
да бъде предоставена.
- Кои алергени задължително ще се изписват?
- Специално ще се изтъква съдържанието на вещества или продукти, които са чести потенциални алергени (списъка вижте по-долу) или създават потенциален риск за непоносимост. Те са много - общо 14, и са изброени в специално приложение.
- С новите етикети ще станат ли Е-тата в храните по-разбираеми за купувача
- Е-тата са обект на малко повече тревожност, отколкото реално заслужават. Те и в момента се изписват на етикета - с номер или пълно название, както и категорията, към която се отнасят - оцветител, консервант и т.н., това ще продължи по същия начин и за в бъдеще.
- С модата на енергийните напитки ли възникна необходимостта от специфични изисквания за кофеина?
- Не, и към момента има изискване при повече от 150 мг на литър да се изписва, че има високо съдържание на кофеин. Новото е, че излизащите на пазара след 13 декември продукти освен съдържанието на кофеин трябва да имат и предупреждение, че те не се препоръчват за деца, бременни или кърмачки.
- Работи ли изискването за етикетирането на мляното месо - ако гледаме пазара, у нас няма мляно месо, а само кайма?
- Каймата не е мляно месо, тя е продукт на мляното месо - съдържа и други съставки и добавки. Мляното месо е само и единствено месо, което е смляно. От тази година има задължение на етикета на мляното месо да се изписва какъв процент мазнини има и какво е съотношението колаген-месен протеин, т.е. да се гарантира, че продуктът е произведен от месо и не съдържа сухожилия и субпродукти например. От гледна точка на специалистите по хранене това е много положителна стъпка в посока на защита на потребителя.
СПИСЪК НА ПОТЕНЦИАЛНИТЕ АЛЕРГЕНИ
1. Зърнени култури, съдържащи глутен, а именно: пшеница, ръж, ечемик, овес, спелта (вид пшеница), камут (вид едра твърда пшеница) или техни хибридни сортове, както и продукти от тях, с изключение на:
а) глюкозен сироп на пшенична основа, включително декстроза;
б) малтодекстрини на пшенична основа;
в) глюкозен сироп на ечемична основа;
г) зърнени култури, използвани за производство на алкохолни дестилати, включително етилов алкохол от селскостопански произход.
2. Ракообразни и продукти от тях;
3. Яйца и продукти от тях.
4. Риба и рибни продукти с изключение на:
а) рибен желатин, използван като носител на витамини или каротиноидни заготовки;
б) рибен желатин или рибен клей, използван като подобряващ агент в бира и вино.
5. Фъстъци и продукти от тях;
6. Соя и соеви продукти с изключение на:
а) напълно рафинирани соево масло и мазнина;
б) натурални смесени токофероли (E306), натурален D-алфа токоферол, натурален D-алфа токоферолацетат, натурален D-алфа токоферолсукцинат от соеви източници;
в) фитостероли и фитостеролови естери от растителни масла, получени от соеви източници;
г) растителен станолов естер, произведен от стероли на растителни масла от соеви източници;
7. Мляко и млечни продукти (включително лактоза) с изключение на:
а) суроватка, използвана за производство на алкохолни дестилати, включително етилов алкохол от селскостопански произход;
б) лактитол.
8. Ядки, а именно: бадеми (Amygdaluscommunis L.), лешници (Corylusavellana), орехи (Juglansregia), кашу (Anacardiumoccidentale), пеканови ядки (Caryaillinoiesis (Wangenh.)К. Koch), бразилски орехи (Bertholletiaexcelsa), шамфъстък (Pistaciavera), орехи макадамия или орехи Куинсленд (Macadamiaternifolia) и продукти от тях с изключение на ядки, използвани за производство на алкохолни дестилати, включително етилов алкохол от селскостопански произход.
9. Целина и продукти от нея.
10. Синап и продукти от него.
11. Сусамово семе и продукти от него.
12. Серен диоксид и сулфити с концентрация над 10 mg/kg или 10 mg/litre, изразени под формата на общ SO 2, който следва да се изчисли за продуктите, предлагани готови за консумация или върнати към първоначално състояние съгласно указанията на производителя.
13. Лупина и продукти от нея.
14. Мекотели и продукти от тях.
КАКВО ЩЕ ИМА НА НОВИЯ ЕТИКЕТ ОТ 13.XII.
Задължително е посочването на следните данни:
(а) наименование на храните;
(б) списък на съставките;
(в) всички съставки или спомагателни вещества, причиняващи алергии или непоносимост;
(г) количество на определени съставки или категории съставки,
(д) нетно количество на храните;
(е) срок на минимална трайност или срок на годност;
(ж) специални условия на съхраняване и/или условия на употреба;
(з) името или търговското наименование и адрес на стопанския субект, който отговаря за информацията за храните;
(и) страната на произход или мястото на произход;
(й) указания за употреба;
(к) действителното обемно съдържание на алкохол (при напитки с > 1,2 об.%);
(л) обявяване на хранителните стойности.
Свързани статии:
Какво ви алергизира - тестове с алергени
Храните в ЕС с еднакви етикети
Автор: 24chasa.bg
Коментари